Това изявление се появи късно снощи на руски в avtonom.org, медиен проект, израснал от анархистката мрежа Autonomous Action.

Вчера, 21 февруари, се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност на Русия. Като част от този театрален акт Путин принуди най-близките си служители публично да го „помолят“ да признае независимостта на така наречените „народни републики“ на Луганската народна република [ЛНР] и Донецката народна република [ДНР] в Източна Украйна.

Съвсем очевидно е, че това е стъпка към по-нататъшното анексиране на тези територии от Русия — независимо как е формализирано (или неформализирано) юридически. Всъщност Кремъл престава да счита ЛНР и ДНР за част от Украйна и накрая ги прави свой протекторат. „Първо признаване на независимостта, след това анексия“: тази последователност вече беше разработена през 2014 г. в Крим. Това става ясно и от глупавите уговорки на Наришкин на заседанието на Съвета за сигурност („Да, подкрепям влизането на тези територии в Руската федерация“).¹ Тъй като срещата, както се оказа, беше излъчена на запис [а не на живо] и тези „уговорки“ не бяха изрязани, а оставени – намекът е ясен.

В „призив към хората“ същата вечер Путин изглежда „се съгласи“ с тези искания и обяви признаването на ЛНР и ДНР за независими държави. Всъщност той каза следното: „Ние вземаме парче от Донбас и ако Украйна клати лодката, тогава може да обвинява само себе си, ние изобщо не я смятаме за държава, така че ще вземем още повече.” Според указа на Путин руските войски вече навлизат на територията на ЛНР и ДНР. Това е ясен жест на заплаха към останалата част от Украйна и особено към частите от областите Луганск и Донецк, все още контролирани от Украйна. Това е действителната окупация [в смисъл, че досега Луганск и Донецк бяха окупирани само от подставени лица].

Ние не искаме да се застъпваме за никакви държави. Ние сме анархисти и сме против всякакви граници между народите. Но ние сме против тази анексация, защото тя само установява нови граници, а решението за това се взема единствено от авторитарния лидер – Владимир Путин. Това е акт на империалистическа агресия от страна на Русия. Нямаме илюзии за украинската държава, но ни е ясно, че тя не е основният агресор в тази история – това не е конфронтация между две равни злини. На първо място, това е опит на руското авторитарно правителство да реши вътрешните си проблеми чрез „малка победоносна война и натрупване на земи“ [позоваване на Иван III].

Съвсем вероятно е режимът в Кремъл да организира някакъв спектакъл на „референдум“ на анексираните земи. Такива изпълнения вече се провеждаха в ДНР и ЛНР през 2014 г., но дори Москва не призна резултатите им. Сега, очевидно, Путин е решил да промени това. Разбира се, не може да се говори за „свободно и тайно гласуване“ в тези територии – те са под контрола на военизирани банди, напълно зависими от Москва. Тези, които бяха против тези банди и против интеграцията с Русия, бяха или убити, или принудени да емигрират. Така всеки „референдум за връщането на Донбас като изгубен кораб в родното му пристанище“ ще бъде пропагандна лъжа. Жителите на Донбас ще могат да формулират решението си само когато войските на всички държави — и преди всичко на Руската федерация — напуснат тези територии.

Признаването и анексирането на ДНР и ЛНР няма да донесе нищо добро на жителите на самата Русия.

Първо, във всеки случай това ще доведе до милитаризация на всички сфери на живота, още по-голяма международна изолация на Русия, санкции и влошаване на общото благосъстояние. Възстановяването на разрушената инфраструктура и вземането на „народните републики“ в държавния бюджет също няма да бъдат безплатни — и двете ще струват милиарди рубли, които иначе биха могли да бъдат изразходвани за образование и здравеопазване. Не се съмнявайте: яхтите на руските олигарси няма да станат по-малки, но всички останали ще започнат да живеят по-зле.

Второ, вероятното изостряне на въоръжената конфронтация с Украйна ще означава повече загинали и ранени войници и цивилни, повече разрушени градове и села, повече кръв. Дори този конфликт да не ескалира в световна война, имперските фантазии на Путин не струват нито един живот.

Трето, това ще означава по-нататъшно разпространение на така наречения „руски свят“: луда комбинация от неолиберална олигархия, твърда централизирана власт и патриархална имперска пропаганда. Тази последица не е толкова очевидна, колкото покачването на цените на колбасите и санкциите за смартфони, но в дългосрочен план е още по-опасна.

Призоваваме ви да противодействате на агресията на Кремъл с всички средства, които сметнете за подходящи. Против завземането на територии под какъвто и да е предлог, против изпращането на руската армия в Донбас, против милитаризацията. И в крайна сметка – срещу войната. Излезте на улицата, разпространете информацията, говорете с хората около вас – знаете какво да правите. Не мълчете. Поемете инициатива. Дори един малък винт може да блокира зъбните колела на машината за смърт.

Срещу всички граници, срещу всички империи, срещу всички войни!

-Автономно действие

Прочети повече

• Украйна: между два огъня
• Войната и анархистите: Антиавторитарна перспектива в Украйна
• Казахстан след бунта
• Беларус: “Когато се надигнем” — Критичен анализ на бунтовете от 2000 г. срещу диктатурата