![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/1.jpg\")
\nТова изявление, написано от колектив от интернационалистки феминистки с ирански, кюрдски и афганистански произход, настоява, че трябва едновременно да се противопоставим на смъртоносното нападение, което армиите на Израел и САЩ извършват срещу народа на Иран, и да откажем да оправдаваме потисничеството, упражнявано от иранския режим. Геноцидните империалистически проекти никога няма да ни освободят, както и патриархалните националистически режими няма да ни защитят.
\n\nКолективът Рожа изготвя това изявление на 16 юни – третия ден от войната. То е публикувано първоначално на фарси. Много се случи оттогава, включително и директната атака на Съединените щати в събота, 21 юни. Въпреки това текстът предлага ценен анализ на стратегиите, чрез които правителствата на САЩ и Израел се стремят да прекроят Близкия изток.
\n\nРожа е независим феминистки‑интернационалистки колектив, базиран в Париж, чиито членове произхождат от Иран, Афганистан (от народа хазара) и Кюрдистан. Колективът се формира в отговор на държавното убийство на Джина (Махса) Амини и масовото въстание „Жена, живот, свобода” („Jin, Jiyan, Azadi”) през септември 2022 г.
\n\nРожа се фокусира върху политическите и социалните борби в Иран и Близкия изток, както и върху дейности по местна и интернационалистка солидарност във Франция, включително с Палестина. „Roja” означава „червено” на испански; на кюрдски „roj” означава „светлина” или „ден”; а на мазандарани – „roja” значи „утринна звезда”.
\n\n\nНие се изправяме срещу двете военнолюбиви, патриархални и колониални сили. Но това не е позиция на пасивност. Това е отправната точка на нашата активна борба за живот.
\n\nАко Израел води децата на Газа към клане под дъгата на ЛГБТК+ знамето, то Ислямската република Иран удави Сирия в кръв под прикритието на антиимпериализъм. Едната страна извършва геноцид срещу арабите в Палестина, а другата потиска неиранските етноси в собствените си граници. Нетаняху се опитва да присвои смисъла на лозунга „Жена, живот, свобода”, за да маскира колониалната си експанзия и военна агресия като „свобода”, докато Хаменей излива всички ресурси в изграждането на шиитска империя – уж в борба срещу ИДИЛ и в защита на Палестина.
\n\nВ действителност, тези два стари врага си приличат по жестокост и злонамереност. Не бива да ги приравняваме по отношение на позициите им в глобалния ред: военният капацитет на Ислямската република без съмнение е далеч по-ограничен от този на Израел и неговия западен империалистически покровител. Но страданието, което е причинила, е също толкова пълно и безмилостно, колкото насилието на ционисткия фашизъм. Всеки опит да се омаловажи това страдание, количествено или качествено, е подвеждащ и опростяващ. Това страдание има много проявления: от непоносимата цена на ядрената програма до взимането на човешкото достойнство за заложник.
\n\nТази асиметрична война между Израел и Ислямската република е преди всичко война срещу нас.
\n\nВойна срещу онова, което създадохме по време на въстанието „Жена, живот, свобода”, срещу постиженията ни и срещу хоризонта на потенциала му – едно феминистко, антиколониално и равноправно въстание, което не произлиза от държавната власт, а се роди от народните борби в Кюрдистан, особено онези, водени от жени, и отекна в цялата география на Иран.
\n\nЕдновременно с това, това е и война срещу потиснатите и трудещите се класи: срещу медицинските сестри от болницата „Фараби” в Керманшах и пожарникарите от малкия град Мусиан в Илам, които бяха поразени от израелски въздушни удари, първите на 16 юни, вторите два пъти, на 14 и 16 юни.
\n\nТази война е насочена срещу инфраструктурата и мрежите, които поддържат ежедневието в региона.
\n\nДа заемем ясна и безкомпромисна позиция относно войната, като осъдим нападението на Израел и кажем „не” на Ислямската република, е стратегическият минимум за изграждането на общ фронт с настояване за незабавно прекратяване на огъня. „Жена, живот, свобода срещу войната” не е просто лозунг, това е ясен разграничител между тенденции, чиито противоречия и конфликти днес са по-видими от всякога.
\n\nОт едната страна са опортюнистите, които от години подкрепят западните и американски санкции, бият тъпана на войната, отричат геноцида в Газа, и днес молят за „освобождение” в пълно подчинение на своя господар, Израел. Най-ярки сред тях са крайнодесните персийски националисти и роялисти, които омаловажават западния империалистически милитаризъм.
\n\nОт другата страна е „лагеризмът” (от англ. campism) – политическа позиция, която подкрепя всякакъв проект, независимо колко авторитарен е той, стига да се противопоставя на западния блок, представяйки го автоматично като „съпротива”.
\n\nСъществуват и сили, които, в името на „извънредното положение” или „народния интерес”, приоритизират борбата срещу престъпната агресия на Израел, но в крайна сметка омаловажават престъпленията на Ислямската република у дома и в чужбина, или запазват стратегическо мълчание. Това са онези, които след 7 октомври 2023 г. предупредиха за опасността от безразличие към споделената съдба на народите в Близкия изток, но вместо да изведат напред борбата на обикновените хора, размътиха границата между народна съпротива и държавна власт. Те правилно отбелязаха, че Иран е следващият след Ливан и Палестина в така наречения „нов ред на Близкия изток”, но само за да принижат и отложат борбите на жените, етническите малцинства и потиснатите класи в този момент. Предупрежденията им останаха абстрактни, защото не изрекоха и дума за дългогодишното присвояване и идеологическо монополизиране на антиколониалната реторика от Ислямската република след Революцията от 1979 г.
\n\nНие вярваме, че само чрез ясно очертаване на тези граници, с подчертаване на взаимните и неразривни връзки между различните социални борби в региона, можем да изградим устойчив фронт срещу геноцида на Израел и едновременно да отнемем антиколониалната реторика от монопола на Ислямската република, като се изправим срещу етнонационалистите, които отричат съществуването на етнически малцинства и вътрешен колониализъм в нейните рамки.
\n\nВ знак на солидарност със споделената съдба на народите от Близкия изток, от Кабул до Техеран, от Кюрдистан до Палестина, от Ахваз до Тебриз, от Белуджистан до Сирия и Ливан, която е материалната основа на интернационалистката борба, ние отправяме това изявление към потиснатите и унизените в Иран и региона, към диаспората и към „будните съвести” на света.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/2.jpg\")
\nЕтническото прочистване, извършвано от престъпната израелска държава, не се ограничава до този ден, тази година или дори този век. Но геополитическата разломна линия, която се отвори на 7 октомври 2023 г., сега заплашва да погълне Ислямската република и народа на Иран отвътре – със зашеметяваща скорост и ужасяваща интензивност – хвърляйки тъмен хоризонт, който изпитва предела на нашата емоционална и психическа издръжливост.
\n\nТова може би са най-критичните дни от живота ни след Революцията от 1979 г.
\nОт зората на петък, 13 юни, до понеделник, 16 юни, израелската армия извърши 170 атаки, поразявайки 720 цели в цял Иран.
Във всички тези фази, въпреки съблазнителните обещания на фашистките пропагандисти, които продават „свобода с бомби”, онова, което се разгръща, не са „прецизни удари” по военни цели, а безразборно клане на цивилни, жени и деца. Към 15 юни броят на убитите надхвърля 600 души, а ранените са 1277. [Към 23 юни, когато публикуваме това, цифрите са значително по-високи.]
\n\nВ отговор Ислямската република е изстреляла над 350 ракети и дронове по Израел до 16 юни. Един от основните удари е насочен към Северен Израел, включително Хайфа – стратегическо индустриално ядро и логистичен енергиен център. Макар повечето от снарядите да са били прихванати от отбранителните системи на израелската армия и съюзниците ѝ, няколко са достигнали до цивилни райони. По данни до момента, са убити 24 израелци, сред тях и четири жени от едно и също семейство.
\n\nВ тази ужасяваща ситуация Ислямската република не само изостави ужасеното население – неспособна да осигури дори най-елементарни мерки като публична информация, укрития или алармени системи – но и засили държавния контрол: разположи сили за борба с безредиците, издигна пропускателни пунктове в градовете и изостри острието на репресиите, под претекст за „шпионаж в полза на Израел”. Това поведение, макар и очаквано във време на война, е симптоматично за неспособността на режима да осигури сигурност – и носи със себе си зловещия шепот на заплахата: „ще обесим предателите на всяко дърво”. Такава логика е естествено следствие от управлението на режим, чието оцеляване зависи от вътрешни репресии, екзекуции, милитаризация на ежедневието и безмилостна регионална експанзия.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/5.jpg\")
\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/6.jpg\")
\n„Войната срещу терора” – империалистическият проект, който отприщи кръвопролития в Афганистан и Ирак в зората на XXI век, днес предава щафетата на Израел: „превантивен” удар, насочен към „овладяване” на иранската ядрена заплаха. За пореден път се повтаря доминиращият медиен сценарий: Израел удря само „военни обекти”, използвайки „прецизни ракети” и „умни дронове”, за да донесе свобода и демокрация на иранския народ.
\n\nНо този наратив не казва нищо за Парния Абаси, 24-годишната поетеса, убита в квартал Сатархан, Техеран. Не споменава нищо за убийствата на Мохамад Али Амини, тийнейджър и състезател по таекуондо, или Парса Мансур, национален състезател по падел. Нито дума за Фатеме Мирхейдар, Нилуфар Калеванд, Мехди Пуладванд или Наджме Шамс. Те не бяха „военни цели”, нито „ядрена заплаха” – а човешки същества, разкъсани на парчета от израелски ракети в гробовната тишина на световните медии. Това е само върхът на айсберга, наречен „свобода”, който Израел, подкрепян от Запада, предлага, трупайки трупове и разруха.
\n\nРеакционните сили, които свеждат „смяната на режима” до чисто политическо пренареждане отгоре, без никаква реална социална трансформация, вече открито прегръщат своя отдавнашен спасител: Израел. Монархистите превърнаха жертвите на бомбардировките в статистика, като без капка срам заявяват: „Ислямската република екзекутира хиляди всяка година, така че убийството на десетки или стотици от Израел е оправдано.” Това е същата дехуманизираща логика – количественият калкулатор на смъртта – с която Съединените щати оправдаха унищожаването на Хирошима и Нагасаки: „Ако войната продължи, ще умрат още хора, затова – пуснете бомбата.”
\n\nУбийствата на цивилни в последните нападения на Израел, засилената държавна репресия в Иран, унищожаването на социалната инфраструктура. Нищо от това не е „неволна грешка” или странична щета. Това е логиката на войната, особено когато тя се води от режим като израелския. Познатото твърдение, че цивилни обекти се използват като „живи щитове”, някога изричано за Газа, а сега за затвора Дизелабад и болницата „Фараби” в Керманшах, е съзнателно изкривяване на реалността, насочено към прикриване и обръщане на истината за тази унищожителна стратегия.
\n\nНяма такова нещо като „справедлив удар” или „честна бомбардировка”. Историческият опит на Ирак, Афганистан и Либия. Да, същата онази Либия, която Нетаняху открито посочва като модел за „смяна на режима” в Иран – свидетелства с кръв за тази истина.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/3.jpg\")
\nБезпрецедентният мащаб на израелските атаки показва, че целта е пълномащабна смяна – или направо рухване – на режима. Не можем да сведем операция „Изгряващ лъв” до поредна проява на дългогодишната вражда между двете държави. Тя произлиза от по-широк регионален процес, започнал на 7 октомври с удар по така наречената „ос на съпротивата” и вече достигнал дълбоко в сърцевината на властовите структури в Техеран.
\n\nИзраелският удар срещу Ислямската република е последната глава от по-широка трансформация на геополитиката и икономиката в Близкия изток.
\n\nГаза, за Израел, не е просто бойно поле – това е колониален проект. Нападението срещу Газа е кампания по унищожаване или прогонване на над два милиона палестинци и превръщане на кървавото крайбрежие в онова, което Тръмп си представя като „близкоизточна ривиера” – с луксозни плажове, казина и зона за свободна търговия за белите.
\n\nСтъпка по стъпка Израел изтласка Хизбула от Южен Ливан, унищожавайки инфраструктурата ѝ, ликвидирайки командири и разрушавайки бойната ѝ машина. Същото сега се случва и с КСИР (Корпуса на стражите на ислямската революция). В Сирия режимът, крепен от Русия, Хизбула и КСИР – на цената на половин милион жертви и дванадесет милиона прогонени – се срина внезапно под напора на подкрепени от Турция бунтовници. Шиитският коридор Техеран–Бейрут, доскоро стратегическа артерия, свързваща Иран със Средиземно море, се превърна в неговото „ахилесово сухожилие” – писта, по която сега го удрят военни самолети.
\n\nВ новия наложен ред на Близкия изток, блокът на израелско–американската капиталистическа власт агресивно прекроява региона чрез логистично‑икономически маршрути (Коридор Индия–Близък изток–Европа), политико‑икономическа нормализация (Съглашенията от Авраам) и експанзионистки милитаризъм под формата на геноцид и анексия на Газа.
\n\nНа фона на разпада на „оста на съпротивата” се срива и дългогодишната доктрина на КСИР за „нито война, нито мир” – стратегия на изкуствено поддържани кризи и премерена провокация. С години режимът използваше ограничени и контролирани конфликти, за да избегне както пълномащабна война, така и траен мир. Днес обаче се оказва изложен на открит фронт, в условия, при които правилата са безвъзвратно променени.
\n\nКъм този срив се добавя и пълната загуба на вътрешна легитимност, белязана от масовите въстания през декември 2017 г., ноември 2019 г. и движението „Жена, живот, свобода”. Ислямската република вече не може нито да управлява, нито да отлага или изнася своите кризи навън. Тя не се радва на никаква легитимност в страната и не притежава стратегическо влияние в региона. Това е изпепелена обвивка в един зараждащ се милитаризиран многополюсен ред.
\n\nВ този водовъртеж от кръв Съединените щати, състезавайки се с Китай и лавирайки спрямо Русия, се опитват да възстановят разпокъсаното си хегемонично присъствие. Нетаняху се вкопчва в безкрайната война като в средство за политическо оцеляване. А сред самите управляващи в Ислямската република мнозина вече се стремят да се превърнат в инструменти на смяна на режима.
\n\nМеждувременно хората остават заложници, в капан на една война, която не е тяхна, война, която не предлага никакъв хоризонт на освобождение.
\n\nДа си припомним пътя от „благословията” на войната между Иран и Ирак, която послужи за консолидирането на Ислямската република в ранните ѝ години, до масовите екзекуции на политически затворници през лятото на 1988 г., е също толкова наложително днес, колкото и да помним как империалистическата политика доведе до „либизацията” на цяло едно общество.
\n\nИсторията на така наречените „хуманитарни интервенции” в Ирак и Афганистан – било то под предлог за „оръжия за масово унищожение” или „престъпления срещу човечеството” – трябва да бъде четена паралелно с историята на онези борби в Иран, които още преди Революцията от 1979 г. до днес са поставяли антиимпериализма над всичко останало. По същия начин, историята на заселническия колониализъм на Израел. От Накбата през 1948 г. до предателството на Насър спрямо панарабизма през 1967 г., трябва да бъде разглеждана и от перспективата на Туркменската Сахара и Кюрдистан, пространства на вътрешен колониализъм.
\n\nПовече от десетилетие идеолозите на „острова на стабилността”, така както лагеристите наричаха Ислямската република Иран, използваха страха от „сиризацията” като средство за сплашване на независими народни борби и за призив към урните. Кървавата интервенция на КСИР в Сирия бе представяна като стратегия за възпиране на „сиризацията” на самия Иран. Само припомнянето на тази история е достатъчно основание за едно ясно и категорично „не” към дискурса на лагеризма – дискурс, който вместо да се опира на организирана народна сила отдолу, прибягва до реалполитика и в името на антиимпериализма третира врага на врага като приятел, дори когато той е също толкова реакционен.
\n\nПреди почти 45 години, в началото на войната между Иран и Ирак, някои прогресивни групи се поддадоха на национализъм – възприемайки конфликта като „национално дело”. Това единствено допринесе за утвърждаването на ислямисткия авторитаризъм. Някои мълчаха, когато Ислямската република наричаше всичко „империализъм”, за да оправдае задължителното забулване на жените и изпращането на войски в Кюрдистан; други, макар и да повдигнаха глас, не успяха да мобилизират общественото мнение срещу вътрешния враг, създаден по образа на външния , и така помогнаха за нормализиране на една йерархия, изградена около мъж/персиец/шиит.
\n\nТочно сега – когато разказът за „извънредното положение” внушава, че живеем в някакъв изключителен, откъснат момент – няма нищо по-неотложно от това да призовем към плуралистична, многопластова историческа памет. Само такава разнолика, многогласна памет – от гледната точка на потиснатите народи – може да ни даде възможност да кажем „не” едновременно на империализма, на държавния контрол чрез война и на лагеризма. Проектът за припомняне на тази многопластова история, от Кабул до Газа, през споделени съдби и различия, ние наричаме интернационализъм.
\n\nВ свят, който се люшка между фашистка милитаризация и безкрайни войни, нашият път минава през активна, масова мобилизация за незабавно прекратяване на огъня, за мир и за възпроизводството на живота срещу машината на смъртта. Нашето поле на действие не е подчинено на държави, нито се свежда до надеждата, че ще бъдат „по-добри” – то се намира в грижата едни за други, в взаимопомощта и в изграждането на мрежа от подкрепа, осъзнаване и солидарност – от възрастни хора до деца, от маргинализирани до хора с увреждания – така, както го видяхме в цялата му сила по време на въстанието „Жена, живот, свобода”, в което солидарността между потиснатите се превърна в сила за живот, съпротива и съзидание.
\n\nПрозрачността на информацията и изграждането на съзнание, без да възпроизвеждаме наратива нито на Израел, нито на Ислямската република, трябва да бъдат основите на тази културна и политическа съпротива.
\n\nДа се поддадем на фатализъм и да рисуваме апокалиптично бъдеще, в което всичко вече е загубено – това е начин да възпроизведем логиката на смъртта. Срещу това разбиране за бъдещето, най-належащо днес е да изградим всеобхватна кампания за незабавно прекратяване на огъня и за отваряне на хоризонт на освобождение:
\n\nЖена, живот, свобода – срещу войната
\nBerxwedana Jiyan e – Съпротивата е живот
\nСвобода за Палестина
\nРожа
\n18 юни 2025
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2025/06/23/4.jpg\")
\nThis translation originally appeared here.
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2024/11/06/istoriiata-sie-povtaria-prvo-kato-fars-poslie-kato-traghiediia", "url": "https://crimethinc.com/2024/11/06/istoriiata-sie-povtaria-prvo-kato-fars-poslie-kato-traghiediia", "title": "Историята се повтаря: първо като фарс, после – като трагедия", "summary": "Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2024 г. Това означава, че ще трябва отначало да водим повечето битки от периода 2017-2020 г.", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/11/05/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/11/05/header.jpg", "date_published": "2024-11-06T08:55:49Z", "date_modified": "2025-01-30T08:36:15Z", "tags": [], "content_html": "Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2024 г. Това означава, че ще трябва отначало да водим повечето битки от периода 2017-2020 г. Но първо, за да разберем мащаба на това, с което сега трябва да се сблъскаме, нека видим как стигнахме дотук.
\n\nОтдавна твърдим, че в 21-ви век държавната власт е горещ картоф. Тъй като неолибералната глобализация затрудни държавните структури да смекчат въздействието на капитализма върху обикновените хора, никоя партия не е в състояние да задържи държавната власт за дълго, без да загуби общественото доверие. Всъщност през последните месеци обезпокоителни поражения подкопаха правителствените партии във Франция, Австрия, Обединеното кралство и Япония.
\n\nПо време на изборите през 2024 г., и Камала Харис, и Доналд Тръмп вече бяха опетнени от връзката си с държавната власт, но Харис беше свързана с действащото правителство. Това е една от причините тя да загуби. Да, десетки милиони гласоподаватели на Тръмп наистина подкрепят програмата му, но гласоподавателите, които го тласнаха към победа, в по-голямата си част гласуваха протестно.
\n\nДемократите направиха всичко възможно, за да се асоциират с господстващия ред: преместиха политиката си вдясно, отклониха подкрепата от предполагаемите „леви“ в редиците си, демобилизираха протестните движения. Оказва се, че това е бил губещ залог в момент, когато хората са жадни за промяна.
\n\nОстава да видим как ще реагира останалата част от страната. Ако лидерите на Демократическата партия успеят да се обърнат и да се съгласят да станат младши партньори на фашизма, бъдещето наистина може да бъде мрачно. От друга страна, ако стане ясно, че половината страна ще се съпротивлява на програмата на Тръмп, някои лидери на демократите ще бъдат принудени да се стремят да се представят за представители на тази част от населението, както стана през 2017 г.
\n\nКакво ще се случи след това ще се реши по улиците.
\n\nРепубликанците се превърнаха във фашистка партия. В изборната надпреварата демократите се утвърдиха като партията на съучастие с фашизма.
\n\nКакво означава да признаеш, че Доналд Тръмп е фашист и да не направиш нищо друго освен да призовеш хората да гласуват срещу него? Ако Тръмп наистина възнамерява да доведе фашизма в Съединените щати – ако, както изрично беше обещано, той арестува милиони хора („най-голямата национална операция по депортиране в американската история“), изпрати армията по улиците, за да забрани протестите и използва съдебната система, за да атакува всеки, който го атакува – тогава ограничаването ни до чисто електорална опозиция е равносилно на посрещане на фашизма с отворени обятия.
\n\nКогато фашизмът е на поход, най-уместното, което трябва да се направи, е да се организират подземни мрежи за съпротива, както правят италианските и френските антифашисти през 1930-те и 1940-те години. Най-уместното нещо е да се подготвим за съпротива с всички необходими средства. Всичко по-малко от това е съучастие.
\n\nУкрепването на институциите, чрез които фашистите ще прилагат своята политика, е съучастие. Нормализирането на насилието срещу хората, към които фашистите възнамеряват да се насочат, е съучастие. Атакуването на платформите, които хората използват за обмен на информация, е съучастие. Обезсърчаването на хората да използват необходимите тактики срещу фашисткия режим е съучастие. През последните четири години демократите извършиха всяко от тези неща.
\n\nРъководството на Демократическата партия вече е готово да съществува съвместно с фашистите, да бъде управлявано от фашистите. Те биха предпочели фашизма пред още четири години бурни протести. Наличието на по-авторитарна партия на власт им дава алиби – кара ги да изглеждат добре в сравнение с нея, дори когато те са тези, които насочват хората далеч от улиците и проправят пътя на Тръмп да изпълни програмата си.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/11/05/2.jpg\")
\nНека обясним защо демократите са виновни за тази ситуация.
\n\nДемократите започнаха ерата на Байдън-Харис, като удвоиха подкрепата си за полицията, точно когато милиони хора в САЩ се питаха дали не е време да се потърси по-ефективен начин за справяне с бедността и кризите в психичното здраве, отколкото да продължават да насочват огромни количества публични средства към милитаризиране на полицейските управления. Когато Тръмп отново встъпи в длъжност през 2025 г., полицейските управления в цялата страна, които администрацията на Байдън финансираше и прославяше, ще бъдат начело на налагането на програмата на Тръмп.
\n\nУклонът на Демократическата партия в подкрепа на полицията помогна на бивши ченгета като кмета на Ню Йорк Ерик Адамс да се изкачат на власт. Мандатът на Адамс беше катастрофа: в момента той е първият кмет на Ню Йорк, обвинен от федералните съдилища, включително за корупция, конспирация и измама. Оттогава Тръмп е протегнал ръка на Адамс – един корумпиран властник към друг. Ето какво се случва, когато предадеш държавната власт директно в ръцете на силите на репресията.
\n\nОще в началото на първата администрация на Тръмп демократите фокусираха критиките си срещу него върху идеята, че това, което прави, е незаконно, използвайки лозунга „Никой не е над закона“. Както твърдяхме през 2018 г.:
\n\n\n\n\n„Да се опиташ да създадеш мощно социално движение, базирано на лозунга „никой не е над закона“, е като да се простреляш в крака. Какво ще се случи, когато законодателният орган, избран чрез изборна манипулация, гласува за нови закони? Какво ще стане, когато съдиите, назначени от Тръмп, се произнесат в негова полза? Какво ще правим, когато ФБР потуши протеста?“
\n
Сега, когато Върховният съд се контролира от назначенията на Тръмп и докато той се готви да се върне на власт, трябва да знаем отговорите на тези въпроси. Всеки, решен да попречи на Тръмп да изпълни програмата си, ще трябва да бъде готов да наруши законите, които неговите съдии се готвят да приемат.
\n\n\n\n\n„Да маршируваш под знамето „никой не е над закона“ е да плюеш в лицето на всички онези, за които ежедневното действие на закона е потисничество и несправедливост. Това означава да отхвърлиш солидарността със секторите на обществото, които биха могли да стартират по улиците социално движение срещу влиянието на Тръмп. В крайна сметка това легитимира самия инструмент за потисничество – закона – който Тръмп ще използва, за да унищожи движението.“
\n
Както предупредихме миналия юли, победата на Тръмп означава, че всички институции, на които центристите са разчитали, за да ги защитят – изборната политика, съдебната система, полицията, склонността на обикновените граждани да се подчиняват на закона и да уважават властите, сега са оръжия в ръцете на врага. Това важи преди всичко за закона.
\n\nКогато собствениците на „Туитър“ продадоха компанията на Илон Мъск през 2022 г., те осъзнаха, че са оставили водещата комуникационна платформа на 21-ви век в ръцете на един крайнодесен мегаломан. Едно от първите неща, които Мъск направи, беше да забрани някои от най-известните анархистки акаунти, които бяха помогнали за мобилизирането на хората по време на първата администрация на Тръмп. Това беше стъпка в процеса на свеждане на „Туитър“ до средство за крайнодясна пропаганда
\n\nКакто твърдяхме по това време:
\n\n\n\n\n„Придобиването на „Туитър“ от Мъск не е просто прищявка на плутократ – то е и стъпка към разрешаването на някои противоречия в капиталистическата класа, за да се създаде единен фронт срещу работниците и всички останали, които са подложени на насилието на капиталистическата система.“
\n
Всъщност създаването на кръг от милиардери е един от основните фактори, които позволиха на Тръмп да спечели изборите през 2024 г. Милиардерите успяха да прехвърлят лоялността си към Тръмп отчасти защото, след като комуникационните платформи и уличните протести бяха овладени, те не се страхуваха, че една втора администрация на Тръмп би създала хаос, който да се отрази зле на бизнеса.
\n\nКоето ни води до следващата точка.
\n\nУсилията на демократите да дискредитират и демобилизират движението срещу полицията работеха директно в полза на опонентите им, проправяйки пътя на Тръмп да се върне на власт без съпротива.
\n\nСъстезавайки се с републиканците да се утвърдят като партия на закона и реда, демократите позволиха на републиканците да насочат дискурса за „престъпността“ толкова надясно, че Тръмп и неговите поддръжници да могат да продължат своята реторика за престъпността, въпреки че от години насилствените престъпленията намаляват. Това драматично контрастира с начина, по който Доналд Тръмп отказа да отстъпи и с милиметър от изказванията си.
\n\nВ същото време демократите се стремяха да предотвратят появата на нови движения. Когато достъпът до аборт беше ограничен в цялата страна, демократите направиха всичко по силите си, за да спрат мобилизацията на населението.
\n\nДали опразването на улиците е от полза за изборните перспективи на демократите? Нека погледнем назад към 2020 г., за да получим отговор.
\n\nПо това време, от една редакционна статия на друга, центристите изразиха своята загриженост за уличните сблъсъци през май и юни 2020 г., които биха довели до връщането на Тръмп в Белия дом. Всъщност регистрациите на избиратели на Демократическата партия през юни 2020 г. се увеличиха с 50%, докато регистрациите на избиратели на Републиканската партия се увеличиха само с 6%. Тези, които посочиха протестите като определящ фактор в изборното си предпочитание, гласуваха за Джо Байдън с разлика от 7%.
\n\nС други думи, бунтът срещу убийството на Джордж Флойд помогна на Байдън да бъде избран.
\n\nИ не забравяйте, че този бунт не започна с кампания за регистрация на гласоподаватели. Всичко започна с подпалването на полицейски участък. Според проучване на Newsweek, 54% от анкетираните смятат, че пожарът е бил оправдан. Ако това не се беше случило, движението нямаше да успее да прокара в общественото пространство убийствата на Джордж Флойд, Бреона Тейлър и други и нямаше да има изборна печалба за Демократическата партия. Няма как да се създаде мощно движение, без да се предприемат реални действия срещу причините за несправедливостта.
\n\nКато партия, която си присвоява съпротивителните движения, демократите щяха да се възползват от по-мощни социални движения през периода 2021-2024 г. Но те предпочетоха да загубят.
\n\nКампанията на Харис получи подкрепа от бившия президент Джордж У. Буш, бившата конгресменка Лиз Чейни, консервативния радиоводещ Чарли Сайкс и много други десни фигури.
\n\nКакто сме спорили в миналото:
\n\n\n\n\n„Американската двупартийна система работи като тресчотка, като Републиканската партия тласка обществената политика и допустимото говорене надясно, докато демократите, стремейки се да придобият власт чрез преследване на политическия център, служат като механизъм, който не позволява на политиката и дискурса да се върнат назад.“
\n
Тази стратегия помогна на републиканците да нормализират някогашните маргинални идеи за имиграцията и престъпността, но не направи демократите по-избирани.
\n\nКато направим крачка назад можем да видим, че победата на Тръмп през 2024 г. бележи ключов обрат в политическия дискурс на 21-ви век. Когато Тръмп беше избран през 2016 г., неолибералният консенсус изглеждаше непобедим; победата му изглеждаше като случайност, при която един политик е дошъл на власт, използвайки реториката на т.нар. антиглобализационно движение. Днес е ясно, че разцветът на неолибералния консенсус е приключил и че следва нещо друго. Въпреки това в продължение на десетилетия демократите си сътрудничат с републиканците, за да смажат движенията, предлагащи алтернатива. Те унищожиха силите в своя лагер, като например кампанията на Бърни Сандърс, която представляваше напредък; именно това даде възможност на Тръмп да се престори на представител на бунта.
\n\nТова прави неизбежно крайната десница да вземе властта в следващата фаза, тъй като демократите помогнаха за потискането на анархистките, антиавторитарните и левите алтернативи.
\n\nИ накрая, което е сърцераздирателно, администрацията на Байдън вече е свършила голяма част от работата по обезчувствяване на широката общественост към програмата, която една окуражена втора администрация на Тръмп ще се опита да осъществи. Преди всичко администрацията на Байдън постигна това, като подкрепи израелските военни в извършването на брутален геноцид в Газа. По този начин Байдън и Харис приучиха милиони хора към идеята, че човешкият живот няма присъща стойност – че е приемливо да се избиват, затварят и измъчват хора въз основа на техния статус в целева демографска група.
\n\nТочно такава среда ще позволи на Тръмп да следва бруталната вътрешна политика, която възнамерява да прилага, когато се върне на поста след два месеца и половина.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/11/05/1.jpg\")
\nВ крайна сметка не можем да хвърлим цялата вина върху демократите. От своя страна, ние не успяхме да изградим достатъчно силни движения, за да оцелеем в усилията им да ни затрият. От своя страна ние оставаме неподготвени да спрем Тръмп да депортира милиони и да раздаде още милиарди на милиардерите и на апаратите за държавна сигурност.
\n\nЗа щастие тази история не е приключила.
\n\nНие носим отговорност да не позволим изборната статистика да ни демобилизира. Както писахме през 2016 г., в отговор на първата победа на Тръмп:
\n\n\n\n\n„Изборите ни представят един пред друг в най-лошия ни вид, подчертавайки най-обидните, страхливи и сервилни аспекти на човешкия вид. Много хора, които никога лично не биха откъснали майка от децата ѝ, са способни да подкрепят депортирането от уединението на кабинката за гласуване. Точно както много хора, които ядат месо, никога не биха могли да работят в кланица. Без отчуждението, което характеризира самата практика на управление, повечето от ужасяващите политически мерки в програмата на Тръмп никога не биха могли да бъдат приложени.“
\n
Сега се отвори малък прозорец от възможности, когато милионите, които разчитаха на демократите да ги защитят, осъзнават, че можем да разчитаме само на себе си. Трябва незабавно да предприемем действия, за да установим контакт помежду си и да възстановим всичко, което сме загубили от 2020 г. насам.
\n\nТрябва да стартираме наши проактивни проекти, които ще ни отличават от политическите партии. Проекти, които показват, че всеки има какво да спечели от нашите предложения и които предоставят възможности на хора от всички хоризонти, от всички сфери на живота да се включат в промяната на света към по-добро.
\n\nДобрата новина е, че можем да го направим. Правили сме го и преди. Ще се видим на фронтовата линия.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/11/05/3.jpg\")
\nThis translation originally appeared here.
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2024/06/03/srieshchu-apartieida-i-tiraniiata-za-osvobozhdieniieto-na-paliestina-i-vsichki-khora-v-blizkiia-iztok-iziavlieniie-na-iranski-izghnanitsi", "url": "https://crimethinc.com/2024/06/03/srieshchu-apartieida-i-tiraniiata-za-osvobozhdieniieto-na-paliestina-i-vsichki-khora-v-blizkiia-iztok-iziavlieniie-na-iranski-izghnanitsi", "title": "Срещу апартейда и тиранията : За освобождението на Палестина и всички хора в Близкия Изток – изявление на ирански изгнаници", "summary": "За освобождението на Палестина и всички хора в Близкия Изток – изявление на ирански изгнаници.", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/header.jpg", "date_published": "2024-06-03T22:23:00Z", "date_modified": "2025-03-01T06:28:57Z", "tags": [ "Iran", "palestine", "israel" ], "content_html": "В следното изявление, ирански феминистки обясняват защо е и възможно, и необходимо да се подкрепи палестинската борба за освобождение, без да се подкрепя иранското правителство.
\n\nВъпреки че се намираме далеч от Иран, смятаме, че за да се разбере динамиката на всяка ситуация, е необходимо да се консултираме с ангажирани анти-авторитаристи от региона. Също така е важно да не допускаме грешката да си представяме, че най-добрият начин да подкрепим подтиснатите хора в един контекст е да подкрепим подтисниците в друг. Всички борби за свобода и достойнство са фундаментално взаимно свързани.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/1.jpg\")
“Срещу израелската окупация, апартейда и колониализма – от Израел до Иран, борете се с тираните!”
\nКолективът Рожа първоначално публикуваха това изявление тук на фарси и след това на френски. По техни думи:
\n\n\n\n\nРожа е независим ляво-феминистки колектив, разположен в Париж и състоящ се от другар(к)и от Иран. Рожа се образува в отговор на държавното женоубийство на Джина (Махса) Амини и възхода на движението “Жени, Живот, Свобода” през септември 2022 г. Освен че се занимава със социалните борби в Иран и Близкия Изток, Рожа активно участва в местни и международни движения в Париж, включително солидарностните усърдия с Палестина. Името “Рожа” е вдъхновено от няколко езика: на испански, rojo, означава “червено”; на кюрдски,روژ означава “дневна светлина” или “лекота”; и на мазандарански, روجا се превежда като “зорница”.
\n
Приканваме читателите да разберат това изявление в контекста на предишното ни отразяване на антиавторитарни движения в Иран, включително бунта, предизвикан от убийството на Джина Махса Амини, под лозунга “Jin, Jiyan, Azadi” (Жени, Живот, Свобода). По същия начин трябва винаги в центъра на вниманието да бъдат гласовете на палестинците по отношение на всичко, свързано с тяхното освобождение.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/4.jpg\")
\nНа 14 април 2024 г., сутринта, безпрецедентната атака на Ислямска република Иран срещу Израел привлече вниманието на медиите по целия свят. Въпреки че отбранителната система “Железен купол”, издигната от империалистическите сили, защити заселническо-колониалната държава Израел, някои, стремящи се да отмъстят за палестинците, похвалиха “смелостта” на иранското правителство и изразиха възхищение от “единствената сила” в региона, готова да се изправи срещу империалистическите сили.
\n\nВ тази война, в която Израел и Иран се зъбят един на друг, някои са заели фашистка позиция и безсрамно са застанали на страната на геноцидната израелска държава. Други, заели лагеристката (“campist”) позиция, застанаха на страната на Иран, като си затвориха очите за бруталните репресии на иранското правителство срещу неговите опоненти и други хора в страната. Тук не разглеждаме първата позиция, а втората – тези, които приемат логиката, че “врагът на моя враг е мой приятел”. Този начин на разсъждение опростява твърде много сложните отношения между Ислямската република и Израел, като ги свежда до бинарна борба на доброто срещу злото и предполага, че всеки, който се противопоставя на държавата Израел, автоматично попада в лагера на “добрите”.
\n\nЗа нас, защитата на палестинската кауза и международната солидарност не могат да приемат друг облик, освен противопоставяне на Ислямската република Иран. За всеки, който вярва, че задачата за освобождение зависи от самите хора, а не от държавите, тя всъщност не се противопоставя на Израел, а по-скоро на народите на Иран и на целия регион. Защитата на палестинската кауза задължително включва отдалечаване от всичко, което засилва господството на Израел над палестинските земи. От създаването си през 1979 г., въпреки целия шум, който произвежда, Иранската република не е направила нищо друго, освен да налива вода в мелниците на израелската държава, както ще изложим по-долу.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/5.jpg\")
\n1.) Тези, които се позовават на правото на Иран на “самозащита”, просто повтарят аргументите, които израелската държава използва, за да оправдае унищожаването на Газа и геноцида, който извършва там. Те разсъждават в рамките, според които животът на милиони хора в Близкия Изток се смята за безполезен. Каква е стойността на “правото на иранското правителство да се защитава”, дори според стандартите на международното право, ако това “право” се изразява в двуседмичен страх в Иран и от Ирак до Ливан пред възможността за тотална война? Защо обеднелите народи в региона трябва да плащат цената на презряната “чест” на една сила, която предварително предупреждава врага си кога ще пристигнат нейните ракети?
\n\n2.) Въпреки противопоставянето им, Иран, Израел и нейните западни поддръжници са колелца в една и съща машина на глобалния капитализъм, която на всяка крачка тласка Близкия изток към пропастта. За тези, които пренебрегват ролята на иранското правителство в кървавото потушаване на сирийската революция срещу диктатурата на Асад, припомняме тайните търговски сделки на Иран по време на войната с Ирак. По време на войната Ислямската република скандираше, че “пътят към Ал-Кудс минава през Кербала”, като същевременно купуваше оръжия от държавата Израел, за да се бие с Ирак – горчива ирония, която струваше живота на хиляди иранци и иракчани. Двойната игра на иранското правителство е очевидна: макар да твърди, че изключва всякакъв търговски обмен с Израел, то дори не зачита кампанията “Бойкот, освобождаване от активи и санкции” (BDS – Boycott, Divestment and Sanctions).
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/6.jpg\")
\n3.) Това не означава, че Иран и Израел са равностойни сили, или че получават еднаква международна геополитическа подкрепа. Но те са полезни врагове един на друг. Навсякъде, където се водят освободителни борби, и двете държави отговарят с потисничество. И двете разчитат на съществуването на другата, за да прикрият вътрешните си противоречия и да оправдаят собствените си престъпления. Сегашното състояние на “нито мир, нито война” им позволява да гарантират собственото си оцеляване.
\n\n4.) Има и друга причина, поради която някои хора са развълнувани от нападението, извършено от Иран: иранската държава е обградена от санкции, наложени от империалистически държави, уж противопоставяйки се сама на тях. Но за иранската работническа класа единствената последица от това нападение е спадането на стойността на националната валута и по-нататъшното обедняване. Докато цените се покачват заедно със стойността на долара – с изключение, разбира се, на тези, които черпят директно от приходите от петрол – минималната дневна заплата е спаднала до 3 долара. Дали тези, които са съблазнени от силата на Иран в лицето на доминиращите сили, знаят нещо за живота на онези в Иран – от етническите малцинства – които оцеляват само чрез транспортиране на контрабанда (като кулбарите в Кюрдистан) или гориво (като сухтбарите в Белуджистан)? Знаят ли, че макар Ислямската република да е изпратила над 300 дрона и ракети, които дори не са докоснали касапите на Газа, тя не бе в състояние да изпрати и най-малката помощ, за да спаси от наводнение десетки жители на Белуджистан?
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/7.jpg\")
\n5.) Най-същественото постижение на Иран от тази атака е видимо веднага по улиците на големите ирански градове. Драматичният спектакъл на силно контролираната военна атака срещу израелската държава заздрави основите на друга война – войната, която Ислямската република води срещу жените от самото си създаване. Улиците на Техеран и други градове станаха свидетели на разгръщането на тази ужасна война – война, насочена срещу телата на жените и техните бунтовнически души, война, която служи за опитомяване и задушаване на жените. Как би могъл един такъв режим да освободи потиснатия народ на Палестина и региона? Нима логиката, която с право изисква да се борим с апартейда, наложен от Израел, не изисква и да се противопоставим на сексуалния и джендър апартейд в Иран?
\n\n6.) Нападението на Ислямската република срещу Израел постигна и нещо друго: освен че рани едно арабско дете, то успя поне за няколко дни и по целия свят да отклони общественото внимание от Газа, което улесни израелската операция срещу Рафах. На заден план по време на тези събития САЩ за пореден път наложи вето върху признаването на Палестина като държава от страна на ООН. Всъщност поддръжниците на Израел са тези, които трябва да благодарят на Иран.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/2.jpg\")
\n7.) Друго значително “постижение” на Иранската държава в хода на историята ѝ е маргинализирането на палестинската кауза в иранското общество. Въпреки че едно време каузата на Палестина е била наистина популярна, 45-те години, през които управляващите са я употребявали като инструмент, са довели до известно безразличие в иранското общество, а понякога дори до отхвърляне на палестинската кауза. Междувременно Израел е избрала да подкрепя фашистката, монархическа десница в иранската опозиция, представяйки я като единствения възможен наследник на Ислямската република. Тази бинарна и изключителна опозиция – Ислямска република или марионетен режим, установен от империалистическите сили – е същия сюжет, който иранските власти използват, за да подтискат народните мобилизации в границите на Иран.
\n\n8.) За да повиши международната си популярност, Иран упорито се опитва да се възползва от възхода на ислямофобията – една от формите, които расизмът приема днес – в Европа и Северна Америка, за да се представи като “защитник” на правата на мюсюлманите на Запад. Онези, които гледат на Иранската държава като на щит срещу ислямофобията и я подкрепят по тази причина, трябва да се запитат: защо в най-населения административен район на Иран, Техеран, който има близо 20 милиона жители, сунитите нямат право на нито една джамия, в която да се поклонят? Защо иранските сунити, независимо дали са белуджи, кюрди или араби, са сред най-бедните слоеве от населението? Защо техният живот е най-малоценен в Иран? Защо афганистанските имигранти, особено хазарите, са лишени от най-основни права? Те трябва да се запитат и как една държава, чиито официални и неофициални медии разпространяват антисемитски идеи, може истински да подкрепя антирасизма по света.
\n\nЗа нас, членовете на Рожа, Ислямска република Иран не нарушава апартейда, наложен от колониалната държава Израел, а засилва условията, които го възпроизвеждат. Пътят към освобождението на всички народи в региона изисква двойна борба: една срещу израелския апартейден режим и неговите поддръжници, и друга срещу държави като Иран.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2024/06/02/3.jpg\")
\nНа 7 октомври, докато се подготвяхме за публикуването на това интервю, Хамас, управляващата партия в Ивицата Газа, извърши координирана вълна от нападения. Израелското правителство отговори с пълномащабна военна операция. Докато и двете страни атакуват и цивилни и военните мишени, тези събития могат да бъдат разбрани само в контекста на десетилетия на репресии и етническо прочистване.
\n\nЗа да добием представа за събитията, направихме интервю с Йонатан Полак, анархист от Яфа. Дългогодишен участник в „Анархисти срещу стената“ и други антиколониални усилия за солидарност, днес Йонатан е изправен пред заплахата от затвор за протестна дейност по-рано тази година. В интервюто той описва как вижда настоящата ескалация, описва как израелската съдебна система структурно потиска палестинците, обяснява как да бъдат подкрепяни палестинските затворници и оценява ефективността на усилията за солидарност през годините.
\n\nВ събота, 7 октомври, докато се подготвяхме да публикуваме това интервю, Хамас извърши вълна от координирани атаки. Израелското правителство отговори, като започна широкомащабна военна офанзива. Как възприемате тези събития от мястото, където сте?
\n\nТова е събитие от историческа величина за палестинската съпротива срещу израелския колониализъм, която продължава и днес. Твърде рано е да се каже какво точно ще се случи, затова предпочитам да говоря за общия контекст на ситуацията, отколкото да правя анализ на текущите събития, докато подробностите все още не са ясни. Всичко, което мога да кажа сега, може да е остаряло след няколко часа.
\n\nСигурно е обаче, че предстоят ужасни дни.
\n\nКратката версия на тази история е, че силите на Хамас са успели да пробият бруталната обсада на Израел върху ивицата Газа и да проникнат, ако не и да превземат напълно израелските селища от другата страна на стената, в някои случаи. Броят на жертвите от израелска страна е стотици, а изображенията, излъчени в медиите, са ужасяващи и шокиращи, особено в социалните медии. Но малко изпреварвам себе си.
\n\nНякои от термините, които използвам в този контекст, може да са объркващи за хората, които изобщо следят какво се случва в Палестина и са свикнали терминът „израелски селища“ да е запазен за райони, окупирани от Израел от 1967 г. нататък. Въпреки това, аз мисля, че е необходимо да се разбере Израел като колониален проект сам по себе си, а ционизмът като колониално движение за еврейско надмощие. Би било небрежно да пренебрегнем дългата история на израелското етническо прочистване, кулминиращо в израелското етническо прочистване на палестинците през 1948 г., известно като Накба. Днешната Ивица Газа, която е само малка част от област Газа в Палестина преди 1948 г., е дом на бежанци от 94 града и села в историческия район, които са напълно обезлюдени. Днес 80% от жителите на ивицата Газа са бежанци, обсадени в район, който със своите 365 km² е най-големият открит затвор в света. Градовете, които бяха превзети или нападнати от палестинците в началото на настоящите боеве, са някои от обезлюдените градове, от които някои от бежанците са лишени.
\n\nВ международните корпоративни медии историята се представя главно или като двустранна война между Израел и Газа, или като безсмислена, едностранна палестинска агресия, лишена от всякакъв контекст. Липсващият контекст, разбира се, е, че палестинците са преживели години и години на колониално подчинение и това е особено вярно за палестинците в ивицата Газа.
\n\nКакто казах, снимките са мръсни и ужасяващи. Невъзможно е да не се повлияем от тях. Те обаче не са достатъчни сами по себе си. Извън вече споменатия исторически контекст, през последните две десетилетия Газа многократно беше превръщана в руини от израелски въздушни нападения и военни операции. Сега, за пореден път, бомбардировките започнаха отново и сред основното течение на израелското общество и неговите медии открито се говори за извършване на геноцид в Газа. Ако не се направи нещо, за да се предотврати това, то наистина може да се случи.
\n\nКогато искаме от палестинците да не прибягват до насилие, не трябва да забравяме пред каква реалност са изправени. Когато палестинците в Газа демонстрираха през 2017 и 2018 г. срещу израелската стена, която ги огражда, те бяха разстрелвани със стотици. Изображенията, които се разпространяват в момента, са мръсни и шокиращи. Нямам намерение да ги евфемизирам, оправдавам или извинявам, но в хода на борбата пътят към освобождението почти винаги поема по ужасяващи завои.
\n\nАфриканският национален конгрес (една от основните организации-чадъри в борбата срещу апартейда в Южна Африка) често се цитира невежо като отправна точка за онези, които се опитват да твърдят, че насилието няма роля в борбата. Но след създаването на своето военно крило, MK (uMkhonto we Sizwe, „Копието на народа”), АНК никога не се е отказал от насилието. Нелсън Мандела (член на АНК и съосновател на MK) отказа да я го направи, дори след няколко десетилетия затвор. През 1985 г. президентът на АНК Оливър Тамбо каза пред Los Angeles Times:
\n\n\n\n\nВ миналото казахме, че АНК никога няма да отнеме умишлено живота на невинни хора, но днес, като гледаме какво се случва в Южна Африка, е трудно да се каже, че цивилни няма да умират.
\n
Борбата тук се води между ядрена суперсила и народ, който няма нищо. Колониализмът не отстъпва. Той няма да се оттегли сам, дори да го помолите любезно. Деколонизацията е благородна кауза, но пътят към нея често е грозен и помрачен от насилие. При липсата на реалистична алтернатива за постигане на освобождение, хората са принудени да извършват неоправдани действия. Това е основната реалност на неравенството на властта. Да изискваме от потиснатите винаги да действат по най-чистия начин значи да искаме да останат завинаги в робство.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/7.jpg\")
Протестиращ евакуира дете, ранено от огъня на армията по време на протест в Бейта. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nНека се върнем малко назад – Йонатан, ти си съден от израелски правителствен съд, по обвинение в хвърляне на камъни по време на протест на Западния бряг. Можеш ли да ни обясниш контекста, в който те арестуваха?
\n\nБях арестуван в Бейта, село близо до град Наблус на Западния бряг.
\n\nБейта има дълга традиция на съпротива срещу израелския колониализъм. Той е един от центровете на съпротивата по време на Първата интифада (1987-1993 г.). В началото на 1988 г. около двадесет мъже от Бейта и съседния град Хувара бяха обградени от израелската армия, след като бяха идентифицирани от Шин Бет, скандалната израелска тайна полиция, като замесени в хвърляне на камъни. Те бяха вързани с белезници, след което войниците счупили костите им с камъни и палки. Войниците изпълняваха пряката заповед на тогавашния министър на отбраната Ицхак Рабин, който публично призова за политика на „чупене на ръце и крака“.
\n\nПо-късно същата година Бейта беше сцена на един от най-забележителните инциденти на интифадата, когато група млади израелски заселници, водени от екстремиста Ромам Алдубе, нахлуха в града под претекст, че организират пътуване по случай Пасхата. След като Алдубе застреля жител на селото в маслиновите горички около града, групата продължи към самия Бейта, където бяха пресрещнати от жители, които излязоха да се защитават. В крайна сметка заселниците бяха обезоръжени от жителите, но не и преди стрелбата им да убие други двама палестинци, както и 13-годишно заселническо момиче, застреляно по погрешка от самия Алдубе по време на сблъсъка.
\n\nСлед този инцидент в израелското общество имаше многобройни призиви за „заличаване на Бейта от картата“. Въпреки че подробностите за инцидента вече бяха изяснени от военните след няколко оперативни разбора, като отмъщение израелската армия разруши петнадесет къщи в селото и арестува всички мъже, след което депортира шестима от тях в Йордания.
\n\nПрез последните години Бейта е белязан от постоянен конфликт срещу израелската армия и заселниците, които се стремят да създадат селища върху открадната земя, принадлежаща на града. Протестът, за който бях арестуван на 27 януари, беше част от местно въстание, което започна през май 2021 г., след създаването на израелско селище в района на Джабел (планината) Са-бих в покрайнините на града. По време на тези протести десет души бяха убити от израелски огън на снайперисти. Хиляди хора бяха сериозно ранени, а стотици бяха арестувани. Въстанието успя да наложи евакуацията на заселниците, но само временно и с обещанието на правителството, че по-късно ще им бъде разрешено да се върнат. След напускането на заселниците мястото е използвано като военна база, а наскоро заселниците се завърнаха, за да заемат къщите, построени с помощта на правителството.
\n\nБях арестуван по време на акция на Гранична полиция (паравоенна част от израелската полиция) в селото след демонстрация. В полицейското управление чух двама служители, които ме бяха арестували, да подготвят показанията си заедно; След това ме обвиниха в тежко нападение срещу полицаи (хвърляне на камъни), възпрепятстване на полицейски служители и безредици. Бях държан в затвора три седмици, след което ме поставиха под домашен арест поради влошеното ми здраве.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/2.jpg\")
Семейства на палестински задържани чакат да бъдат допуснати във военния съд близо до Рамала. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nПоискахте да бъдете съден от военен съд, както съдят палестинците, а не от граждански. Можете ли да ни обясните смисъла на това искане?
\n\nЯвно не съм почитател на Държавата, нито на тази, нито на която и да е друга. Но в така наречените демокрации идеята за легитимно държавно насилие – което е самата основа на правните и репресивните системи – произтича от фалшивата етика на справедливостта и погрешната идея, че тези системи представляват колективните интереси на онези, които са подчинени на тяхната власт.
\n\nВ израелския апартейд има уникален механизъм, който дори не е съществувал в южноафриканската система на апартейд. На Западния бряг има две паралелни съдебни системи: една за палестинците и една за еврейските заселници. Като бъда обвинен в едни и същи престъпления – дори когато се извършват на едно и също място, по същото време и при същите обстоятелства – ще бъда преследван и съден съгласно гражданското наказателно право, докато моите палестински другари ще бъдат изправени пред военен трибунал, което показва ясно реалността на тотална военна диктатура. За да залови палестинците, правителството използва въоръжени сили, които често ги арестуват посред нощ, насилствено и с оръжие. Срещата със съдия може да отнеме до 96 часа (за мен – 24 часа) и дори когато най-накрая я направи, този съдия ще бъде войник в униформа, точно като прокурора. Те ще бъдат съдени съгласно драконовския военен закон на Израел, вероятно без възможност за освобождаване под гаранция, и присъдата им ще бъде наложена след осъждането им в система, в която по-малко от 1 на 400 души бива оправдан.
\n\nТази двойна правосъдна система често се споменава като един от основните компоненти на израелския апартейд. Това е толкова поразително проявление на апартейда, че дори някои умерени ционисти не могат да го скрият. И все пак те пропускат да признаят, че това е основен елемент на ционизма като заселническо движение, тъй като се фокусират само върху окупацията от 1967 г. и контрола на Израел върху Западния бряг и Ивицата Газа. Често чуваме, че системата е лоша, но че не е расистка, тъй като разграничението се основава на гражданството. Това твърдение е невярно. Има палестинско малцинство (20% от израелското население), чиито членове живеят в районите, окупирани от Израел през 1948 г. и имат израелско гражданство (за разлика от палестинците, които живеят на Западния бряг или в ивицата Газа, които живеят под контрола на Израел като поданици без гражданство). Малко се знае за това, но дори палестинци, които имат гражданство, понякога биват съдени от военни съдилища на Западния бряг. Истината по въпроса е проста: бях обвинен от граждански съд, защото държавата ме смята за евреин. Ако бях палестинец с израелско гражданство, щях да бъда съден от военен съд. Системата работи по етническа и религиозна линия.
\n\nСамите закони са различни и военното право всъщност не е законодателство, а по-скоро набор от укази, издадени от военното командване на региона. Един от тези укази, Заповед 101, например, забранява всяко събиране от политическо естество на десет или повече души (например хранене, по време на което се обсъжда политика), дори ако това събиране се провежда в частна собственост. Това е престъпление, което се наказва с десет години затвор. По същия начин всяка политическа организация или асоциация може да бъде обявена за незаконна, което се случва редовно.
\n\nВиждам анархизма като идеология – или по-скоро движение – за борба. Вярвам, че активизмът не трябва да бъде морализаторски (т.е. самодоволстен и покровителствен), а по-скоро насочен към ефективна промяна. Само по себе си няма нищо положително в това да губите време в затвора, вместо да се опитвате да направите нещо полезно навън. Поисках да бъда съден от военен съд, за да хвърля светлина върху система, която много малко знаят, и в същото време да се опитам да я подкопая. Така че представихме доста силен правен аргумент, като се има предвид ограниченията на израелското законодателство, но съдът просто го игнорира въз основа на измислени технически подробности – доста впечатляващо правно бърникане. Решението ми да откажа да призная легитимността на съда, след като молбата ми беше отхвърлена, също беше част от моята стратегия.
\n\nИма и по-фундаментална причина, поради която отказвам да сътруднича на съда и да спазвам процедурите, която произтича от моето разбиране за власт и моя собствен опит в правосъдната и затворническата система. Тези системи са проектирани по такъв начин, че ние винаги се молим или чакаме, винаги милостта на властта, лишени от всякаква свобода на действие.\nЛипсата на сътрудничество преобръща цялата тази система на контрол. Позволява ви да си върнете властта и свободата на действие в ситуация, в която се предполага, че нямате такива. Със сигурност има цена за плащане и тя трябва да се обмисля всеки път, в зависимост от обстоятелствата. Не твърдя, че това е най-добрата стратегия в сблъсък с правната система, но забелязвам, че помага да си върна контрола върху ситуацията.
\n\nШансовете ми да бъда оправдан или да избегна затвора поначало бяха несъществуващи, така или иначе нямах много за губене.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/1.jpg\")
Изгледа на военния съд в Офер отвън. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nТова не е първият път, когато се сблъсквате със затвор, нали?
\n\nНе… Мисля, че може да е за шести път, но не съм сто процента сигурен. От друга страна, моите палестински другари са в и извън затвора през цялото време и е много трудно да си представим живот без заплаха от лишаване от свобода, предвид обстоятелствата, в които живеем. Всъщност имам късмета (или привилегията), да съм прекарал толкова малко време в затвора за двадесет и няколко години активизъм. Това също е една от последиците от израелския апартейд.
\n\nСпоменахте, че сте били освободен по-рано тази година поради здравословни проблеми. Можете ли да опишете условията на живот в различните заведения, където сте били?
\n\nПодобно на съдебната система, затворът също е разделен. Има отделни зони и затвори за палестинските политически затворници (Израел ги нарича „затворници за сигурност“) и за всички останали. За политическите затворници условията са много по-тежки, посещенията са по-ограничени, те нямат достъп до телефон, наред с други ограничения. Там обаче организираността, солидарността и понякога дори съпротивата са по-силни. Въпреки факта, че съм преследван по политически обвинения, за които палестинците са класифицирани като „затворници за сигурност“, и въпреки че поисках да бъда задържан с моите другари, аз винаги съм бил класифициран като „обикновен“ затворник.
\n\nИзраелската система има три различни нива на лишаване от свобода: задържане преди обвинение, задържане след обвинение и лишаване от свобода след присъда. Задържането преди обвинение е фазата, в която условията са най-лоши, където достъпът до външния свят е най-ограничен. На този етап са забранени телефонните комуникации и достъпът до телевизор и радио, както и закупуването на консумативи в столовата. Не се разрешават никакви книги или материали за четене, освен Библията или Корана. По закон имате право на един час ходене на ден, но рядко можете да получите дори няколко минути. Някои от тези условия постепенно се подобряват, след като бъдете обвинен или осъден, в зависимост от затвора и квартала, в който се намирате. (Общо взето режимът преди съда и в наказателните отделения след присъдата в затворите на болшевишкия „рай“ са много по-тежки от този в еврейските затвори – бел. прев.)
\n\nМатериалните условия варират значително. Броят на хората в една и съща килия може да варира от двама до двадесет, преживял съм и двете крайности. По принцип предпочитам да имам възможно най-голямо уединение, но наистина зависи от това кои са съкилийниците. Да бъдеш затворен в клетка само с още един човек може да бъде доста трудно за понасяне, особено за някой като мен, който не е много добър във воденето на разговори.
\n\nНаркотиците и зависимостите също са проблем и много от тях витаят наоколо. Болкоуспокояващи, опиати, опиоидни автагонисти, имаме всичко. Но снабдяването никога не е стабилно и затова често се случва да останете в килия с няколко души, които се движат между различните състояния на зависимост. Винаги има битки за дял от малкото, което достига до килиите. Затворниците непушачи технически имат право да бъдат настанени в килии за непушачи, но това е само теоретично. Всъщност единствената килия за непушачи, в която бях държан, беше изолатор. Не ми позволиха килия за непушачи дори когато се разболях от остър бронхит.
\n\nНай-разпространената форма на насилие между лишените от свобода, освен юмручните сбивания, са порязването (изгорели и пресовани филтри от цигари са много разпространени и лесно се получават) и заливането с вряла вода, смесена със захар.
\n\nВеган съм от почти тридесет години. Страдам от диабет тип 1 и непоносимост към глутен (цьолиакия); Имам и епилепсия, откакто бях прострелян в главата със сълзотворен газ по време на демонстрация. Това прави постоянна борба за храната в затвора, тъй като не мога да ям всичко, което е приготвено в затворническа кухня. Обикновено отнема една до две седмици, докато храната стане достъпна и дори повече, за да получа всичко, от което се нуждая и на което имам право. Междувременно диетата ми се състои основно от краставици и, когато имам късмет, моркови.
\n\nПо време на последния ми престой в затвора загубих около 12 килограма за три седмици – около 15% от телесното си тегло. Разболях се от остър бронхит, което доведе до скок на кръвната ми захар до животозастрашаващи нива.
\n\nИмах щастието да ме пуснат под домашен арест под гаранция, най-вече заради здравословното ми състояние. Това е възможност, която палестинците нямат. Това преживяване остави в мен съмнения за начина, по който управлявам съдебно-политически случая си и може би дори малко ме разби. Отне ми известно време да се възстановя физически и още повече – да се върна на себе си психически и емоционално. Трябваше да взема решение как да подходя в случая, но нито една от опциите не беше добра и дори не бях в състояние да реша. В крайна сметка разбрах, че съм изправен пред дилема: или трябва да се придържам към споразумението, което бях сключил със себе си, когато открих огледалния свят на анархизма като тийнейджър, и осъзнах до каква степен светът е изкривен и се прецаках, или трябваше да взема каквото мога от него и… да продължавам напред. Това е доста лесен избор, нали? В крайна сметка нямаш никакъв избор.
\n\nИма ли други обвинения срещу вас?
\n\nОсвен обвиненията, които вече бяха обсъдени, има няколко висящи дела – обвинения, по които все още не съм съден, но може да бъда. Най-забележителното е „подстрекаване към насилие и тероризъм“ след статия, която публикувах, докато бях в затвора през 2020 г., която призоваваше хората да подкрепят и да се присъединят към палестинската съпротива срещу израелския колониализъм.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/6.jpg\")
Протестиращи в Бейта, използващи тактиката на „нощното объркване“, за да тормозят заселниците, мигащи с мощни лазерни показалки и други светлини към поселището, маршируващи към него със запалени факли и насочващи пушека от горящи автомобилни гуми. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nПолучавате ли подкрепа от групи в израелското общество, от Палестина, в международен план? Какво могат да направят хората, за да подкрепят вас и другите, които се организират тук?
\n\nИма кръгове на подкрепа в анархистическата общност и сред палестинците. Мисля, че най-полезното нещо, което трябва да направите в момента, е да подкрепите кампании за бойкот, лишаване от инвестиции и санкции срещу Израел. Има много такива, това е сравнително ефективно и е доста лесно да се включите в него.
\n\nЩо се отнася до подкрепата за себе си, чувствам, че подкрепата за борбата и за палестинските затворници като цяло е най-добрият начин да подкрепите лично мен.
\n\nВ момента има повече от 5000 палестинци, задържани в израелски затвори. Около една четвърт са това, което Израел нарича „административно задържани“, които могат да бъдат задържани за неопределено време, без обвинение или съдебен процес, въз основа на „секретни доказателства“.
\n\nИзчислено е, че всеки един на петима палестински мъже, живеещи под израелското военно управление, са били затваряни поне веднъж от Израел.
\n\nОрганизацията, която най-добре подкрепя палестинските затворници, е Ad-dameer Prisoner Support and Human Rights Association – палестинска неправителствена организация, която работи в подкрепа на задържаните палестински затворници в израелски и палестински затвори. Основана през 1991 г. от група активисти, интересуващи се от правата на човека, центърът предоставя безплатна правна помощ на политически затворници, защитава техните права на национално и международно ниво и работи за прекратяване на изтезанията и нарушенията на правата на затворниците чрез наблюдение, правни процедури и кампании за солидарност. (При “соца” за подобна подкрепа се получаваше 15 години затвор – бел. прев)
\n\nAddameer е една от шестте основни палестински организации на гражданското общество, които Израел без много приказки определи като терористични организации през 2021 г., отново въз основа на „тайни доказателства“. Те вършат решаваща работа в подкрепа на палестинските политически затворници, държани от Израел, и е от съществено значение да ги подкрепяме.
\n\nSamidoun е международна мрежа от активисти, работещи за изграждане на солидарност с палестинските затворници в тяхната борба за свобода. Те работят за повишаване на осведомеността и предоставяне на ресурси за палестинските политически затворници, техните условия, техните искания и тяхната борба за свобода за себе си, за техните другари и за тяхната земя. Самидун също работи за организиране на местни и международни кампании за промяна и защита на правата и свободите на палестинските затворници.
\n\nМожете да следите моя случай тук чрез моята местна група за поддръжка. Сигурно ще минат още няколко месеца, но когато се върна в затвора, ще се радвам да получа поща. Най-лесният начин да направите това е да изпратите имейл на същия адрес support.jonathan@proton.me като последния път, когато бях зад решетките, и той ще бъде препратен до мен. Ще направя всичко възможно да отговоря, дори и възможностите ми да са доста ограничени, защото пощенските марки са рядкост. Както винаги, когато пишете на затворниците, трябва да имате предвид, че цялата кореспонденция се следи.
\n\nВие участвахте в създаването на „Анархисти срещу стената“ – колектив, който се ползва с известно международно признание в началото на 2000 г. Какво се случи с този проект? И как изглежда днес анархисткото движение в Израел?
\n\nНе обичам да го представям, сякаш съм „участвал в създаването“ на АСС, особено защото ми се струва, че това е погрешно характеризиране на начина, по който тази група – и повечето групи за пряко действие – са започнали. Нямаше конкретен момент. В началото на хилядолетието Втората интифада беше в разгара си и ние бяхме малка група хора, които се присъединиха към палестинската съпротива и практикувахме пряко действие. Разрасна се и се събрахме, но никога не „основахме“ група. Дори името всъщност не беше умишлен избор. Всеки път изпращахме прессъобщения с различно име. Случайно това име беше използвано в деня, когато армията стреля с бойни патрони по един от нас. В последвалата медийна лудост се възползвахме от лошата си слава и запазихме името.
\n\nДвадесет години по-късно проектът АСС вече не съществува, но мисля, че има поуки, които могат да се извлекат от него, както положителни, така и отрицателни. По същия начин, по който започна, АСС сама изчезна в някакъв момент. Анархистите живеят в обществото, срещу което се борят, и не са имунизирани срещу неговите злини. Борбата с променящите се власти винаги е трудна и мисля, че към края беше твърде трудно да не останем затънали в своите проблеми. Говорим за сравнително малка група от хора, чиито политически връзки са до голяма степен изковани от привързаност и доверие. Друг важен момент, който трябва да се подчертае, е, че разпускането на АСС дойде едновременно с отлива на палестинската съпротива в края на 2010-те години.
\n\nСлед като вече бях напуснал, групата се разпадна поради фундаментални разногласия по въпросите на насилието и ненасилието. Историята на съвременния анархизъм в Израел, публикувана от CrimethInc. през 2013 г. разказва тази част от историята доста добре според мен, въпреки че не съм съгласен с някои от другите въпроси, обхванати в текста.
\n\nАнархистите все още участват в съпротивата срещу ционизма и израелската колонизация. Хората, които са част от движението, участват в подкрепа на бежанци и хора без документи, културна и контракултурна дейност, радикално образование и др.
\n\nВъпреки че анархистите присъстват винаги, когато се появи радикален активизъм, имам впечатлението, че в момента няма отделно анархистко движение, може би поради липсата на силна анархистка традиция тук.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/3.jpg\")
Йонатан Полак, задържан при демонстрация в селото Наби Салех на Западния бряг.
\nОт тази гледна точка, какво мислите, че успяха да постигнат Анархистите срещу стената? Какви уроци – или поне какви хипотези – бихте предали на анархистите другаде въз основа на вашия опит?
\n\nМисля, че поради сравнително голямото отрязяване, което получи АСС, хората са склонни да възприемат колектива като нещо повече от това, което всъщност беше. Отначало това беше малко повече от малка група от много решителни хора, всъщност разширена група добри приятели. След това се разрастна малко, като няколко десетки души съставляваха ядрото му и може би няколкостотин други гравитираха наоколо спорадично.
\n\nЗа мен най-важната характеристика на АСС беше изоставянето на фалшиви национални привързаности и дори идентичности в полза на смяната на страните и директното присъединяване към палестинската борба срещу израелския колониализъм. В едно сплотено, милитаристично общество като Израел, това беше значително отклонение от традициите на левицата. Сигурно не е много, но все пак беше необикновено. Нашата цел беше да признаем своята привилегирована позиция и да я използваме, като я преобърнем в отношенията си с палестинската съпротива. Не за да пристигнем като бели рицари, а по-скоро като ресурс. Основният ни принцип беше да се присъединим към палестинската борба и да следваме препоръките на палестинците.
\n\nВярвам, че позицията ни като съюзници, участващи в борбата, а не като симпатизанти от контекста на израелското общество, беше най-големият принос на АСС и това, което имаше най-голямо въздействие, най-траен ефект, включително извън най-близкия му кръг.
\n\nКато малка и сплотена група, първоначално нямаше нужда да се формулират много въпроси. Някои неща бяха много ясни за повечето от участниците, но бяха много табу в израелската политика, дори сред най-радикалните маргинали – например отношението ни към насилието, мястото ни в борбата или антагонистичната ни позиция спрямо обществото на държавата Израел. Всичко това се размиваше и несъмнено ставаше все по-объркано с нарастването на значението на групата. По това време АСС беше единствената организация, която пряко подкрепяше народната съпротива на Западния бряг, което означава, че с течение на времето към групата се присъединиха хора, които споделяха някои от основните принципи, но не приемаха изцяло първоначалната политическа ориентация. В ретроспекция бих казал, че, започвайки като малка, сплотена група за пряко действие, ние нямахме наличните инструменти, за да се справим с това, което предстои.
\n\nПочти съм сигурен, че решението не се криеше в стриктна политическа линия, но виждам разногласията, които се появиха по теми като начините за съпротива или дали трябва да заемем позиция за/против Израел, тъй като тези бяха основният катализатор за моето напускане групата. Може би това е урокът, че добрата стара анархистка организация в афинитетни групи е най-добрият начин да се даде възможност за организиране в по-голям мащаб, като същевременно се запази автономията и разнообразието, без да се налага задушаващ политически компромис. Разбира се, няма сребърен куршум и някои от проблемите, с които се сблъска АСС, след като напуснах, нямаха нищо общо с това. Но и днес чувствам, че това е все още уместен урок, който трябва да бъде научен.
\n\nКакво въздействие има новото правителство върху израелските и пале-стинските общества като цяло? Как може новото законодателство, ог-раничаващо правомощията на Върховния съд, да се отрази на ситуаци-ята, както за вас лично, така и за активистите като цяло? (Този въпрос и отговорът, който следва, са написани преди събитията от 7 октомври.)
\n\nСегашното правителство е едно от най-лошите и най-опасните, които Израел някога е виждал, а това е много висока летва. То грубо изразява и прилага политики на етническо прочистване. Заплахите, които представлява, са многобройни, но най-важната несъмнено е тази, която е най-малко специфична за него: това правителство е въплъщение на бясната надпревара на всички израелски политици в посока все повече и повече към крайно дясното. Основната спорна точка в израелското общество и тази, която привлича най-много международно внимание, е атаката срещу съдебната система – но това е почти естетическо несъгласие, маскирано под формата на борба за демокрация. В действителност това е вътрешен конфликт по въпроса как най-добре да се управлява и поддържа еврейското надмощие, което се радва на почти пълна подкрепа в израелското общество, включително сред така наречените либерали.
\n\nКонкретните промени, които сегашната коалиция се стреми да приложи, несъмнено ще отслабят съдилищата и със сигурност ще ги направят малко по-малко либерални, но съдилищата никога не са защитавали нашите права, още по-малко тези на палестинците, и никога не са забавяли правителствените политики. Ни най-малко. Израелската съдебна система е и винаги е била крайъгълен камък на израелския колониализъм между реката и морето; беше от съществено значение да се даде възможност за прилагане на ционистките политики и да се осигури на системата около тях либерална правна рамка с добро качество. Израел зависи от способността си да се представя и продава като така наречената жизнена демокрация. Отслабването на съдебната система може да бъде вредно, но вярвам, че перспективата за победа на протестното движение представлява още по-голяма опасност за цялостната борба срещу колониализма и апартейда.
\n\nПротестното движение е доминирано от смесица от военни резервисти, бивши високопоставени служители на прословутата тайна полиция на Израел, Шин Бет, либерални икономисти и различни други ционистки и националистически групи. Намесени са и някои по-радикални елементи, но тяхната роля и влияние са минимални. Израелското знаме е съставено от еврейски символи и е емблема на еврейската изключителност и надмощие, така че не е изненада, че е основният символ на протестното движение. Тези групи са отдадени на идеята, че Израел е демокрация и че еврейското надмощие не противоречи на тази идея. Като цяло това е и най-разпространеното усещане сред тълпите, участващи в протестите. Всяка победа на движението ще бъде използвана за укрепване на погрешната и опасна идея, че израелската демокрация е триумфирала, като се предполага, че тя някога е съществувала.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/4.jpg\")
Протестиращи в Бейта. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nАнархистите изиграха ли роля в протестите?
\n\nВъпросът за участието в демонстрациите раздели местните анархисти. Докато мнозина се чувстваха изключени, някои се включиха в „Радикалния блок“, който, както подсказва името му, е свободна коалиция от радикали, участващи в протестите. Доколкото разбирам, те се смятат по-скоро за контрапротестиращи.
\n\nВъпреки че уважавам избора да се опитаме да мобилизираме израелското общество и усилията, които се инвестират в него, все пак смятам, че това е грешка, предвид настоящите обстоятелства. Протестното движение е толкова голямо – и толкова здраво вкоренено в идеята, че Израел е демокрация, която трябва да бъде спасена – че ще изсмуче, кооптира или елиминира всякакви различни тенденции в него. Поради причините, обяснени по-горе, аз вярвам, че настоящото движение е може би най-голямата заплаха за борбата срещу колониализма след Споразуменията от Осло и че Израел е в състояние да го използва, за да възстанови международната си позиция по същия начин, както Споразуменията от Осло бяха използвани за възстановяване от Първата интифада в началото на 1990 г. По това време всичко, което в крайна сметка се случи, беше укрепването на господството над палестинците и засилването на тяхното лишаване от собственост.
\n\nПрез 90-те години на миналия век израелската крайна десница, която смяташе споразуменията от Осло за пораженчески компромис, им се противопостави и масово излезе на улицата. Ние също се противопоставихме на споразуменията – защото още тогава беше ясно, че те ще бъдат използвани от Израел за собствената му реабилитация или по-лошо – за потушаване на палестинското въстание. В нито един момент обаче не сме мислили да се включим в масовите десни протести, за да осуетим изпълнението на споразуменията. Вярвам, че ситуацията днес е доста подобна. Може би по-познат пример ще бъде днешното противопоставяне на много фашисти и нацисти на глобализацията. Може ли някой дори да си представи да се присъедини към тях?
\n\nНо неприятното в идеята да участвам по някакъв начин в демонстрациите за фалшива демокрация е по-дълбоко. Мисля, че в колониална ситуация като тази в Палестина, нашата роля не е и не трябва да бъде тази на умерените в едно колониално общество. Трябва да отхвърлим това общество, неговата гледна точка, вътрешната му политика. Трябва да разберем, че неравенството във властта означава, че промяната не може да дойде от израелското общество. Нашата роля е да го отслабим, да създадем линии на разлом, да посеем разделение, да дадем твърда съпротива. По време на конфликт не трябва да се опитваме да си проправим път в израелското общество, а да се дистанцираме от него и да се борим срещу него.
\n\nОтвън целият район изглежда като камина, готова да избухне в пламъци. Какво е нужно, за да се случи нещо положително? Какво ви дава надежда?
\n\nНе предпочитам да търгувам с надежда, защото като всяка търговия, това е спектакъл на измами. Израснах в движението за освобождение на животните от средата до края на 90-те години, около времето на първата „Зелена заплаха“. Спомням си, че прочетох писмо, което Фрий (Джеф Луърс) изпрати от килията си до един журнал, може би година или две след осъждането му, което ми оказа трайно въздействие. Беше много отдавна и не мога да намеря това писмо, въпреки че Интернет трябва да направи най-редките документи достъпни с едно кликване. Вероятно ще отговоря малко неточно, но Фрий, осъден на повече от двадесет години затвор, спомена бунта във варшавското гето, за да покаже, че надеждата или перспективата за успех не е подходящ критерий за борба или съпротива. Тогава ме разтърси из основи, така е и днес.
\n\nБъдещето не може да се предвиди. Един добър приятел, който е участвал в подземна съпротива срещу режима на апартейд в Южна Африка, ми каза, че краят на 80-те години е бил най-мрачният период. [Президентът Питър Вилем] Бота беше на власт, Съединените щати все още силно подкрепяха бялата Южна Африка като важна антисъветска крепост и краят на апартейда все още беше далеч от очите. Тогава СССР се разпадна и геополитическата ситуация се промени коренно, почти за една нощ. Първоначално всички смятаха, че всичко е свършило, защото Съветите бяха основните поддръжници на АНК. Но по-малко очевиден страничен ефект беше, че прозападното правителство на апартейда в Южна Африка изведнъж се оказа много по-малко важно в света след Студената война; фактът, че на местно ниво вече съществува силно движение, което да се възползва от тези геополитически промени, беше в основата на политическата промяна и (несъвършеното) падане на апартейда.
\n\nПоуката на историята е, че трябва да организираме и изграждаме съпротивителни движения, дори когато всичко изглежда загубено. Моята визия за анархизма не е утопична. В моите очи всяка победа, всеки успех на партии като АНК трябва незабавно да се разглежда като провал, като властова структура, срещу която трябва да се борим, за да бъде унищожена. Казват, че най-доброто е враг на доброто, но това е само защото ни липсва въображение и доброто никога не е достатъчно добро. Несъвършенството е константа, но ние продължаваме да се борим, превръщайки всяка победа в поражение и след това в борба.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/10/08/5.jpg\")
Йонатан Покал ескортиран към изслушване за мярка за неотклонение през Съда на йерусалимските магистрати с окови на краката. Photograph by Oren Ziv/ActiveStills.
\nДесет протестиращи бяха убити от израелски войници в село Бейта на Западния бряг близо до Наблус от началото на протестите през май 2021 г. На 27 януари тази година бях арестуван от служители на израелската гранична полиция, докато се връщах у дома от протест срещу израелския колониализъм и кражбата на селска земя за създаването на ново изключително еврейско селище. По-късно бях обвинен в хвърляне на камъни и сега стоя пред този съд, за да пледирам невинен по делото си. Делото почива единствено на лъжливите показания на тримата гранични полицаи, които ме арестуваха. Полицията отказа да проведе сериозно разследване извън тези показания, дори след като изрично докладвах, че съм чул тримата полицаи да координират показанията си помежду си. За разлика от полицията, която не можеше да си направи труда да направи това, аз имам доказателства, които дискредитират показанията на служителите и ги показват като пълни с лъжи. При нормални обстоятелства това би било разследване, което бих се радвал да изтърпя докрай.
\n\nОбстоятелствата обаче далеч не са нормални. Този случай, необичайно, се разглежда, след като обвиняемият – аз – поисках процесът да се проведе не в израелския наказателен съд, а в много по-драконовски военен съд, където палестинците се съдят за подобни деяния. Поисках да бъда съден от военен съд, защото там моите палестински другари, които редовно биват арестувани по време на демонстрации като тази, след която бях арестуван, биват съдени и осъдени на тежки присъди въз основа на оскъдни доказателства, често измислени. Очаквано, прокурорът се противопостави на това искане и съдът го отхвърли. Лошата (и не съвсем точна) аргументация на прокурора беше, че мястото ми на пребиваване не е на Западния бряг. Въпреки това израелските заселници, които живеят и работят на Западния бряг, по принцип също не са обвинени от военни съдилища. Къде тогава е тяхното „местожителство“? Основният аргумент на съда да отхвърли молбата ми беше, че престъпленията, за които ме преследват, не са квалифицирани като престъпления, свързани със сигурността.
\n\nАз не съм юрист и нямам инструментариума да преценя законосъобразността на решението на съда, а и без това не му придавам особено значение. Но едно нещо е сигурно: палестинците, и не само онези, които живеят директно под военната диктатура, която Израел упражнява на Западния бряг, са съдени с хиляди в израелските военни съдилища по идентични или подобни обвинения. Пощаден съм от подобна съдба само защото държавата ме смята едновременно за гражданин и член на доминиращата еврейска религия. Моят приятел Тарек Баргут – палестинец, живеещ в Йерусалим и бивш член на израелската адвокатура – беше съден и осъден от униформен израелски войник във военен съд на Западния бряг. Междувременно Амирам Бен Улиел, жител на израелски колониален пост на Западния бряг и убиец на семейство Давабше, който беше осъден за много по-сериозни терористични прес-тъпления, беше съден в граждански съд в Йерусалим.
\n\nСамо преди два месеца израелски заселници застреляха Кусай Маатан в се-ло Бурка на Западния бряг. Двама заселници бяха арестувани по подозрение за убийство. В същото време жители на Бурка също бяха арестувани по много по-малко сериозно подозрение, а именно участие в сблъсъците, пос-ледвали нахлуването в тяхното село от заселници. Проведоха се няколко заседания по делото на заселниците. Те бяха държани в израелски граждански съд, преди да се проведе дори едно изслушване по делото на палестинците, което беше разгледано във военен съд. Причината е проста, палестинците трябва да бъдат представени пред съд само след период от 96 часа, четири пъти повече от периода, предвиден в израелския наказателен кодекс.
\n\nТази дискриминационна политика наистина може да се счита за законна според стандартите на израелското законодателство, но дълбоко в себе си, в основата си, тя все пак остава ясен израз на режима на апартейд на Израел между реката и морето.
\n\nНо законът не е справедливост. Южноафриканският апартейд беше защитен от закона по онова време, подобно на френския колониализъм в Алжир, превъзходството на бялата раса в Родезия и безброй други победени колониални режими, които бяха явно несправедливи. Законът на практика често е предназначен да бъде противоположност на справедливостта.
\n\nНесправедливостта на статуквото е толкова очевидна и неоспорима, че дори бив-шият шеф на прословутия Мосад Тамир Пардо наскоро беше принуден да признае, че „на територия, където два народа се съдят според две съдебни системи, става въпрос за държава на апартейд.“
\n\nТози случай, независимо от това, което прочитът на обвинителния акт може да подскаже, няма много общо с бунт или с възпрепятстване и агресия срещу полицейски служители, а по-скоро с репресиите и криминализирането на съпротивата срещу израелския колониализъм и неговия режим на апартейд. Моят отговор на обвиненията и фактите, описани в обвинителния акт, е без значение. Тъй като самият начин, по който се провежда това изслушване, е израз на израелския апартейд, моето сътрудничество би било самодоволство. Повече от двадесет години посветих времето си на борба срещу колониалния режим на Израел и нито желая, нито мога да му сътруднича сега, дори ако решението ми означава, че отново ще бъда поставен зад решетките.
\n\nСледователно, въпреки че нямам намерение да призная нищо, което не съм направил, няма да разпитвам държавни свидетели, няма да призовавам никого да се защитавам и няма да давам показания дори. Няма да оспорвам т. нар. „доказателства“ на обвинението или да представям доказателства в своя защита. Израелският колониализъм и неговият режим на апартейд са нелегитимни в самата си същност. Този съд е нелегитимен. Производствата по това дело, които допълват други производства в паралелни и нелегитимни военни трибунали, чиято причина за съществуване е потушаването на съпротивата, всички са нелегитимни. Единственият разумен отговор на това обвинение, на тази действителност е борбата за свобода и освобождение. Няма по-силен глас от този на въстанието!
\n\nПревод от Георги Константинов.
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2023/06/24/ruskitie-anarkhisti-za-bunta-na-chvk-vaghnier-statements-from-three-anarchist-organizations", "url": "https://crimethinc.com/2023/06/24/ruskitie-anarkhisti-za-bunta-na-chvk-vaghnier-statements-from-three-anarchist-organizations", "title": "Руските анархисти за бунта на ЧВК \"Вагнер\"", "summary": "По-долу можете да прочетете три бързо преведени изявления от руски анархистки групи.", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/06/24/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/06/24/header.jpg", "date_published": "2023-06-24T09:01:25Z", "date_modified": "2024-09-10T03:55:57Z", "tags": [ "Russia", "Ukraine", "war", "fascism" ], "content_html": "На 24 юни, в 10 часа сутринта, президентът на Русия, Владимир Путин, направи обръщение към народа, провокирано от въстанието на частната военна компания “Вагнер” под ръководството на Евгений Пригожин. В своето обръщение, той заяви, че действията на Пригожин “тласкат страната към анархия и братоубийство”.
\n\nТова е пример за неправилната употреба на думи. Братоубийството отдавна е част от режима на Путин. Изтезанията и убийствата на дисиденти са форми на братоубийство. Нахлуването в Украйна беше братоубийство. Както компанията “Вагнер”, така и руската армия отдавна са замесени в братоубийствени сблъсъци.
\n\nАнархията е точно обратното на братоубийството: тя е състояние, което настъпва, когато хората не се конкурират, за да установят власт над другите. Тоталитаризмът обаче винаги води до кървави конфликти за власт.
\n\nС поглед върху настоящата ситуация в Русия, неизбежно си припомняме гражданската война, която избухна в Судан между армията и “Силите за бърза подкрепа” по-рано през тази година. С цел потушаване на силните социални движения за свобода, правителството въоръжи наемниците от “Силите за бърза подкрепа”, само за да се озове в битка с тях за контрол над властта в държавата.
\n\nТози вид широкоразпространено насилие е неизбежно следствие от милитаризацията. Понеже правителствата и корпорациите все повече се доверяват на силата, за да потушат социалните конфликти, насочвайки значителни ресурси към полицията и частната охрана, те създават условия за ужасни граждански войни в голям мащаб. Гражданските конфликти, които в момента се разразяват в Судан и Русия, може да избухнат и в други части на света утре, ако не променим курса на нашето общество в глобален план.
\n\nПо-долу можете да прочетете три бързо преведени изявления от руски анархистки групи. Първите две са нелегални групи: едната е базирана в Иркутск (Сибир) анархистка група, а другата е Бойната организация на анархокомунистите (БОАК), чиито текстове вече сме публикували повече от веднъж. Третото изявление идва от редколегията на Автоном (Автономное действие), които чрез своето списание и уебсайт продължават да бъдат една от най-важните платформи на съвременното рускоговорящо анархистко движение.
\n\nОригиналният текст на руски език е достъпен тук.
\n\nВ настоящата ситуация около бунта на “Вагнер”, няма страна, която можем да изберем, освен самите себе си.
\n\nСъщото може да се каже и за голяма част от населението – нито режимът на Путин, нито тези, които се конкурират с него за властта, ще действат в интерес на всички народи в Русия.
\n\nВ момента можем да се подготвим за различни възможни сценарии. Не може да се изключи възможността за създаване на групи за народна самозащита, чиято основна задача при сценарий на гражданска война в страната може да бъде организирането на безопасността на хората, както и логистичната мрежа за осигуряване на храна и стоки от първа необходимост. Никой не трябва да бъде напълно беззащитен срещу наемните военни формирования и руската армия, а едно от основните оръжия, с които разполагаме всички ние, е солидарността и взаимопомощта.
\n\nВ същото време трябва да помислим какво да правим, ако сегашната държавна власт се срине в град Иркутск или в цялата Иркутска област.
\n\nНие се застъпваме за организирането на открити народни съвети, събрания и форуми по всички най-важни въпроси на обществения живот, включително икономиката, продоволствието, опазването на природата, правата на човека, самозащитата, образованието и комуналните услуги. Във всички тези структури бихме искали да има независими комитети от жени и представители на коренните народи.1
\n\nМеждувременно наблюдаваме развитието на ситуацията. Путин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.
\n\nСмятаме, че анархията в тази страна все още е доста далеч. Но не сме безсилни в настоящата ситуация; можем да се подготвим за всичко, което може да се случи, и да наблюдаваме внимателно дали ще настъпи момент, който ще бъде благоприятен за всички онези тук, които копнеят за свобода, уморени от режима на Путин. Бихме искали всички, които обмислят това, да помислят какво биха направили в такъв случай и да се обединят с други хора, на които могат да се доверят и разчитат.
\n\nТова е най-малкото и най-елементарното нещо, което може да се направи в момента.
\n\nОригиналният текст на руски език е достъпен тук.
\n\nВ момента наистина сме във фаза, която има революционно значение в историята. Отдавна беше очевидно, че върховете на властовата йерархия скоро ще започнат да се борят помежду си; това беше просто въпрос на време.
\n\nВ момента основната задача на анархистките и освободителните движения както в Русия, така и в чужбина е да консолидират силите си, да привлекат необходимите ресурси, да анализират ситуацията, да възстановят разрушени комуникационни канали и да бъдат готови за действие.
\n\nНека не се заблуждаваме: настъпването на този момент може да отнеме известно време. От Февруарската революция (в която генералите играха активна роля в свалянето на царя) до Октомврийската революция минават девет месеца. От въстанието на Корнилов до октомври минават два месеца.
\n\nНо едно е ясно. Първо, моментът на пряка въоръжена конфронтация е по-близо от всякога. Второ, нито режимът на Путин, нито Пригожин и техните привърженици са наши съюзници. В тази борба между двама канибали, анархистите трябва да се държат настрана и да им позволят да се унищожават взаимно, колкото е възможно повече. Така те няма да са способни да нарушават живота на хората и в бъдеще.
\n\nВсе пак, този период на изчакване на подходящия момент трябва да бъде използван в полза на нашата кауза. През това време трябва да се подготвяме и да повишаваме готовността си за действие, да анализираме ситуацията във всеки момент и да бъдем готови да действаме, дори и ако готовността ни все още не е достатъчна. Защото по-лошо от това да започнеш преждевременно, преди да е дошъл моментът, е да пропуснеш момента, в който можеш да промениш хода на историята в правилната посока.
\n\nСъщо така искаме да засегнем въпроса за призивите за атаки срещу военните регистрационни бюра и граждански правителствени сгради, които се появяват в момента.
\n\nНие категорично не се съгласяваме с този призив. В момента врагът се подготвя да отблъсне нападение, но не от партизани, а от въоръжени бунтовници. Атакуването на такива обекти в този момент означава да разпиляваш своите ресурси и по същество да атакуваш укрепените крепости на врага с голи ръце.
\n\nПартизанът трябва да ударя там, където империята е уязвима, а не там, където е най-силна. Ударете там, където врагът не очаква. Ето защо в момента е възможно да атакувате обекти, но на голямо разстояние от населените места. Врагът е концентрирал всичките си сили за защита? Това означава, че е разкрил далечните си граници и достъпните пътища. Атакувайте газопроводите и нефтопроводите, атакувайте железопътните линии, водещи към военни обекти (но на голямо разстояние от тях), атакувайте електрическите и водопроводните мрежи, които снабдяват полицейските и военни бази. Но не и сами обектите, където врагът очаква нападение.
\n\nИли, ако рисковете са твърде големи, използвайте това време, за да се подготвите за въоръжено въстание.
\n\nЕдин жив и боеспособен партизанин, който може да участва в бъдещите битки, е в стотини пъти по-ценен от партизанин, който хвърля саморъчно изработен експлозив по полицай и бива застрелян от в резултат на това.
\n\nИ не забравяйте за режима на контратерористичната операция.2
\n\nДори ако решите да не атакувате полицаи, а да атакувате една електропроводка на 5 километра, рисковете да бъдете заловени на пътя по време на контратерористична операция се увеличават многократно. Оценявайте ситуацията разумно и не поемайте ненужни рискове.
\n\nОригиналният текст на руски език е достъпен тук.
\n\nСега, когато това изявление бъде публикувано, все още не можем напълно да предвидим развитието на “бунта на Вагнер” в дългосрочен план. Въпреки това, можем да очакваме две на пръв поглед противоположни тенденции. Първо, нарастване на репресиите срещу обикновените граждани, не само от страна на държавните сили за сигурност, а и второ, увеличаване на хаоса, когато враждуващите страни оставят хората да се сблъскат с проблемите, които сами са създали.
\n\nРазбира се, Пригожин не е по-добър от Путин: сега фашистите се борят срещу други. Всяка авторитарна власт в крайна сметка поражда кървави конфликти.
\n\nВ такава ситуация, искането за самоорганизация, създаване и укрепване на социални връзки на най-ниско ниво и взаимопомощ ще се разпространи. Хората ще създават нови инициативи и движения. Задачата на анархистите е да положат всички усилия, за да помогнат за създаването и участието в низовите структури, като създават нови сдружения и засилват взаимодействието между вече съществуващите.
\n\nВече споменахме, че в сблъсъка между “вагнеровците” и “официалните” държавни структури няма “наша страна”. В продължаващата схватка, всички те преследват само своите интереси и ще защитават само себе си. За всички останали хора е по-добре да не рискуват в чуждата борба и, ако е възможно, да се държат далеч от местата на сблъсък.
\n\nНо ако искаме да създадем алтернатива на двете чудовища, трябва да се научим да се обединяваме, за да решаваме проблемите си, да подкрепяме борбата за прекратяване на войната и репресиите, да се защитаваме от насилие и да отстояваме интересите и правата си. Само по този начин ще можем да участваме в изграждането на ново общество, което да замени банкрутиралата власт и главорезите, които тя е отгледала.
\n\nНие изразяваме солидарност с нашите другари от Иркутск, които пишат:
\n\n\n\n\nПутин вече се изказа по телевизията, като изрази страха си от разрушаването на държавната система и идването на “анархия”! Като анархисти можем да кажем, че диктаторът с право се страхува от анархията. Това означава, че неговата власт и идеята за “руския свят” ще престанат да съществуват, а вместо тях обществото ще започне да функционира според принципите на самоуправлението, децентрализацията и федерализма.
\n
Там, където държавният контрол върху обществото и репресиите ще отслабнат, анархистите трябва да използват откриващите се възможности за разпространение на анархистическите идеи както чрез думи, така и чрез дела. В момента идват новини за бунтове в затворническите колонии и центровете за предварително задържане. Трябва да настояваме за освобождаването на политическите затворници и други жертви на произвола на властта.
\n\nБез значение как завърши бунтът, който се разиграва в момента, новият живот трябва да изникне отдолу, от исканията на широките слоеве на обществото. За да стане това възможно, всички ние се нуждаем от структури за самоуправление и самоорганизация. Обединете се.
\n\nThis translation originally appeared here.
\n\nРегионът, известен като Иркутск, се намира в югоизточната част на Сибир и е дом на няколко коренни народа; историята на колонизацията на Сибир е приблизително сходна с хронологията и събитията, свързани с колонизацията на т.нар. Америки. ↩
\nНа 24 юни в Москва, Московска област и Воронежка област правителството въвежда режим на антитерористична операция в отговор на бунта на Евгений Пригожин и ЧВК “Вагнер”. ↩
\nВъв Франция избухна мощно движение в отговор на опита за повишаване на възрастта за пенсиониране. Докато милиони стачкуваха и се изляха по улиците, президентът Еманюел Макрон и неговите поддръжници се опитаха да смажат това движение, като ескалираха полицейското насилие до смъртоносни крайности. В следващия репортаж предлагаме хронология на събитията от изминалите седмици, включително превод на разказ на един участник в движението и изявление на родителите на друг, който остава в кома. Можете да прочетете преглед на първата фаза на движението и анализ на заложените проблеми тук.
\n\nКогато френският президент Еманюел Макрон се кандидатира за поста миналата година, част от неговата платформа беше непопулярна пенсионна реформа, която ще принуди работниците да работят още няколко години преди пенсиониране. Принудени да избират между откровени фашисти и неолиберали, френските избиратели неохотно избраха Макрон, но оттогава назрява сблъсък.
\n\nДвижението срещу пенсионната реформа започна със стачка на 16 януари 2023 г. Учтивите протести отстъпиха място на общи вълнения на 16 март, когато премиерът Елизабет Борн използва член 49.3 от Конституцията, за да заобиколи гласуването в Народното събрание, прилагайки новия закон със сила. Докато бунтът набираше сила, той се разшири отвъд противопоставянето на пенсионната реформа до отхвърлянето на неолиберализма като цяло. Протестите, стачките и блокадите се превърнаха в жестове на съпротива срещу произвола на изпълнителната власт, както и срещу Макрон и неговите кронита („Macron et son monde”), напомняйки движението на Жълтите жилетки през 2018 г.
\n\nДнес движението е достигнало нов етап. В отговор на засилването на борбата и разнообразяването на тактиките и бойните фронтове, полицията драстично ескалира насилието, с което се насочва към демонстрантите. Дори корпоративни бизнес медии като The Financial Times критикуват репресивното и авторитарно отношение на Макрон към движението.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/4.jpg\")
Протести в Лориен във вторник, 28 март.
\nНа 22 март, ден преди общата стачка, свикана от синдикатите, Макрон разпали огъня на недоволството. Той се появи за обръщение към корпоративните медии, носейки часовник на стойност 80 000 евро, който се опита да свали неусетно по време на интервюто. В тази медийна изява Макрон представи авторитарна и презрителна фигура, лъжеща за движението и репресиите, които полицията е прилагала. Всъщност той каза на синдикатите и хората, че не го е грижа нито за това, което имат да кажат, нито за живота им като цяло.
\n\nВ четвъртък, 23 март, около 3,5 милиона души излязоха на улицата, включително повече от 800 000 само в Париж. Блокадите и стачките бяха успешни в цялата страна, като засегнаха гимназии, университети, градски транспорт, гаражи за събиране на боклук, рафинерии, пристанища, летища, влакове, магистрали и други институции. Денят завърши с многобройни „manifs sauvages” (спонтанни шествия) по улиците на Париж и пожари из цялата страна – някои срещу символи на изпълнителната власт и правителството, включително окръжни служби, кметства и полицейски участъци.
\n\nВъпреки че се чувстваше като победа и нещо като обединение, четвъртъкът разкри също, че Макрон и неговата полиция са имали за цел да смажат зараждащото се въстание на всяка цена. Полицията се насочи към всички без изключение – например те обикновено се въздържат да ударят охранителната линия, която защитава синдикатите, но в този случай не се поколебаха. Широко разпространени изображения, показващи как полицията напада безразборно протестиращите, стреляйки с военни гранати GM2L нагоре и в тълпата, поваляйки хората в безсъзнание. Въпреки че френската полиция никога не се е притеснявала да използва военни оръжия, за да смаже бунтовнически тълпи – например по време на движението на Жълтите жилетки и изгонването на ZAD в Нотр Дам де Ланд през 2018 г. – за тях е необичайно да се насочват към избрани служители, профсъюзи, студенти и деца, както и черния блок. В много случаи цялата тълпа реагира с колективен гняв, което също е необичайно.
\n\nВ сравнение с огромния брой хора по улиците, имаше много малко арести. Това беше по две причини. Първо, хората бяха добре организирани, превъзхождаха по численост ченгетата и се защитаваха, доколкото могат. Второ, ченгетата не се опитваха да грабнат хората, а да нанесат физически и емоционални щети, с надеждата да разубедят многото хора, които за първи път излизат на улицата, да не се върнат. Дали са успели или не, предстои да видим.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/2.jpg\")
Гневът, насочен към Елизабет Борн, министър-председател на Франция.
\nПетък, 24 март, започна със силно присъствие на пикетите, по-специално в рафинерията Total Normandy (близо до Хавър). Хора идваха от Париж и съседните региони, за да подкрепят блокадата през цялата нощ и рано сутринта. Другарите, които ценят френската поп култура, ще се радват да научат, че рапърът Медин и актрисата Адел Хенел са били на пикет.
\n\nЧаст от подкрепата за стачката е съпротивата срещу „реквизициите” (“réquisitions”). Въпреки че правото на стачка е записано във френската конституция, има правна разпоредба, която позволява на местното правителство (префектура) да принуди стачкуващите да се върнат на работа, ако стачката изложи икономиката на риск. В Хавър блокадата остава силна, но държавата извършва réquisitions в цялата страна, особено в областта на енергетиката. Това потвърждава, че стачката работи, тъй като обикновено има забавяне между спирането на рафинериите и началото на недостига на гориво, но също така показва, че правителството е готово да изпрати ченгетата в къщите на хората, за да ги принуди да се върнат на работа.
\n\nПротести в Лориен във вторник, 28 март.
\nВ събота, 25 март, 30 000 души се събраха в Сент Солин, малко градче близо до Поатие, за да протестират срещу приватизацията на водата и разкопките на най-големия индустриален „мегабасейн” във Франция. Обявен от Confédération Paysanne (най-големият и най-исторически съюз на земеделски работници във Франция), колективът Bassines Non Merci! (BNM), Les Soulèvements de la Terre (буквално „Въстания на Земята”) и повече от сто други асоциации и съюзи, демонстрацията имаше същата цел като предишния протест на същото място: да стъпи в празния кратер където се предполага, че ще бъде изграден басейнът.
\n\nПредишната мобилизация в Сент Солин беше успешна. В събота, 30 октомври 2022 г., около 7000 души маршируваха в басейна и успяха да пробият масивните полицейски линии (1700 полицаи, подкрепени от хеликоптери). Три групи вървяха в екипи, с отделни траектории и стратегии, насочени към три различни точки за достъп с мащабирани нива на толерантност към риска; всичко беше оформено като голяма игра в стила на улавянето на флага (capture-the-flag). Полицията направи всичко възможно да отмъсти, но беше съкрушена.
\n\nНа 25 март в началото атмосферата беше весела и решителна, продължавайки тона от октомври. Много знаци бяха обнадеждаващи. Броят на участниците се беше утроил от предишната демонстрация, вероятно облагодетелствайки се от факта, че мощното движение беше в разгара си в цялата страна. Фермери от Confédération Paysanne, шофиращи трактори, бяха избегнали полицейските линии, за да стигнат до лагера, който беше установен доста близо до мястото на предвидения мегабасейн.
\n\nНещата обаче станаха гадни много бързо. Полицията, решена да си отмъсти за неуспехите, които бяха преживели по улиците на други места във Франция, се зае да даде пример на протестиращите в тази голяма открита зона, която предоставяше много малко подслон или защита.
\n\n\n\n\n„Целта на протестиращите в Сент Солин беше да заобиколят полицията и да стигнат до кратера и да забият знамената си като начин да си натрият носа на властта и тези абсурдни резервоари. Целта на полицията беше да използва цялата си сила и бруталност срещу незащитени (или лошо защитени) протестиращи, за да ги травмира, осакати и деморализира.
\n\n \n
Отново се образуваха три групи, но когато стигнаха до краищата на басейна, полицията бързо ги принуди да се съберат в едно шествие, смесвайки ги всички заедно. Полицията атакува първо със сълзотворен газ и шрапнелни гранати, на което фронтовата линия отговори с фойерверки и камъни. Под полицейски обстрел, с над 5000 гранати, падащи от небето – някои от тях гранати със сълзотворен газ, някои от тях изключително опасните гранати GM2L – всякаква разлика между черния блок, профсъюзните лидери, политиците и останалите хора в шествието се изпари. Повече от двеста души бяха ранени, много от които тежко.
\n\nПолицията умишлено е стреля по частта от полето, където са били лекувани ранените. Те блокираха линейките и дадоха всичко от себе си, за да не могат ранените да бъдат откарани навреме в болницата, за да бъдат лекувани травмите им. Вследствие на тази умишлено убийствена стратегия към момента двама души остават в критично състояние, с голяма опасност за живота. Много повече са осакатени завинаги, някои са загубили очите си.
\n\nВъпреки зрелищните изображения на огромен протестен блок, който се разхожда в полето сред елени и сълзотворен газ и на горящи полицейски вагони, въпреки краткото нахлуване в периметъра на басейна, е невъзможно денят да се счита за успешен. Сега е моментът да се излекуваме и да направим равносметка на ситуацията. По-ясно от всякога е, че държавата е готова да убива, за да запази контрола и да защити интересите на капиталистите, които управляват агроиндустрията за сметка на устойчивото бъдеще. По същия начин властите използваха протеста в Сент Солин като възможност да навредят колкото се може повече на много от онези, които ги надхитриха по улиците.
\n\n\nhttps://twitter.com/cardojo2/status/1640004370874941446\n\n\n
Това е превод на анонимен репортаж, описващ протеста, който се проведе в Сент Солин срещу изграждането на мегабасейни и приватизацията на водата на 25 март.
\n\nМамка му, какво, по дяволите, правим тук? Да, да, борим се за вода, борим се срещу приватизацията на живота, борим се срещу държавата, която защитава интересите на малцина, вместо да защитава живота на мнозина.
\n\nЛекар, лекар! Тук тук! И докато викаме и сочим ранените, трябва да следим какво пада от небето. Други ръце сочат към снаряд точно над главите ни. Какво е? Сълзотворен газ, граната? Идентифицирайте го, преценете траекторията, риска, потичайте малко, усетете как тъпанчетата ни се пукат от близката експлозия. Звънене в ушите за няколко минути.
\n\nМамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, пресичайки синята бариера, за да стигнете до басейна. Ха, не, не е синя бариера, а две, тя е не само синя, но и каки зелена, има телена ограда и бодлива тел, а има и насип за изкачване. Какво се крие зад всичко това? Езеро, вода, която принадлежи на всички, изпомпвана и съхранявана за малцина. Лекар, лекар! Мамка му, къде са лекарите, нещата са доста спешни в момента. Граната пада отляво, отдясно, пред нас, зад нас. Хей, другарю, трябва ли физиологичен разтвор? Хей, забелязахте ли, главата ви кърви? Внимавай, граната!! Отстъпете малко, запазете спокойствие, отново напред.
\n\nМамка му, какво, по дяволите, правим отново тук? Да, да, имаме числа, ние сме масата. Това е всичко, което имаме срещу военните оръжия, които валят върху нас, които ни режат краката, които разкъсват крайниците ни.
\n\nЛекар, лекар! От колко време сме тук? Може би двадесет минути. Група медици се навъртат около тяло. Един от тях вече изпитва недостиг на медицински материали. На другите също не им остава много. Какво ще правят? Какво ще стане с мен, ако падна?
\n\nВнимавайте там! Внимавайте за гранатата на няколко метра, не мога да си спомня да мръдна, експлозия, блъскане на главата. По дяволите, пребит съм, забравих да избягам от пътя. Добре съм, трябва да продължа напред. Вземете партньора си, бърза проверка, за да видите дали и той е добре. Всичко е наред. Да тръгваме.
\n\nПред нас има огън, черен дим, идващ от горящите превозни средства, бял дим от сълзотворен газ, проблясък на пламък, искра на граната угасва, не можем да видим нищо.
\n\nКолко време бяхме там? Два, три часа? По-малко от час всъщност. Цяла вечност или може би не беше достатъчно дълго?
\n\nЗащо отстъпихме изведнъж? Човек на ръба на смъртта отпред, редица четириколесни коли, които се опитаха да ни заобиколят, осъзнаването, че нямаме шанс, умора на фронтовата линия?
\n\nМамка му, какво, по дяволите, правехме там? Свърши се.
\n\nЕвакуиране на ранените, събиране с екипа. Възприемане на шока от погледа в очите на другите, оценка на нараняванията, опит за няколко думи. Един другар се разплаква, ние се скупчваме. Абсурдно, неравно, опасно.
\n\nКакво се случва след нещо такова? Някой трябва да знае.
\n\nПрибираме се вкъщи, безкрайно шествие, черно от гняв и злоба, неохотна армия, изтощена. Живи сме, късметлии сме.
\n\nКлип от предаване на живо на събитията в Сент Солин на 25 март 2023 г.
\nТова е превод на изявление на родителите на активист, който остава в кома пет дни след полицейското насилие в Сент Солин.
\n\nСлед нараняването, причинено от граната GM2L, по време на демонстрацията на 25 март 2023 г., организирана в Сент Солин срещу проектите за напоителни басейни, нашият син Серж в момента е в болница и се бори за живота си.
\n\nПодадохме жалба за опит за убийство и умишлено възпрепятстване на пристигането на Спешна помощ; и за нарушаване на служебната тайна в рамките на полицейско разследване и присвояване на информация, съдържаща се в досие за тази цел.
\n\nСлед различните статии, публикувани в пресата, много от които са неточни или подвеждащи, бихме искали да уведомим, че:
\n\nСмятаме, че това не са престъпни действия, които биха опетнили сина ни, а напротив, че тези действия са негова заслуга.
\n\nРодителите на Серж
\n29 март 2023
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/3.jpg\")
Графити с надпис „Отмъщение за С. [Серж]—49,3° гняв!” „Под BRAV-M, плажът” [препратка към известния графит от май 1968 г. „Под бетона, плажът”] и „Донесете ни главата на поддръжниците”.
\nОбратно в града много хора присъстваха на национална мобилизация срещу „Loi Asile et Immigration” (наричан още Loi Darmanin, на името на министъра на вътрешните работи – главното ченге на Франция, ако щете). Този закон, следващият в потисническата програма на Макрон, сериозно ще намали правата на мигрантите, улеснявайки лишаването от свобода и депортирането на хора в изгнание и хора без документи на френска земя. Въпреки че броят на хората, които присъстваха на този протест, не се доближаваше до броя на хората, които протестират срещу пенсионната реформа, ние бавно изграждаме връзки, свързващи антирасистката съпротива и солидарност с по-широката съпротива срещу правителството.
\n\nОт събота нататък полицейското насилие стана основна тема на разговори и медии. Жералд Дарманен и Лоран Нуньес (главните ченгета на Франция и съответно на Париж) направиха всичко възможно да разпространяват лъжи за събитията в Сент Солин и да се опитат да легитимират полицейското отмъщение в Париж. В града полицейските части BRAV-M – „мобилните” единици, които преследват хора на мотоциклети – заемат централно място в тази дискусия. Вече има забележителен брой видеоклипове на BRAV-M, който напада изолирани индивиди, прегазва хора и вербално и сексуално малтретира хора; това не трябва да е изненадващо, тъй като техните предци, „волтигерите”, са били известни с подобно поведение, включително убийството на Малек Усекин през 1986 г., което вдъхнови филма La Haine.
\n\nНякои синдикати – включително CGT и Solidaires – също се обявиха срещу полицейската бруталност, изразявайки солидарност с онези, които пострадаха в Сент Солин. Лозунгът „Ni oubli, ni pardon” („не забравяй, не прощавай”) бавно се разпространява сред стачкуващите работници. Дори международните медии, отразяващи движението и осъждащи автократичната и репресивна стратегия на Макрон, започнаха да се фокусират върху полицейското насилие, а не върху пенсионната реформа.
\n\nНа няколко работни места, в резултат на реквизиции и умора, работниците си взеха почивка от стачката през уикенда. Мнозина подновиха стачките отново в понеделник и вторник, но несъмнено има известна умора сред стачкуващите и поддръжниците, удвоени с тъга и страх пред лицето на широкомащабните военни репресии. Дарманин и Макрон се надяват да повлияят на общественото мнение, като размахват призрака на насилие пред очите на хората по същия начин, както направи правителството, за да потисне движението Жълти жилетки през декември 2018 г. Дали тази стратегия ще бъде успешна, остава да видим. Това ще зависи отчасти от това колко успешни сме в представянето на други наративи.
\n\nОбщата стачка във вторник, 28 март, беше сравнително успешна, зависи кого питате. Броят на хората по улиците намалява, но все още е сред най-високите регистрирани през последните два месеца – около два милиона. Градовете в западната част на Франция („le Grand-Ouest”), известни със своите бунтовнически тенденции, координираха успешни блокади на пътища. Значителен брой рафинерии, складове за гориво и други логистични центрове бяха блокирани или стачкуваха; повече от 400 бензиностанции във Франция бяха без гориво в сряда, 29 март. Училищата и университетите също продължават да стачкуват – както и Айфеловата кула, наред с други известни френски институции.
\n\nЩо се отнася до самите демонстрации, резултатите бяха смесени. Ожесточени събирания се състояха в Рен и Нант, където черният блок винаги е нападателен, и в градове като Лион, Сент Етиен и Тулуза. В Париж атмосферата беше напрегната. Докато някои сблъсъци с полицията избухнаха късно през деня, те изглеждаха по-скоро символични, отколкото стратегически. Показателно е, че спонтанните нощни маршове замряха. Ако спонтанните маршове и други форми на директно действие се върнат по улиците въпреки демонстрацията на сила от страна на правителството през уикенда, това може да даде втори тласък на движението; ако не го направят, това може да определи съдбата му.
\n\nПротести в Лориен във вторник, 28 март.
\nДокато перверзната реторика на правителството не трябва да оформя нашите действия, важно е да пробием наративите, които те се опитват да разпространяват. По същество Макрон използва същата стратегия, която използва, за да потисне Жълтите жилетки. Той обвинява протестиращите за нараняванията, които полицията им нанася, за да инфантилизира и дискредитира защитаващите се срещу полицията и да оправдае ескалацията на полицейските репресии.
\n\nТази кръгова реторика вече се използва в лъжите на Дарманин за събитията в Сент Солин, както е изследвано в анализа „Капанът на Сент Солин”. Дарманин инициира съдебен процес, насочен към колектива „Les Soulèvements de la Terre” за „разпускане”, приравнявайки екологичния саботаж с тероризма, като твърди, че много от протестиращите в Сент Солин са дългогодишни „опасни лица в списъка A” („fichés S” във френските бази данни за контраинформация).
\n\nДържавата се опитва да обърне общественото недоволство за полицейското насилие с главата надолу. Целта не е толкова да се легитимира използването на военна сила срещу невъоръжени протестиращи – Макрон няма да признае това – а това да се представи като неизбежен страничен ефект от неговите справедливи усилия да защити Френската република от опасни и безотговорни лица, които трябва да бъдат спрени заради самите тях.
\n\nНо има и друг начин да се прочете цялата тази ситуация.
\n\nАко Макрон е решен да прокара своя дневен ред без гласуване, независимо колко непопулярен е той, и да потисне всички протести чрез милитаризирано полицейско насилие, тогава единственият начин да се предотврати пристигането на явна автокрация е да се установи rapport de force [баланс на силите] с полицията. В такъв случай онези, които поемат инициативата да експериментират с начини за защита от полицията, не са нито инфантилни, нито безотговорни. Напротив, те са единственото нещо, което стои между нас и тиранията.
\n\nПолицейски кадри от събитията в Сент Солин на 25 март 2023 г., показващи хора, защитаващи се от полицейското нападение.
\nВ този дух много хора призоваха за събирания в цяла Франция в четвъртък, 30 март, за да се противопоставят на полицейската бруталност и да застанат в защита на хората, които са били ранени, някои от които все още се борят за живота си в болницата.
\n\nИзправянето срещу полицията не е въпрос на насочване на симетрична сила срещу тях, а на заобикалянето им. Това изисква да ги надхитрим, докато се опитват да ни изолират и притиснат в ъгъла, независимо дали физически или дискурсивно. Това означава да ескалират всички заедно, неконтролируемо, като мрежа, която е твърде широка, за да бъде заобиколена – движейки се, сливайки се, разклонявайки се, променяйки курса и обновявайки по-бързо, отколкото могат да се справят, и да го правят на всякакъв вид терен, от самите улици до самия наратив за случващото се по тях.
\n\nЗасега темата за полицейското насилие заплашва да измести всички останали теми на публични дискусии, включително пенсионната реформа, самия труд и властта на държавата. Това също може да прикрие капан за движението. Фокусирането само върху полицията няма непременно да доведе до стратегия, която ни позволява да ги преодолеем.
\n\nIntersyndicale (координацията на осемте най-големи национални синдиката във Франция) призова следващата общонационална стачка да се състои в четвъртък, 6 април. В очите на много хора това е твърде късно, тъй като събитията, които ще определят дали движението ще живее или ще умре ще са настъпили дотогава. Тази дълга пауза ще даде време на синдикатите да преговарят с държавата: някои синдикални лидери вече разговаряха с правителството. Докато няколко твърдолинейни вътре в CGT и други синдикати се съпротивляват на натиска на лидерите си да отстъпят, историята на профсъюзната политика е истинска литания от предупредителни и поучителни истории
\n\nРазбира се, когато синдикатите обявиха общата стачка за 23 март след спонтанните протести от четвъртък, 16 март, много хора също вярваха, че движението ще умре през следващата седмица. Както винаги, това, което се случва по улиците, ще определи всичко. Въпреки умората, болката и мъката, французите все още не са се отказали от битката. Да живее революцията!
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/29/1.jpg\")
Полицията в Сент Солин на 25 март 2023 г.
\nСвидетелство на Лайла Щаатс, представител на народа Mohawk, участвала в акцията в Сент Солин.
\nПредставяме второ изявление, написано от другари и близки на Серж, публикувано в сряда, 29 март.
\n\nДокато нашият другар Серж продължава да се бори за живота, който държавата се опита да му отнеме, ние сме свидетели на нов изблик на насилие срещу него. Медиите се опитват да го представят като човек, който трябва да бъде разстрелян. Днес той все още е в кома, в критично състояние. Изпращаме нашата солидарност към Микаел и към всички, които почувстваха грубата сила на полицейското насилие, стоварена върху тях.
\n\nБуржоазните медии продължават безкрайно да повтарят думи, внимателно подбрани от държавата, за да конструират от нищото врага, с когото тя иска да се бори. Техният фалшив фронт ще се разпадне в лицето на многото разкази, които са коригирали и пренаписали хода на събитията. Полицията използва гранати с конкретната цел да нанесе физически и психически наранявания на протестиращите; те са отговорни за предотвратяването на екипите за спешна помощ да евакуират ранените, дори това да означава да оставят нашите другари да умрат.
\n\nРазузнавателните служби щедро раздават информацията, която са събрали за Серж, на редакциите в цялата страна. Тяхната цел е да ни принудят да се самоопределим с думите, използвани от полицията. Тук няма да се занимаваме с умишлено съкратените версии на самоличността на Серж, които полицията разпространява. Не вярваме, че някаква истина за него може да се намери в арканите на държавната и медийна пропаганда. Като революционер, Серж участва с цялата си сила и в продължение на много години в много класови борби срещу нашата експлоатация, винаги с оглед на разширяването и укрепването на живота и победата на пролетариата.
\n\nИ наистина, не можем да се оставим да бъдем смачкани.
\n\nПризоваваме всички, които го познават, да разкажат на другите около себе си кой е той. Запомнете: Серж, в битка, отказва стратегията на държавата да разделя добрите и лошите протестиращи. С него и за него поддържаме тази линия.
\n\nВъв вторник, 28 март, хората навсякъде се заеха да покажат своята солидарност с движението срещу пенсионната реформа във Франция. Получихме и много съобщения от международни другари. Сърдечно им благодарим и ги насърчаваме да продължат да подкрепят движението. Вече са планирани повече действия и ние насърчаваме хората да се присъединят и да ги умножават без ограничения във Франция и в останалия свят.
\n\nИскаме това комюнике да бъде разпространено възможно най-широко.
\n\nPS: Има много слухове за медицинското състояние на Серж. Не ги споделяйте. Ще ви държим в течение.
\n\nЗа връзка с нас: s.informations (at) proton.me
\n\nДругари на С.
\n\nThis translation courtesy of АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА.”
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2023/03/27/drzhavien-prievrat-v-izraiel-gorchivata-zhtva-na-kolonializma-1", "url": "https://crimethinc.com/2023/03/27/drzhavien-prievrat-v-izraiel-gorchivata-zhtva-na-kolonializma-1", "title": "Държавен преврат в Израел? : Горчивата жътва на колониализма", "summary": "В следващия анализ нашият кореспондент показва как тази криза е възникнала от конфликт между конкуриращи се елити и съответните им колониални модели.", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/header.jpg", "date_published": "2023-03-27T01:10:00Z", "date_modified": "2024-09-10T03:55:57Z", "tags": [ "israel", "palestine", "Coup", "far right", "fascism", "democracy", "colonialism" ], "content_html": "В неделя, 26 март, израелският премиер Бенямин Нетаняху уволни своя министър на отбраната в опит да консолидира властта над страната, предизвиквайки спонтанни масови демонстрации. На 27 март, изправен пред перспективата за обща стачка, той се съгласи да отложи усилията си да прокара съдебна реформа, която ще централизира контрола в негови ръце. В замяна на тази отстъпка той даде на своя крайнодесен министър на вътрешната сигурност – осъдения терорист Итамар Бен-Гвир – разрешение да създаде милиция под негово ръководство. С други думи, след като е получила контрол над правителството, но все още не и над улиците, управляващата крайнодясна коалиция печели време, за да разбере как да потисне народните вълнения, като същевременно засилва преследването на палестинците.
\n\nТова са само последните развития в борбата, която ескалира от месеци, изправяйки едни срещу други различни сектори на израелското общество. Резултатът ще засегне всички, но палестинците ще пострадат най-много, без значение коя страна надделее: ако либералното протестно движение победи, преобладаващият режим на апартейд ще се възприема като по-легитимен, докато ако победят Нетаняху и Бен-Гвир, ситуацията ще стане още по-смъртоносна и дехуманизираща за палестинците. В следващия анализ нашият кореспондент показва как тази криза е възникнала от конфликт между конкуриращи се елити и съответните им колониални модели.
\n\nВ продължение на месеци в Тел Авив и други градове се провеждат ежеседмични масови демонстрации, в които се включват десетки хиляди всяка събота. Това е едно от най-големите социални движения в историята на Израел. Протестите започнаха след встъпването в длъжност на най-крайнодясното правителство, управлявало някога тази страна; те бързо преместиха фокуса си към противопоставяне на съдебната реформа, която ще консолидира властта в ръцете на правителството за сметка на съда.
\n\nМного протестиращи смятат тази мярка за опит за преврат. Един от най-тревожните раздели от законопроекта на предложената реформа, наречен “клауза за отмяна”, ще подкопае свещената либерална концепция за разделение на властите. Наред с други неща, това би ограничило способността на Върховния съд да се противопоставя и да отменя закони, които правителството прокарва, ще позволи на правителството да въведе повторно закони, анулирани от съда, и ще даде на правителството повече власт при назначаването на съдии. Правителството на Бенямин Нетаняху вече въведе закон, ограничаващ начините, по които действащ министър-председател може да бъде обявен за негоден за длъжност. Но за да разберем изцяло социалната динамика, която се разиграва тук, трябва да проучим противоречията в рамките на съвременния ционизъм и да идентифицираме конкуриращите се подходи за управление на заселническо колониално общество. За повече контекст ще завършим с преглед на най-новите развития в палестинската съпротива.
\n\nСемантика: В целия текст, когато говорим за географския регион между река Йордания и Средиземно море, използваме думата „Палестина”. Когато говорим за състоянието и аспектите на еврейско-израелското общество, ние използваме думата „Израел”.
\n\nНастоящата ситуация в така наречения Израел е история за все по-авторитарно правителство, което консолидира властта, но има и още нещо. Започналият отдавна процес на централизация се осъществява заедно с придвижване към фашизъм. Замесени са местни и глобални реакционни съюзи, заедно с конфликт между конкуриращи се елити, министър-председател, отчаяно опитващ се да избяга от обвинения в корупция, и заселническо колониално общество, което се готви да премине към следващата стъпка на апартейд и етническо прочистване. Без тази по-голяма картина не можем да разберем самата предложена реформа, нито „заплахата за еврейската демокрация”, която тя представлява, нито защо толкова много хора от основния поток на израелското общество излизат по улиците срещу нея, докато размахват израелски знамена.
\n\nЗаконопроектът ще изложи вече маргинализираните общности на нарастващата власт на режима. Подчиняването на съдебната система на правителството ще изложи на по-голям риск много палестинци, жени, членове на LGBTQ общността, мигранти и търсещи убежище и други. В същото време израелската съдебна система винаги е била неразделна част от режима на апартейд. Тя легализира една след друга кампании за етническо прочистване. Изкореняването на бедуински общности в Накаб (Негев), изгонването на семейства и разрушаването на къщи в Източен Йерусалим, продължаващите опити за изселване и етническо прочистване на района Масафер Ята на Западния бряг – съдът одобри всичко това, функционирайки като гумен печат за режима на еврейско надмощие.
\n\nПри израелската демокрация много общности никога не са имали никакви права. Сега много хора от средната класа се страхуват, че ще загубят и привилегиите си. Както в много колониални общества през цялата история, репресиите не остават ограничени до първоначалните външни групи, а се разширяват, за да се насочат към все повече и повече хора.
\n\nВ отговор сме свидетели на едно от най-големите социални движения в Израел от десетилетие, поне от палатковите протести през 2011 г. Това може да се разбира като вид възкресение на либералния ционизъм, който изглеждаше на смъртно легло само преди няколко седмици. Израел има много силна, улично организирана и класово осъзната средна класа, която се консолидира през последното десетилетие чрез движението на палатките за „социална справедливост” от 2011 г., различните протестни движения, включващи независими работници и собственици на малък бизнес по време на COVID -19 локдауните, демонстрациите срещу Нетаняху в Балфур през 2020 г. и настоящото масово движение срещу съдебната реформа. Те имат власт на улицата, но не и в парламента, тъй като постоянно губят избори.
\n\nОтвън може да изглежда, че Нетаняху не е много популярен. Всъщност той е противоречива и поляризираща фигура в Израел. Но снимките от масовите протести показват само половината картина.
\n\nВ Израел има нарастващо недемократично и антилиберално население и тук не говорим за анархисти. Например според прогнозите ултраортодоксалната харедимска общност, с високата си раждаемост, ще съставлява две трети от населението на страната след няколко десетилетия. Типичният електорат, подкрепящ Нетаняху, се състои от мизрахи/сефарадски евреи от работническата класа от консервативни периферни градове, но също и от фундаменталистки фанатици и фашисти, погромисти, каханисти [крайнодясна организация, официално забранена в Израел като терористична група], екстремни заселници и Младежи от върха на хълма (Noar haGvaot), които съставляват крайната десница. Последните са високо организирани и способни да извършват насилие както чрез институционални, така и чрез извънзаконови средства. Те заемат видни позиции във властта, армията е на тяхна страна, отговарят за полицията и сега са третата по големина партия в правителството. Те също така сключват и съюзи и с чуждестранни реакционери.
\n\nОсновното искане на протестното движение е демокрация. За израелците, от началото на ционизма, демокрацията винаги е предназначена само за евреите – с други думи, етнокрация. Мнозинството ционисти от средната класа се чувстваха комфортно с либерална демокрация за себе си и апартейд за всички останали. Но сега, когато собствените им привилегии са застрашени, това е прекалено за тях.
\n\nПодобно развитие не е безпрецедентно. Във всяка стъпка от своето развитие либералните демокрации винаги са изключвали цели популации, които са под техен контрол, избирателно определяйки кой да бъде включен в „нацията”. Френската декларация за правата на човека отрича хуманността на жените; конституцията на Съединените щати е написана от собственици на роби. В името на разпространението на свободата и демокрацията, правителството на Съединените щати нямаше абсолютно никакъв проблем да подкрепя бруталните диктатури в Южна Америка и други части на света.
\n\nДемокрациите понякога се разширяват, за да включат преди това изключени демографски групи, често след въстание и винаги като част от проект за асимилация и заличаване. Както се изрази Невидимият комитет в „Към нашите приятели”:
\n\n\n\n\nДемокрацията е истината за всички форми на управление. Идентичността на управляващите и управляваните е границата, където стадото става колективен пастир и пастирът се разтваря в стадото си, където свободата съвпада с подчинението, населението със суверена. Колапсът на управляващите и управляваните едни в други е управление в неговото чисто състояние, без повече форма или граница.
\n
От тази гледна точка не е изненадващо, че различни старомодни диктатури в Испания, Гърция и Южна Америка трябваше да „преминат към демокрация”, за да продължат да управляват с обществена легитимност. В Израел, обратно, годините на неолиберализъм и етнокрация създадоха ситуация, в която демокрацията може само да се смали.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/4.jpg\")
Объркана маса от хора, които не разбират създаденото от тях чудовище, което сега идва да преследва тях.
\nНякои анархисти, комунисти и радикални леви участват в протестите срещу опита на Нетаняху да консолидира властта, образувайки блокове против апартейда в рамките на тези масови демонстрации. Идеята е да се разшири обхватът на демокрацията, за да се включат всички, не само евреите, и да се постави въпросът за окупацията на Палестина в сърцето на борбата. Това са добри намерения, въпреки че лесно се маргинализират като малък блок палестински знамена в огромно море от израелски знамена. Организаторите на масовите демонстрации и по-голямата част от участниците сякаш гледат на тези блокове като на досада или разсейване. Повечето протестиращи изглежда не схващат връзката с по-широките теми на движението, обвинявайки активистите за солидарност, че отвличат протестите към несвързани и „провокативни” въпроси. И двете страни твърдят, че се борят за демокрация, но те базират своите аргументи на коренно различни идеи за това какво означава демокрация.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/7.jpg\")
Опозиция в опозицията.
\nКогато обмисляме масивното изместване към крайно десното, което се случи в много части на Запада, трябва да имаме предвид, че това се случи в резултат на неолибералната атака срещу работническата класа и неуспеха на левицата да предложи решения, като и двете направиха възможно фашистите да наберат скорост. По същия начин, в общества, които са имали „социалистическо минало”, в което репресивно ляво правителство атакува работещите хора, това също тласка много хора вдясно. И когато в допълнение към тези неща включим в уравнението заселническия колониализъм – ситуация, в която цялото население, както пролетариат, така и буржоа, се облагодетелства от режим, който налага етническо надмощие – е, можете да си представите, че това дори още повече усложнява нещата.
\n\nТова е контекстът, в който правителството представя своята съдебна реформа като популистки проект в израелската класова война между ашкеназкия елит и мизрахите. Класата е силно обвързана с етноса и географията в Израел. Първоначалните пионери ционисти, европейските заселници, дошли в Близкия изток, имат специфична визия в в главите си: бяла, либерална, светска колония, „вила в джунглата”. Седемдесет и пет години по-късно те наблюдават как тяхната утопия се разпада, ставайки като много други държави в региона.
\n\nКакто споменахме, мнозина в израелското общество не държат много на идеята за либерална демокрация – някои по фашистки и реакционни причини, други просто защото либералната демокрация никога не е имала какво да им предложи. Мнозина в периферните градове все още помнят, че отвличането на еврейски йеменски деца, репресиите срещу стачката на моряците в Хайфа и потушаването на бунтовете на Уади Салиб и Черните пантери (Израел) – всичко това се случи при режима на демократичната социалистическа партия Мапаи (Mifleget Poalei Eretz Yisrael, Работническата партия на земята на Израел). Етиопските евреи помнят полицейските убийства и десетилетията на расизъм и дискриминация. А палестинците… е, очевидно е, но ще стигнем до това по-долу.
\n\nНо това, което се случва тук, не е просто обикновен грасруутс бунт срещу демокрацията. Една от главните организации зад този опит за преврат е Политическият форум “Кохелет”, крайнодесен изследователски институт и мозъчен тръст със значително влияние върху правителствената политика и с финансова подкрепа от чуждестранни магнати. Разследване, проведено от израелския медиен канал 12, стигна до заключението, че форумът е имал основна роля в предлагането на настоящата реформа, както и в законопроекта за националната държава от 2018 г., а също и в кариерното развитие на депутата Бецалел Смотрич – крайнодесният политик, който е лидер на Религиозната ционистка партия — в държавната администрация. Описвайки своите амбиции да „осигурят бъдещето на Израел като национална държава на еврейския народ, да укрепят представителната демокрация и да разширят индивидуалната свобода и принципите на свободния пазар в Израел”, Политически форум “Кохелет” насърчава различни националистически и неолиберални каузи, включително приватизация на здравеопазването и образованието, премахване на социалните институции, противопоставяне на повишаването на минималната заплата, анексирането на Западния бряг, назначаването на консервативни съдии и депортирането на търсещите убежище. По време на COVID-19 те се противопоставиха на подпомагането на малкия бизнес и увеличаването на броя на болничните легла.
\n\nМоше Копел, председателят на този форум, живее в Ефрат, еврейско селище на Западния бряг. Политическият форум “Кохелет” получава десетки милиони шекели годишно, главно от два източника: Джеф Яс, консервативен и десен „либертарианец”, американски милиардер, който също дарява на Републиканската партия, и неговият партньор, милиардерът Артър Данчик. Не е нищо ново за крайнодесните „изследователски институти”, подкрепяни от чуждестранни, неолиберални и реакционни донори, да се стремят да инициират преврат, за да оформят политиката на дадена държава според собствените си интереси.
\n\nТова е контекстът, в който трябва да разбираме десния популистки дискурс в смисъл, че последната останала крепост на лявата хегемония е съдебната система, която трябва да бъде заменена от „хората”.
\n\nРеториката за лява дълбока държава, контролираща съда и медиите срещу суверенитета на народа, ще звучи познато на другари от други части на света, които може да се изненадат, че ционистите биха внесли това, което обикновено са антисемитски опорни точки. Това не е толкова необичайно, когато вземем предвид как белите националисти и други крайнодесни групи прегърнаха Израел.
\n\nИзраелските знамена редовно се показват на протести на English Defense League в Обединеното кралство и от поддръжници на Тръмп и Болсонаро в Америка. Те бяха показани по време на бунта в Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г. и на бунта в Бразилския конгрес на 8 януари 2023 г. Ционистите поддържат връзки с евангелските християни в САЩ, точно както Нетаняху поддържа връзки с крайнодесни реакционни партии като например режимите на Виктор Орбан в Унгария и Джорджия Мелони в Италия. По същия начин Израел подписа Споразуменията на Авраам с авторитарни диктатури в целия регион, включително Мароко, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан. По думите на Ноам Чомски сме изправени пред реакционен интернационал, в който Израел играе огромна роля.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/8.jpg\")
Изправени пред реакционния интернационал.
\nВ Израел съюзът между реакционното население от работническата класа и егоистичните милиардери движи властта на Нетаняху, докато протестиращите от средната класа се стремят да защитят привилегиите си, без да вземат под внимание потиснатите и изключените.
\n\nНо не винаги е било така. Предишните пролетарски движения в Израел направиха връзка между собственото си положение и ционисткия колониализъм и изразиха солидарност с палестинците. През 1959 г. бунтът на Уади Салиб в Хайфа поисква също и край на военното управление над палестинците. През 70-те години Черните пантери в Йерусалим се свързаха с палестинците, разбирайки борбите на мизрахите и палестинците като взаимосвързани. Те стигнаха до среща с Организацията за освобождение на Палестина.
\n\nЗа мнозина в Израел изборите от 1977 г. бяха повратна точка, привличайки работническата класа в лапите на дясното. През тази година дясната партия Ликуд печели за първи път, нарушавайки хегемонията на партията Мапаи.
\n\nМоже би е добра идея да се опитаме да възкресим духа на движенията от средата на 20-ти век, въпреки че почти нищо не е останало от това наследство. Националистическите емоции са доказали, че са по-силен стимул; либералната „идентичностна политика” на плитко представителство замени една еманципаторска, потенциално постколониална визия за региона. Алфредо Бонано твърди, че една интифада, започваща от израелския народ, може да бъде идеалното решение. Вероятно е така, но в момента се движим бързо в обратната посока.
\n\nЦионизмът обаче е на кръстопът. Остава да видим какво ще излезе от неотдавнашното политическо пробуждане.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/10.jpg\")
Мишел Болсонаро, евангелска християнка и съпруга на бившия бразилски президент Жаир Болсонаро, гласува през 2022 г., докато носи тениска с израелското знаме.
\nЕдин ефективен колониално-заселнически проект за етническо прочистване никога не е лесен за изпълнение и ционистите винаги са имали разногласия помежду си относно това как най-добре да го осъществят. Стратегиите и тактиките на продължаващата Накба [„бедствието”, т.е. разселването, лишаването от собственост и убийството на палестинци от 1948 г. насам] са се променили с времето; режимът се адаптира, но стремежът към етническо прочистване продължава. От 1948 г. насам има много опити за етническо прочистване, главно чрез военно управление и асимилация.
\n\nКогато не можете да прогоните хората от земята им и да ги депортирате, понякога най-близкото нещо до това е да направите обратното: да ги затворите на земята им, да превърнете селата и градовете им в гета, да наблюдавате и ограничите движението им, да ги обградите с контролно-пропускателни пунктове и стени, да предотвратявате смесването между заселниците и местните на всяка цена. За останалото е необходим проект за асимилация. Така много палестинци станаха „израелски араби”, лишени от своята идентичност и корени.
\n\nМесианското движение на заселниците усложнява този подход, тъй като те настояват да се заселят в териториите, окупирани през 1967 г., сред местните палестинци, против волята на правителството по това време. Управляващите партии в Израел се противопоставиха на идеята на еврейските заселници на Западния бряг: ако искате да построите затвор, няма смисъл пазачите да живеят със затворниците. Ето защо Ариел Шарон изгони еврейските заселници от ивицата Газа през 2005 г., за да я превърне в ограден затвор и да бомбардира населението от време на време.
\n\nИ тук на сцената излиза другата фракция на ционизма. Казано с прости думи, либералното ционистко течение възприема подход към местното население, който е строго базиран на контрол и асимилация: културно изтриване на колективната идентичност, особено на материалните връзки с мястото и традиционния начин на живот, и модел за етническо прочистване чрез затвор от отворен тип. Крайнодесният ционизъм, от друга страна, възприема подхода на унищожението, като се стреми да замени местното население. Точно като масовия либерален ционизъм, те са разработили арсенал от тактики и стратегии, чрез които да преследват тази цел, и са се появили различни фракции, групирани около всяка от тях. Една от тези фракции, месианските заселници Каханисти, идва на власт сега, защото Нетаняху отчаяно се нуждае от тях в своята коалиция, за да състави правителство. Те имат различни идеи за контрол на населението и етническо прочистване в сравнение с Давид Бен-Гурион и пионерите-ционисти, и са много по-малко ангажирани с рамката на либералната демокрация.
\n\nМного малко е писано в академичните изследвания за крайнодесния ционизъм, тъй като доскоро се смяташе за маргинално явление. Но нещата се променят бързо. В диалектиката между юдаизма и демокрацията Нетаняху беше щастлив да запази границата размита, точно както израелското общество правеше досега като цяло. Но заселниците в коалиционното правителство на Нетаняху ускориха конфликта, давайки силен приоритет на своята представа за юдаизма пред демокрацията. Религиозната ционистка партия (Ха-Ихуд ха-Леуми—Ткума), крайнодясна политическа група, състояща се от каханистката партия Otzma Yehudit (Еврейска сила) и няколко други фундаменталистки религиозни и крайнодесни партии, сега е третата най-голяма партия в новото правителство, а Итамар Бен-Гвир , активист-ветеран каханист, стана новият министър на вътрешната сигурност, което му дава власт над полицията.
\n\nТова вече се отрази на полицейската охрана на сегашните протести. Бен-Гвир инструктира полицията да използва сила, за да потисне всеки опит за блокиране на пътища или „създаване на анархия”. По време на един от „дните на съпротивата” в Тел Авив полицията хвърли шокови гранати по протестиращите и рани някои от тях – доста рядко явление в Тел Авив. Мнозина твърдяха, че заповедта за това идва директно от Бен-Гвир. Освен това според съобщенията командирът на областната полиция в Тел Авив е бил уволнен, след като Бен-Гвир се е разгневил, че полицията е била твърде мека към демонстрантите и не е изпълнила заповедта му да им попречи да блокират пътищата. По-късно Бен-Гвир отрече това да е причината за уволнението, но съвпадението беше подозрително.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/3.jpg\")
Бен-Гвир наблюдава демонстрациите от полицейското управление в Тел Авив, докато ченгета хвърлят шокови гранати по протестиращите, опитващи се да блокират пътища.
\nОсновната идея на религиозния ционизъм е, че създаването на държавата Израел представлява началото на процеса на изкупление – месиански процес, случващ се пред очите ни, Божието съгласие за завръщане от изгнание. Държавата не е съвършена, тъй като е либерална и светска, но религиозните ционисти са готови да я използват като инструмент в преследване на целта си: теократична монархия според закона на Халаха. Съдбата на палестинците в това бъдещо правителство е ясна: временно пребиваване без права или принудително преместване.1
\n\nКрайнодесните религиозни ционистки течения са пуснали корени в много еврейски селища на Западния бряг. Техните милиции работят в пълна координация с Израелските отбранителни сили (IDF) и извършват на терористични актове и погроми срещу палестинското население, като последния погром в Хувара (описан по-долу). Бецалел Смотрич, водачът на избирателната им листа, вече заяви, че „Хувара трябва да бъде изтрит”. Много хора в „смесените” градове с нетърпение очакват следващия кръг от погроми и завръщането на линчуващите тълпи, този път с каханистите като новите шефове на полицията.
\n\nОсъществяването на тяхната визия би отприщило най-лошия ад на земята, който това парче земя е виждало от векове. Ционизмът създаде чудовище, с което не е сигурен, че може да се справи. Дали амбициите на тази фракция са реалистични или не, не е основният въпрос. Това, с което имаме работа тук, е отдадено контрареволюционно движение, което е получило власт чрез експлоатиране на противоречията на израелското общество и политическата криза от последните няколко години – включително факта, че Израел е имал пет пъти избори за по-малко от четири години и че, изправен пред обвинения в корупция, Нетаняху отчаяно искаше да създаде коалиционно правителство.
\n\nВръзките между Политически форум “Кохелет” и политиците от Религиозната ционистка партия в настоящото правителство са ясни. Те виждат члена на Кнесета Смотрич като своя врата към правителството.
\n\nИ така, да обобщим: крайнодесните религиозни фундаменталистки течения, финансирани от американските консерватори и легитимирани от неолибералната идеология, насърчават преврат, за да отслабят съдебната система на заселническа колониална държава, създадена чрез етническо прочистване. Това би дало на правителството по-силна хватка върху властта, позволявайки му да премине към следващия етап на авторитаризъм.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/2.jpg\")
Депутатът Бецалел Смотрич изнесе реч в Париж месец март 2023 г., в която отрече съществуването на палестинския народ. На подиума можете да видите карта на „Велик Израел”, която включва територията на Йордания. Смотрич също така каза, че Хувара трябва да бъде „унищожен”.
\nТрудно е да се предвиди какво предстои, но все още не сме видели най-лошото. Насочваме се към трудни времена, особено като вземем предвид как изменението на климата ще се отрази на този регион през следващите няколко десетилетия, изостряйки етническите конфликти и войните за ресурси. Трябва да се подготвим за възможността бъдещите интифади да бъдат водени от основни нужди като достъп до питейна вода и храна.
\n\nНека това бъде за урок на всички. Плащаме скъпо за провалите на либералната демокрация и левицата, както и за решението да създадем колониална национална държава, за да се опитаме да разрешим проблемите на потиснатите хора. Още през 1938 г. Ема Голдман заявява:
\n\n\n\n\n„В продължение на много години съм се противопоставяла на ционизма като мечтата на капиталистическото еврейство по целия свят за еврейска държава с всичките й украси, като правителство, закони, полиция, милитаризъм и всичко останало. С други думи, еврейска държавна машина за защита на привилегиите на малцина срещу мнозина.”
\n
Трябваше да се вслушаме тогава, когато още имаше време. Сега трябва да се подготвим. Предстоящата криза не може да бъде избегната. Това е контекстът, в който ще водим предстоящите борби.
\n\nТолкова много неща се случиха в Палестина, откакто последно писахме от тази част на света. Към момента най-малко 80 палестинци са били убити от началото на 2023 г. Трудно е да се справим с всички нападения, кланета и погроми. Ще се съсредоточа върху клането в Наблус като една от многото израелски техники за борба с бунтовниците от Лъвската бърлога (Arīn al-ʾUsud), което представлява нова фаза на съпротива сред младежта на Западния бряг, и върху погрома в Хувара, който беше повратна точка за много хора.
\n\nНа 22 февруари израелските войници нахлуха в град Наблус, убивайки единадесет души в хода на операция, предназначена да атакува бойците от Лъвската бърлога. Това беше част от „Wave Breaker”, военна операция за борба с бунтовниците, започнала през 2022 г., за да смаже новата вълна от палестински бойци. Лъвската бърлога е името на палестинска партизанска група, базирана в Наблус, която представлява ново явление в палестинската съпротива. Несвързани с дългогодишните традиционни фракции и следователно извън контрола на Хамас, Ислямски джихад, Фатах, Народен фронт или други групи, тяхната децентрализирана, нейерархична и непредвидима структура се оказа предизвикателство за Израелските отбранителни сили (IDF). Заедно с подобни групи като Батальон Балата (Balata Battalion) и Бригада Дженин (Jenin Brigade), те представляват местни клетки на съпротива, които използват партизанска война срещу близките военни контролно-пропускателни пунктове и селища и защитават своите градове и села от нашествия.
\n\n\nhttps://twitter.com/PalFeminist/status/1585081743932936192\n\n\n
Това произтича от по-широко явление сред палестинските младежи, които, започвайки от интифадата с ножовете от 2015 г., постепенно поемат нещата в свои ръце, действайки независимо от старите фракции, партии и организации. Това усложнява нещата за Израел, който е принуден да приложи нововъведения в своите репресивни механизми. През 2022 г. „служител по сигурността” отбеляза:
\n\n\n\n\n„Стрелците напускат Наблус спонтанно, без ясна организационна структура или йерархия… Няма заповеди отгоре надолу, като в познатите терористични инфраструктури. Те нямат организирана инфраструктура, това ни предизвиква. Ако имахме възможност, щяхме да действаме срещу тях поотделно, но това е почти невъзможно.”
\n
Това оправдава набези, обсади и колективен терор, насочен към цялото население. В ерата на формалната организация беше достатъчно да се насочат към конкретни лица, но сега всеки е заподозрян, което позволява повече безразборно насилие.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/5.jpg\")
Едни и същи: заселници заедно с войници в пореден погром в Хеврон, ноември 2022 г.
\nВечерта на 26 февруари десетки заселници с коктейли Молотов тръгнаха към селата Хувара и Заатара в района на Наблус на Западния бряг. Те започнаха да опожаряват домове, превозни средства и магазини. Това се случи под зоркия поглед на израелските войници, които не направиха нищо, за да спрат размирниците.
\n\nЧесто срещана практика е войниците на IDF да позволяват на заселниците-погромисти да тероризират местното население, като предприемат действия само срещу палестинците, които се опитват да се защитят. За местните палестинци едва ли има разлика между „военни” и „цивилни”, тъй като те работят заедно в пълна координация и представляват една и съща сила.
\n\n\nhttps://twitter.com/RadicalHaifa/status/1629928523518320641\n\n\n
Над 70 къщи бяха опожарени, като семействата все още бяха в поне девет от тях. Те бяха евакуирани, тъй като домовете им изгоряха до основи, заедно със стотици коли, магазини, линейки и добитък. До края на погрома стотици бяха ранени. Един палестинец загина: Самех Ал-Акташ от село Заатра.
\n\nНе е ясно как ще се развият нещата от тук нататък, но можем да очакваме репресиите да се засилят. В същото време хората ще продължат да разработват иновативни начини за съпротива, адаптиране към обстоятелствата и движение напред. Ефектът от авторитарното заграбване на властта върху тази вече тежка ситуация все още предстои да бъде видян.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/6.jpg\")
Последиците
\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2023/03/27/1.jpg\")
Борбата продължава
\nThis translation courtesy of АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА.”
\n\nЗа обобщение на различните съвременни фундаменталистки и ултранационалистически течения в религиозния ционизъм, читателите могат да се консултират със следните ресурси. „Планът за решение”, манифест, публикуван през 2017 г. от Бецалел Смотрич, лидер на политическата листа на религиозните ционисти в Кнесета и настоящ министър на финансите, описва подробно как трябва да бъде разрешен „израелско-палестинският конфликт”: пълно анексиране на Западния бряг и Ивицата Газа и повече еврейски селища. За палестинците той предлага две алтернативи: те могат да живеят като жители без гражданство (засега) или да емигрират в други страни (принудително преместване). В реч в йешива Мерказ ха-Рав в Йерусалим през 2019 г. той заяви, че „законът на Тората трябва да се върне в Израел”. Други влиятелни защитници на религиозния ционизъм включват авторите на Тора Хамелех, която подробно описва съдбата на „неевреите” според еврейския закон, и Ицхак Гинсбърг, влиятелен равин, считан от мнозина залидер на Младежи от върха на хълма (Noar haGvaot), според когото Смотрич и Религиозната ционистка партия са твърде умерени и се застъпва за възстановяването на еврейската монархия в земята на Израел. (Някои от неговите последователи искат той да бъде крал.) Гинсбърг също така призовава за насилственото преместване на палестинци и възстановяването на еврейския храм в Йерусалим на мястото на джамията Ал-Акса – акт, който би въвлякъл региона в религиозна война. За него превратът е добър, тъй като отслабва съдебната система, но не е достатъчен: планът е тя да бъде премахната напълно, да се започне открита война със съществуващата държава и хората да се подготвят за теократична революция като тази, която се случи в Иран. ↩
\nНа 16 септември 2022 г. моралната полиция в Техеран убива 22-годишна жена, за която се твърди, че не е носила хиджаб в съответствие с политиката на иранската държава. В отговор на това хората в цял Иран излязоха на улиците в продължение на почти две седмици, като се изправиха срещу полицията и отвориха пространства на неуправляема свобода. За мнозина в Иран изглежда, че е в ход революционен процес.
\n\nСътрудничейки си с Колектив 98, антикапиталистическа и антиавторитарна група, която се занимава с борбата в Иран, успяхме да интервюираме ирански и кюрдски феминистки за ситуацията в страната. Името на Collective 98 произлиза от “Абан” 98 – въстанието, което се разпространи в Иран през ноември 2019 г. – 1398 г. според иранския календар. В следващия текст те изследват историческото значение на тази вълна от бунтове и силите, които я задвижват.
\n\nЖената, чиято смърт предизвика това движение, е известна най-вече като Махса Амини, благодарение на новините и хаштаговете в социалните мрежи. Всъщност кюрдското ѝ име е Жина; това е името, с което я познават семейството ѝ, приятелите ѝ и цял Кюрдистан в Иран. Кюрдите в Иран – като етническо малцинство – често избират персийско “второ име”, за да прикрият кюрдската си идентичност. На кюрдски език Жина означава живот – политическо понятие, което се появява в лозунга, който кюрдските жени популяризират в кюрдските части на Турция и Рожава от 2013 г. насам и който се е превърнал в централен рефрен на този цикъл от борби: Жин, Жиан, Азади [“жени, живот, свобода”].
\n\nОт бунта в Иран до антивоенните протести в Русия, от защитата на Екзархия до студентските протести срещу антитранс политиката в САЩ, съпротивата срещу патриархата е от основно значение за противопоставянето на капитализма и държавата. Победата в Иран ще даде тласък на множество подобни борби в други части на света.
\n\nЗа да сте в крак със събитията в Иран, препоръчваме SarKhatism/ и Blackfishvoice в Telegram (и двата канала са на фарси), както и уебсайтовете на Slingers Collective и Kurdistan Human Rights Network (и двете интернет страници са на английски език).
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/4.jpg\")
Жина означава живот: Жина Махса Амини.
\n“Началото на края” е изразът, използван в изявлението, публикувано на 25 септември 2022 г. от “Учителите, които търсят справедливост”, относно настоящия цикъл на борба в Иран, една седмица след убийството на Махса/Жина Амини. Тази фраза отразява залозите на този исторически момент. Тя предполага, че пролетариите по улиците, особено жените и етническите малцинства, виждат края на 44-годишната ислямска диктатура като много близък. Те са навлезли в явно революционна фаза, в която няма друго решение освен революция.
\n\nВъстанието от декември 2017 г. – януари 2018 г. представлява повратен момент в историята на Ислямската република, когато милиони пролетарии в цялата страна в повече от 100 града се разбунтуваха срещу управляващата олигархия, казвайки “стига толкова” на живота, управляван от мизерия, несигурност, диктатура, ислямистка автокрация и авторитарни репресии. За първи път обществото, особено левите студенти в Техеран, изразиха отрицанието си към системата като цяло: “Реформатори, хардлайнери, играта свърши!”
\n\nПрез последните пет години цялата страна е в пламъци. Може да се каже, че тя гори от двете страни: между хроничните национални бунтове и организираните борби, в които участват учители, студенти, медицински сестри, пенсионери, работници и други сектори на обществото 1. Учителите, за да дадем един-единствен пример, мобилизираха шест масови демонстрации и стачки през последните шест месеца, като всяка от тях се проведе в повече от 100 града. Ръководителите и известните активисти на това движение бяха арестувани и сега са в затвора, но учителското движение продължава да се мобилизира.
\n\nТези две нива на борба – спонтанното масово въстание и по-организираните форми на съпротива – са взаимосвързани. Всеки цикъл на борба става все по-интензивен и “войнствен” от предишния, а времевите паузи между циклите стават все по-къси.
\n\nВъпреки това смъртта на Махса/Жина отприщи нещо качествено различно, което трябва да се счита за прекъсване на историческия период, започнал с въстанието от декември 2017 г. до януари 2018 г.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/5.jpg\")
\nПредишният цикъл от въстания беше провокиран от откровено икономически фактори (например трикратно увеличение на цените на горивата през ноември 2019 г. 2) и насочени срещу широко разпространената мизерия, структурно породена от авторитарния неолиберализъм през последните 30 години. Икономическата криза и изключително тежката класова диференциация в Иран не са просто резултат от санкциите на САЩ – както псевдоантиимпериалистите искат да ни накарат да вярваме – нито пък са просто резултат от структурните корекции, наложени от Международния валутен фонд след ирано-иракската война през 90-те години на ХХ век. Макар че това са абсолютно важни фактори, ние виждаме социалните проблеми не просто в абстрактен и “външен” план, а по-скоро като резултат от по-дълбок и дългогодишен исторически процес, в който управляващата олигархия е лишила от собственост много голяма част от населението, направила е труда несигурен, превърнала е в стока различни области на социалното възпроизводство и брутално е репресирала синдикати, профсъюзи и всякакви други организирани форми на правене на политика 3.
\n\nНе бива да подценяваме катастрофалните и разрушителни последици от санкциите на САЩ и ЕС върху ежедневието на хората в настоящата конюнктура, нито пък искаме да омаловажим значението на миналите истории на “полуколониализма” в Иран до днес. Не можем да забравим участието на Лейбъристката партия в Обединеното кралство в преврата от 1953 г., организиран от ЦРУ, за свалянето на демократично избрания министър-председател Мохамед Мосадег, който се застъпваше за национализацията на петролната индустрия в Иран. Именно подобни империалистически интервенции осигуриха социалните условия за възхода на ислямисти като Хомейни, които похитиха прогресивната революция от 1979 г. и установиха автократична диктатура 4. Нашата позиция е по-скоро политическо отрицание, което работи с логиката нито/нито, критикувайки едновременно Ислямската република и САЩ и техните съюзници. Това двойно отрицание е от основно значение за формирането на истински международни солидарности и за самата кауза на интернационализма 5.
\n\nСега, въпреки всички цикли на борба и форми на политическо организиране през последните пет години, този път кръгът е различен, защото бунтовете са разпалени от убийството на Жина Амини, жена от кюрдски произход, заради задължителния хиджаб – структурен стълб на патриархалното господство в Ислямската република от революцията през 1979 г. насам. Етническото и половото измерение на това държавно убийство променя политическата динамика в Иран, давайки началото на безпрецедентни събития.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/3.jpg\")
\nПърво, фактът, че протестите започнаха в Кюрдистан – в Сагез, родния град на Жина, където е родена и погребана – изигра решаваща роля за това, което се случи след това. Кюрдистан заема особена позиция в историята на политическите движения и социалните борби срещу Ислямската република. След революцията от 1979 г., когато мнозинството персийци в Иран казаха “да” на референдума за създаване на ислямска република, Кюрдистан каза категорично “не” (вж. тази историческа снимка). Хомейни обявява война – по-точно “джахад” – на Кюрдистан. Последва въоръжена борба между кюрдския народ (и кюрдските леви партии) и Революционната гвардия (т.е. ислямистките сили, които взеха властта и похитиха революцията). Много некюрдски левичари също се присъединиха към Кюрдистан по това време, защото виждаха в Кюрдистан “последния бастион”, който трябваше да се защитава – социалната география, в която оставаше възможност за реализиране на прогресивните и леви идеали на Революцията. Въпреки че Кюрдистан беше победен след почти десетилетие на въоръжена борба и многобройни други форми на политическа организация, Кюрдистан никога не преклони коляно пред Ислямската република.
\n\nЕто защо един от лозунгите, които се появиха след убийството на Жина, беше “Кюрдистан, Кюрдистан, гробище на фашистите”. Непосредствено след убийството на Жина именно кюрдските жени започнаха да скандират “Жин, Жиан, Азади” (Жени, живот, свобода) – известният лозунг, първоначално скандиран от кюрдските жени в Турция, а напоследък и в Рожава (северната и североизточната част на Сирия). В Иран този лозунг вече се е разпространил отвъд Кюрдистан в цялата страна до такава степен, че сегашното движение, което наистина е феминистка революция, е известно с това име – “Жин, Жиан, Азади”.6
\n\nДемонстрантите скандират „Кюрдистан, Кюрдистан, гробището на фашистите“.
\nСред трите термина на лозунга вторият, Жиан [Живот], има някои забележителни характеристики. Докато Жин [жени] се отнася до освобождението на половете, а Азади – до автономията и самоуправлението, Жиан напомня преди всичко за името на символичната мъченица на движението, Жина Амини (тъй като на кюрдски Жина означава и живот). На гроба на Жина семейството ѝ изписва следното изречение: “Скъпа Жина, ти не си мъртва, твоето име се превърна в шифър.” Тя се превръща в универсален символ на всички предишни мъченици, означаващ всички останали Жини, чийто живот е съсипан от Ислямската република, пряко и непряко, заради техния пол, класа, сексуалност или унищожаване на екологичната им среда.
\n\nВ това движение има екзистенциален компонент, който се изразява и в Twitter (с #Mahsa_Amini или #Jina_Amini) сред иранските потребители, които разказват как техният живот и животът на техните приятели и семейства са били пропилени през последните 44 години – измъчвани, затваряни по извънсъдебен начин и в показни процеси, животът им е пропилян извън затвора във всекидневието без никакъв шанс да бъде напълно осъществен. Животи, които не са живени, както казва немският философ Теодор Адорно (Das Leben lebt nicht) 7. И все пак това меланхолично припомняне на миналото е насочено към бъдещето, със стремеж най-накрая да се сложи край на зомбирането на Ислямската република, която изсмуква нашите жизнени сили и жизнени процеси. Има бъдеще, което трябва да бъде отвоювано, бъдеще, в което никой няма да бъде убиван заради пола или косата си, в което никой няма да бъде измъчван и никой няма да страда от бедност – безкласово общество, управлявано от истинска, а не само формална свобода (макар че не всички споделят последната цел).
\n\nЗащото какво означава класовата борба, ако не възвръщане на живота в неговата цялост чрез освобождаването му от начините, по които е бил колонизиран от капиталистическото натрупване и всички други форми на господство, които го поддържат и осигуряват?
\n\nСтрахът да се изправиш срещу чудовищен авторитарен режим, който не показва никакви принципи, се превърна в своята противоположност: ярост, сила и солидарност. Потиснатите класи никога не са били толкова обединени от Революцията от 1979 г. насам. Видеоклиповете, показващи сестринството между жените, обединени срещу женомразките репресивни сили, накараха всички да настръхнат 8. Безпрецедентна е солидарността, установена между така наречения “център” и “периферията” в цялата страна, както и между традиционно противопоставящи се етнически малцинства (между кюрдите и турците в провинция Западен Азербайджан). Смелостта и решимостта на младежите да строят барикади и да се борят с голи ръце или павета срещу полицията са изумителни и достойни за възхищение.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/2.jpg\")
Улица Satarkhan в западен Техеран, около 00:15 сутринта на първи Мехр (един от месеците в иранския календар), 23 септември 2022 г.
\nКато социална класа, която е потисната, доминирана и експлоатирана най-много от всички останали, жените са в челните редици на трансформацията на страха в ярост, на подчинението в колективна субективност, на смъртта в живот. Протестиращите жени смело свалят забрадките си, размахват ги във въздуха и ги изгарят в пламтящите барикади, поставени, за да възпрепятстват полицейското насилие 9. Няма нищо по-укрепващо от изгарянето на забрадки в Иран: това е като изгарянето на свастика при режима на Хитлер през 30-те години на ХХ век. Противно на съобщенията на западните корпоративни медии, протестите в Иран не са просто срещу “моралната полиция” – те представляват отхвърляне на структурните социални, политически и правни отношения, които систематично възпроизвеждат капиталистическия патриархат, съчетан с ислямистки мистификационни символи.
\n\nКато социална връзка хиджабът означава набор от конститутивни елементи на Ислямската република. Първо, погледнато символично, задължителният хиджаб представлява режима на патриархата като цяло. Задължителната практика на забулване на тялото ежедневно напомня на жените, че имат по-нисша позиция в обществото, че са втори пол, че телата им са структурно притежание на семейството, на техните братя, бащи, партньори мъже и, разбира се, на шефовете и държавата. Второ, хиджабът представлява и религиозната, автократична власт, която е способна – или поне е била способна – да наложи ислямски правила за обличане върху телата на управляваните класи, особено на жените. Не на хиджаба означава радикално оспорване на авторитета и легитимността на Ислямската република като цяло. Трето, и от международна гледна точка, хиджабът като “ислямска добродетел” се разбира от управляващите класи и като най-важния представител на “антиимпериализма”. Точно както Адолф Хитлер систематично използва свастиката, за да изрази идеологически “просперитета” и “благополучието” на обществото, управлявано от националсоциализма, Ислямската република налага хиджаба на жените, за да създаде впечатлението, че иранското общество е съставено от реализирането на ислямски добродетели и идеали и следователно е фундаментално противопоставено на Западната империя и нейните морални ценности и социални норми. По този начин хиджабът уж представлява идеологическа и практическа алтернатива на империята.
\n\nНепосредствено след Революцията, на 8 март 1979 г., десетки хиляди жени излизат по улиците на Техеран срещу налагането на задължителния хиджаб, скандирайки “Или забрадка, или нараняване на главата” и “Не сме направили революция, за да се върнем назад” – позовавайки се на реакционния аспект на задължителния хиджаб, който има за цел да “върне назад” колелото на историята. По онова време ислямистките медии и Хомейни определят феминистките и другите жени по улиците като поддръжници на империализма, които се придържат към “западната култура”. Трагичното е, че никой не чува гласовете на жените и не се вслушва в предупрежденията им, дори левите, които – по катастрофален начин – придават онтологичен приоритет на борбата срещу империализма, като релативизират и омаловажават всички други форми на господство като “второстепенни”. Днес, когато жените горят шалове по улиците и цялото общество категорично отхвърля задължителния хиджаб, това разтърсва до основи цялата патриархална и автократична власт, както и псевдо антиимпериалистическа легитимност на Ислямската република. Това са стълбовете на класовото управление в Иран и цялото население ги отхвърля. Ислямската република вече е мъртва в съзнанието на народа; сега народът трябва да я убие в действителност.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/1.jpg\")
\nНека да е ясно: паленето на забрадки не е десен жест, насочен към фашистка ислямофобия. Никой не оспорва ничия религия. По-скоро това е жест, с който се провъзгласява еманципацията от задължителния хиджаб, който контролира женските тела. Хиджабът няма нищо общо с “културата на жените” в Близкия изток, както предполагат някои постколониални мислители. В контекста на Ислямската република хиджабът е метод на класово господство, неразделна част от капиталистическия патриархат, и трябва да бъде критикуван без компромис.
\n\nКато исторически специфично обществено отношение капитализмът има способността да използва “некапиталистически” обществени отношения в услуга на собственото си натрупване и възпроизводство. Религията, подобно на патриархата, не е нещо от миналото; тя не е анахроничен остатък, който лежи под повърхността на съвременното общество без социална ефективност. В капиталистическо общество като Иран класовото господство като цяло е опосредствано и прекодирано чрез ислямските мистификационни символи. Задължителният хиджаб е ключов елемент в патриархата на Ислямската република, който маргинализира жените и систематично контролира телата им. Това е довело и до разделение в рамките на работническата класа в широкия смисъл на думата чрез йерархии на половете и междуличностно господство.
\n\nПсевдо антиимпериалистите, които смятат, че хората на улицата са просто марионетки на Израел, Саудитска Арабия и Съединените щати, не само лишават хората от тяхната активност и субективност по типично ориенталистки начин, като предпоставят “абстрактна същност” на общество като Иран – те също така възпроизвеждат реакционния дискурс и практика на самата Ислямска република. Разбирането на това е от решаващо значение за международната солидарност с жените в Иран и потиснатите класи като цяло. Поразително е, че дори религиозните мюсюлманки, които носят ислямски наметала като чадор, категорично отхвърлят задължителния хиджаб и подкрепят това движение по улиците и в социалните медии.
\n\nС жените начело на борбите, които се борят смело срещу репресивния апарат на държавата, Ислямската република никога не е изглеждала толкова слаба. Въпросът не е “какво трябва да се направи”, а как да я довършим?
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/7.jpg\")
\nКюрдистан инициира протестите и въвежда феминистки и антиавторитарни лозунги. Това катализира студентите – социалният сектор, който винаги е в челните редици на политическите събития – в университетите, особено в Техеран, да организират протести и да разширят въстанието чрез своите асамблеи и седящи стачки. Подобно на COVID-19, в рамките на два дни след смъртта на Жина въстанието се разпространи в цялата страна; досега потиснатите класи са се борили със зъби и нокти срещу репресивните сили на режима в повече от 80 града в страната.
\n\nТъй като сме навлезли в явно революционен етап, уличните конфликти между протестиращите, от една страна, и полицията и Басидж (милиционерската организация на корпуса на Революционната гвардия на ислямската революция), от друга, са по-малко “едностранчиви” от преди. Хората осъзнаха, че със социално сътрудничество, солидарност и практика те също могат да изтощят репресивните сили и окончателно да ги спрат. Особено младите хора се учат на различни методи за самозащита, като например изработването на “ръчно изработен винт за пирони”, който пробива гумата на полицейските мотоциклети и им пречи да се движат свободно, за да извършват нападения. Независими лекари обявяват мобилните си номера в интернет, за да помогнат на ранените по време на протестите, тъй като отиването до болница често е опасно. Чуват се и призиви за “квартална организация” – местна структура, която да свързва живеещите в един и същи район.
\n\nПредвид факта, че идеологическият апарат на правителството е нефункционален за по-голямата част от обществото, основното средство, чрез което Ислямската република продължава да се възпроизвежда, е репресивният апарат, който само по време на това въстание вече е убил 80 души и е арестувал хиляди протестиращи 10. Нека не забравяме, че това се случи по време на спиране на интернет – брутален метод, който Ислямската република многократно е прилагала в миналото, особено по време на ноемврийското въстание от 2019 г. – Абаан-и-Кхунин [“Кървав ноември”] – когато “властите напълно спряха интернет за четири последователни дни, превръщайки страната в голяма черна кутия, убивайки безнаказано хората” 11. Жина Амини също така представя и припомня стотиците мъченици, убити по онова време 12. Онези, които подкрепят Ислямската република с мотива, че тя е антиимпериалистическа сила в световната геополитика, удобно пренебрегват факта, че тя убива собствения си народ по улиците, хвърля го в незаконни затвори и го измъчва, за да изтръгне от него фалшиви признания.
\n\nСега, десет дни след избухването на протестите, перспективите на този цикъл на спонтанно масово въстание зависят от по-организираните форми на съпротива, особено от стачката на работниците, учителите и студентите. В Иран, за разлика от най-напредналите капиталистически общества, профсъюзите и синдикатите не са интегрирани в капиталистическата система. Профсъюзите не се стремят просто да реализират собствените си конкретни искания, като по този начин възпрепятстват формирането на по-радикално движение. Те по-скоро се стремят към фундаментални трансформации, които управляващите класи виждат като екзистенциална заплаха. Това е причината, поради която стотици членове на профсъюзи и синдикати (учители, студенти, работници, активисти на пенсионери) в момента са в затвора, някои от тях са измъчвани.
\n\nПрез последните четири дни прогресивните студенти и учители, както и някои анонимни бойци, които създадоха агитационни видеоклипове, използвайки революционни песни, създадени след революцията от 1979 г., отправиха множество призиви за “обща стачка”. Петролните работници също заплашиха да стачкуват, ако Ислямската република продължи да потиска уличните протести 13. Ако това се случи, тогава цялата динамика ще се промени.
\n\nТова, което е сигурно, е, че въстанието се нуждае от нова енергия, от събитие, което да му позволи да продължи, тъй като е много трудно да се поддържа такова въстание всеки ден в продължение на дълъг период от време. В по-общ план, отвъд непосредствените нужди на настоящето, свалянето на Ислямската република зависи до голяма степен от ключови организационни въпроси, които изискват не само “колективен интелект”, но и време за прилагането му на практика чрез проби и грешки. Липсващото звено е органичната връзка между спонтанното масово въстание и другите организирани форми на борба. Това означава, че всяка от страните в тази връзка става по-организирана вътрешно, чрез формиране на организации на местно и национално ниво и по-координирани действия сред профсъюзите и синдикатите.
\n\nНай-важното – и това е от решаващо значение за международната солидарност – е да се насърчават радикалните тенденции в движението, а реакционните елементи да се критикуват. Революцията, към която се стреми обществото, не е просто политическа революция, при която автократичната Ислямска република се заменя с друга – да речем, по-демократична и либерална – политическа форма. Тя е и социална революция, при която се трансформират не само индивидуалните субективни характеристики на хората, но и най-важните социални структури. Корпоративните медии на Запад (например BBC Persian и Iran International), както и известни активисти като Масих Алинеджад (който работи с най-консервативните сили в САЩ, тези, които подкрепят забраната на абортите и “смяната на режима” чрез военна интервенция), правят всичко възможно да популяризират реакционните тенденции в движението, свеждайки целия проблем до въпроса за “правата на човека”. Те представят погрешно социалните отношения, които възникват в структурите на капиталистическите общества, като чисто юридически. Манипулативната им пропаганда представя реакционна алтернатива, вкарвайки в народното въображение дози “лоялизъм”: политика, която цели да възроди социално-политическия ред, свален от революцията от 1979 г.
\n\nХората на улицата не са глупави, те не вярват много на този разказ. Важно е нашите другари интернационалисти по света да подкрепят радикалните тенденции и лозунги на движението, противопоставяйки се на лоялната диаспора, която разпространява национализъм, като изнася на демонстрации знамето на Персия преди революцията от 1979 г.
\n\nПроблемът е не само как да бъде свалена Ислямската република, но и как да бъдат защитени революцията и прогресивните сили след свалянето ѝ. Колкото повече подкрепа получават радикалните сили и прогресивните елементи, толкова по-лесно ще бъде да се защити революцията от реакционните сили. Ислямската република играе решаваща роля в глобалното натрупване на капитал (чрез доставките на суровини като нефт и газ), както и в геополитическите отношения на силите в Близкия изток. Ясно е, че регионалните и световните сили ще направят всичко възможно, за да оформят революционния процес и неговия изход в съответствие със собствените си икономически и геополитически интереси. Само при силна международна солидарност, подкрепяща най-радикалните тенденции в движението, бъдещата революция би могла да се запази срещу реакционните сили на лоялизма, срещу геополитическите интервенции и срещу насилственото интегриране в глобалните схеми на натрупване.
\n\nБъдещето е белязано от несигурност. И все пак класовата борба отдолу и срещу всички форми на господство ще остане важна материална сила в хода на историята на капитализма. В това сме сигурни.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/09/28/6.jpg\")
\nThis translation originally appeared here.
\n\nЗа информация относно въстанието от ноември 2019 г. вижте изявлението на Колектив 98 в списание Roar, подписано от над 100 бойци, активисти и учени. За анализ на неолиберализма в Иран прочетете това. ↩
\nЗа повече информация относно ноемврийското въстание от 2019 г. вижте текста, който Колектив 98 написа по повод първата годишнина от него. ↩
\nЗа повече информация по въпроса за псевдоантиимпериализма прочетете това. ↩
\nДжон Нюсинджър, “Кръвта не изсъхва”: (Лондон: Bookmarks Publication, 2006 г.), “Iranian Oil”, стр. 174-77. Asef Bayat, Revolution Without Revolutionaries: (Станфорд, Калифорния: Stanford University Press, 2017 г.), стр. 2-7. ↩
\nВж. отвореното писмо на Колектив 98 до АКТА, една от най-важните леви платформи във Франция, която публикува катастрофално идеологически материал от гледна точка на псевдоантиимпериализма за възхвалата на Гасем Сюлеймани, генерал от Революционната гвардия, който не само репресира дисидентите в Иран, но и дестабилизира Ирак, Сирия и целия регион. ↩
\nЗа повече информация относно този лозунг вижте интервюто, което RadioZamaneh проведе с левите активисти в Иран, които призоваха за обща стачка. ↩
\nТеодор Адорно, Minima Moralia: Рефлексии от увредения живот ↩
\nВижте известната снимка, направена в Техеран няколко минути след полунощ, на която три жени, хванати за ръце, размахват забрадките си във въздуха зад горящите барикади. ↩
\nВижте например този вирусен видеоклип, в който жени палят забрадките си и танцуват около огън. За някои ирански феминистки това напомня за вещиците преди възхода на капитализма. ↩
\nСтатистически данни за убийствата и арестите в Кюрдистан можете да намерите в този доклад. ↩
\nКакто е посочено в изявлението, което се появи в списание ROAR. ↩
\n304 до 1500 души. Действителният брой на жертвите не е ясен. Амнести Интернешънъл потвърждава, че са убити най-малко 304 души, а Ройтерс съобщава за 1500 души. ↩
\nЗа анализ на неотдавнашната стачка на работниците в петролния сектор виж. Иман Ганджи и Хосе Росалес, “Горчивият опит на работниците в Иран – писмо от другари”. ↩
\nПрез есента на 2021 г. се разпространи новина за бунт срещу работата, който се разпространи из САЩ. И все пак, какво значи, да предприемеш действия против бачкането? В днешно време, когато някои гледат обнадеждени към организирането на профсъюзи, а други бързат да отговорят на най-новите нападения над работническата автономия извън работното място, този въпрос остава без отговор.
\n\nДве години от Ковид-19 пандемията са преобразили трудовия пейзаж в Щатите. От работна сила в размер на 153 милиона, над четвърт от работниците напуснаха през 2021 г. и тази тенденция продължи през 2022 г. Насърчени от гняв и отчаяние, и подсилени от прословута страница в Reddit, настроението против работа постигна широко покритие в късната 2021 г., в същото време, когато икономисти говореха за предполагаем “трудов недостиг”.
\n\nЧовек би си помислил, че тези условия са благополучни за трудово организиране. Но въпреки високи очаквания, все още не се е появила истинска вълна от стачки. Успешният вот за създаване на първия профсъюз на работници на Amazon вдъхнаха оптимизъм за възможността за ново трудово движение в САЩ, но сме далеч от възвръщане към разцвета на трудовите организации – и когато се появи негодувание, е възможно да изглежда по съвсем различен начин, предсказано от “голямото напускане”.
\n\nКакво значи да си “против работата”? Как трябва да разбираме модерното анти-работно настроение в историческия му контекст? Как се променя съпротивлението на работното място заедно със самата работа и какви стратегии биха били възможно най-ефективни в тези нови условия?
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/4.jpg\")
\nЕдно нещо е да мразиш работата си – и факта, че трябва да работиш – и системата, която кара всички като теб да трябва да работят. Друго нещо е да изкараш труда си от тази система и да го приложиш към създаването на свят, в който никой вече няма да трябва да работи.
\n\nКогато кажем “работа” имаме предвид всяка дейност, която е ръководена от необходимостта за извличане на печалба, било за себе си или за някой друг. Важно е да се определи работата по този начин, защото не говорим само за платен труд – говорим също за робски труд, затворнически труд, неплатен домашен труд, стажове и широк кръг от видове самонаемане и само-маркетинг, които са също толкова отчуждаващи, колкото работенето под началник 1.
\n\nВ нашето общество всичката власт е разпределена на базата на нуждата за извличане на печалба. И след като есенцията на печалбата е съсредоточаването на богатство в ръцете на малцина2, не трябва да ни изненадва, че неравенствата в обществото ни се засилват с такава скорост. Вярно е, че “стандартът за живот” спорно се е подобрил – ако оставим настрана въздействието върху биосферата и бъдещите ни поколения, – но никога досега не е имало толкова дълбока разлика между бедните и богатите.
\n\nКогато кажем анти-работа, не говорим за абстрактна политическа позиция, несъгласна с работата; говорим за практика, която активно премахва нуждата да работиш, по същия начин, по който антиматерията унищожава материята. С други думи, активност, насочена към премахването на механизмите, служещи за съсредоточаването на власт – от дългове до права за интелектуална собственост и затворническия индустриален комплекс. Всички неща, които на сила ни карат да продължаваме да си пъхаме пръста сред воденичните камъни, когато има толкова други неща, които бихме предпочели да правим.
\n\n\n\n\n“Още век по този начин – още век работа – и нашия вид ще изчезне, заедно с безброй други. Работата – което ще рече всяка дейност, която е определена от нуждата да се изкара доход за някого, вместо избрана на базата на присъщата ѝ стойност – е именно това, което ни пречи да запълним нуждите си”
\n\n \n
\nhttps://twitter.com/AbigailSusik/status/1479861358271229955\n\n\n
Социалният ред, който те кара да продаваш времето си и труда си на този, предложил най-много, пропилява потенциала ти по същия начин, по който мели крави на хамбургери и превръща дъждовни гори в нежелани пощенски писма. Имаш право да не искаш да пилееш незаменимите моменти от живота си, бъхтейки се, за да обогатиш шефове и инвеститори.
\n\nВ световен мащаб проблемът се нарича капитализъм; в индивидуален мащаб думата за него е работа. Личната ти борба да се противопоставиш на работата е микрокосмос на борбата на нашия вид да се измъкне от глобалния затворен кръг, който ни тласка в гнет, война и екологична катастрофа.
\n\nИ въпреки това, хора от всички краища на политическия спектър честват работата сама за себе си, взимайки за даденост, че “продуктивността” е по природа добро нещо, игнорирайки въпросите какво я движи, кой я контролира и до какво води. Винаги ще има някой, който иска да прикове твоята продуктивност към неговите намерения.
\n\nАко все още не беше очевидно, пандемията показа кристално ясно, че функцията на пазара е да накара хората на сила да жертват собствения си живот за чуждата печалба. Обикновено това се случва на части, в продължение на десетилетия, но опасности на работното място понякога ускоряват процеса. В ерата на ковид-19 милиони загубиха живота си изцяло, бивайки принудени да работят докато не се заразиха и умряха.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/6.jpg\")
\nНякои приписват вълната от напускания, която започна в резултат на това, на нищожната сума, която Тръмп и после Байдън отпуснаха на работниците по време на пандемията, но това изобщо не го обяснява: безброй потенциални работници се отказаха от далеч повече пари от работното място, в сравнение с това, което получиха от държавата. По-скоро изглежда, че пандемията накара милиони хора да се запитат дали искат да жертват живота си в полза на икономиката – и много от тях направиха извода, че не си струва, нито цялостно, нито на части.
\n\nДа напуснеш работата си може да бъде вид трудова съпротива, също като стачкуването. Като начална точка за социална промяна, омразата към работата е също толкова обещаваща, колкото желанието за по-висока заплата. Вместо просто да договаряме по-добри условия, в които да жертваме времето и потенциала си на олтара на икономическите императиви – или да сменяме многократно работа, търсейки временни решения на структурни проблеми, – трябва изцяло да си възвърнем живота.
\n\n\n\n\n“Нашите съпротиви срещу дисциплината, срещу прелъстяването, срещу извличането, и срещу работата се изразяват в разновидни форми, от спирането на работа до работа без пари. Тези съпротиви са насочени против правителства, против ръководства, против плановици, против медията, против войни, против властта, против наблюдението, против представители и против доминантни ценности.”
\n\n \n
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/8.jpg\")
\n\n\n\n“Този, който работи за друг, било за заплата, или да плати наем, работи несправедливо, и все пак издига проклятието; но тези, които са решени да работят и живеят заедно, превръщайки земята в общо богатство… издигат Творението от робство и възстановяват всички неща от проклятието.”
\n\n– Джерард Уинстанли, “The True Levellers Standard Advanced”, 1649г.
\n
Противопоставянето на работата не е нещо ново. От както властващата класа е започнала насилствено да разделя хората от земята, на която разчитат, за да оцелеят, хората са се опълчвали срещу нея и срещу институциите, които я налагат. Когато си представиш привърженик на анти-работата е лесно да визуализираш някой напуснал училище от 70те, пънкар от 80те, недоволен офис работник от 90те или съвременна дистанционна работничка, която се мъчи да участва в среща в Zoom, докато детето и унищожава хола.
\n\nТези стереотипи са прекалено ограничени. Анти-работата е за всички, винаги е била.
\n\nОт самото начало опозицията към работата се е появила заедно със самата работа. В “Правото да сме мързеливи” Пол Лафарг цитира Херодот, за да свърже съпротивата срещу работата чак до Древен Египет, Тракия и Персия. По-късно, между 14ти и 17ти век, Братята на Свободния Дух (Западна Европа), Рантерите (Англия), Копачите (Англия)3 и много други движения се съпротивляват срещу ограждането на общите блага и налагането на работа.
\n\n\n\n\n\"”Освобождението на трудовата сила” – т.е. отчуждаването на селячеството от общите земи – не бе достатъчно да накара лишения пролетариат да приеме наемния труд… отчуждените селяни и занаятчии не се съгласиха мирно да работят срещу заплащане. По-често те станаха просяци, вагабонти или престъпници. Би бил нужен дълъг процес, за да се създаде дисциплинирана работна ръка. През 16ти и 17ти век омразата към наемния труд е била толкова силна, че много членове на пролетариата предпочитали бесилото пред това да се преклонят към новите условия за работа”
\n\n– Силвия Федеричи, “Калибан и вещицата”
\n
Колкото и свирепи да са били Лудитите, спечелили славата си чрез разрушаването на индустриална машинария в началото на 19ти век, те били просто късно ехо на още по-мощни движения, които отрекли цялостно работата.
\n\nПо същото време, когато хората в Европа са се борели срещу прехода към модерната икономика, базирана на наемен труд, из така наречения Нов Свят са бушували свирепи битки срещу поробването, изместването и други видове колониално насилие. Трябва също да гледаме на бунтовете срещу робството и борбите на местното население срещу налагането на заселническото общество като на борби срещу работата – и те са били в много по-голям мащаб в сравнение със съпротивата в Европа.
\n\nТези борби не са приключили с отмяната на робството и приключването на първоначалната фаза на колонизацията:
\n\n\n\n\n“Опитът показва, че може да съществува робство на наемния труд, което есамо една идея не толкова унизително и подтискащо, колкото поробването на хора, както и че този вид робство трябва да падне, заедно с другия.”
\n\n \n
На връхната точка на трудовите движения от 19ти век, работниците искали да си възвърнат контрола над трудовата си сила и да преобразят обществото, което ограничавало възможностите им относно какво можели да правят с нея. През 20ти век, тези движения били насочени към преговори за цената, срещу която работниците биха си продали живота и обстоятелствата, под които биха го направили. По същото време, когато бюрократи превземат профсъюзите и ги пренасочват към стабилизирането на капиталистическата икономика, вместо към унищожаването ѝ, обикновените работници започват да приемат по-високи заплати и повече достъп до потребителски стоки в замяна за отказването от автономия на работното място. В САЩ, това бе свързано с Фордизма, кръстен на Хенри Форд, но същото нещо се случи в Съветския съюз и по-късно в Източния блок и Китай, с правителството присъстващо по-директно в преговорите.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/3.jpg\")
\nДокато трудовите движения биваха бавно омиротворени, капиталистическата глобализация позволи на корпорациите допълнително да ги заобиколят като изнесоха производството си в чужбина.
\n\nТака стигнахме до където сме в момента. Капиталистите вече са изсмукали голямата част от дохода, който може да се изстиска от изчезващата средна класа. Бивайки вече колонизирали бъдещето чрез кредит и дългове, печалбарите са превключили на спекулация – вижте манията по крипто-валутите и НФТ. Технологичният напредък направи работниците все по-излишни за индустриалното производство, наводнявайки сектора за услуги и създавайки нестабилно население (прекариат – бел.ред.), с което все повече се отнасят като със заменимо.
\n\nДнешната икономика предлага на работниците повече “автономия”, но само в смисъла, че работниците сами трябва непрекъснато да полагат допълнителния труд, за да възстановят условията, при които се продават на капиталистите, поради скоростта, с която икономиката се променя. Никой, който се хване на работа в днешни дни – с изключението на съдиите от Висшия съд – не очаква да стои на същата работа до края на живота си.
\n\nВече става трудно да се прави печалба от обедняло население, което и без това се мъчи да си плати дълговете. Крайната точка на този процес е война – свят, в който отчаяни хора са държани на въже от репресия и държави се състезават да се сдобият с ресурси чрез груба сила, вместо чрез икономическа конкуренция. В Сирия и Украйна можем да хвърлим зловещ поглед към бъдещето.
\n\nВ тези условия е наивно да искаме да се върнем във времената, в които профсъюзите стабилизират капиталистическата икономика чрез преговаряне на заплати достатъчно високи, че да могат работниците да си позволят да купят част от продуктите на техния труд. Стабилността не е вариант – и за индивидуални семейства, и за цялостния глобален ред. Трябва да разбираме масовите напускания през 2020-2022 г. като израстък на същото неспокойствие и гняв, което създаде бунта Джордж Флойд.
\n\n\n\n\nСъщо както е било нужно хората на сила да са вкарани в работната класа в началото на епохата на модерния капитализъм – и много от тях избрали да бъдат безделници, престъпници и революционери, – ние се приближаваме към края на тази епоха, когато е очевидно, че тя може да завърши само в катастрофа. Опозицията към работата е отново на дневния ред.
\n\n“Най-видимият аспект от тази социална борба се оказа общия отказ от работа, който икономисти наричат Голямото напускане. В резултат от него 30 милиона американци напуснаха работата си само през 2021 г. Но Големият отказ се вижда също в голямо увеличение на традиционната трудова дейност и организиране; в случаи на масови грабежи, несвързани с по-очевидния контекст на политически движения и бунтове; в разпадът на режимите на учебно оценяване и изпитване; в широкото разпространение на взаимопомощ; в още по-широкото съзнание за психичното насилие и уединение във всекидневния живот, подсилено и разкрито с болезнена яснота от пандемията, и в съпътстващото приемане на психичното здравеопазване, мързеливостта и търсенето на удоволствие; в обща и открита омраза към работата”
\n\n– The Interregnum / Междуцарствието
\n
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/5.jpg\")
“В нашата страна”, каза Алис, все още задъхана, “обикновено ще стигнете до някъде другаде – ако бягате много бързо за дълго време, както правим ние.” „Бавна държава!” каза кралицата. „Сега, ето, разбирате ли, необходимо е цялото тичане, което можете да направите, за да останете на същото място. Ако искате да стигнете някъде другаде, трябва да бягате поне два пъти по-бързо от това!”
\nНяма да разберем обхвата и мащаба на съвременните борби против работата ако не включим към тях затворническите стачки, кражбите в работното място, грабежите и други откази от капиталистическите модели за консумация, както и много други видове съпротива, развиващи се по целия свят. Със зациклянето и оттеглянето на старите трудови движения е нужно да се настроим спрямо съвременните стратегии, чрез които работниците се налагат, с цел да не пропуснем съпротивата, случваща се под носовете ни в търсене на старомодни видове борба.
\n\nНякои привърженици на старите тактики на индустриалните профсъюзи са пренасочили вниманието си към Индия, Бангладеш и Китай в последните години – спорейки, че старият модел би служел за организиране на индустриалния пролетариат, стига да го търсим на други континенти. И все пак, в глобализирана икономика, структурирана според неолиберални принципи и логиката на бялото превъзходство, не би било възможно за работните класи на Глобалния Юг да повторят историята на европейската работна класа само чрез формирането на профсъюзи, спечелването на права и предоговарянето на заплати. Механизмите, чрез които членовете на профсъюзи в Европа и САЩ са се присъединявали към средната класа, вече не съществуват. Те бяха последицата на неофициален мирен договор между капиталистите и бялата работническа класа с цел пренасочване на трудовата борба към реформизъм. Всичко това бе финансирано с богатство, извлечено от Глобалния Юг.
\n\nМнозинството от индийските работници остават неофициално или нестабилно наети на работа. Заводите са изместени в Бангладеш и други държави само защото капиталистите могат да се отнасят с работниците там като със заменими – до такава степен, че да позволят на хиляди да умрат в срутване на заводи. В Китай самоопределилото се “комунистическо” правителство се е съсредоточило в подтискането на експлоатираните работници, като същевременно създава условия милиардерите да трупат богатства по същия начин, по който се случва в САЩ.
\n\nГрешно беше да си въобразяваме, че трудовите движения в скорошно индустриализирали се държави просто се влачат зад Европа и САЩ в някакъв неизбежен исторически процес. В голямата си част тези движения са много по-мощни от това в Щатите, но те се изправят пред далеч по-трудни предизвикателства. Ако не друго, със засилващата се несигурност на работното място, работниците в САЩ трябва да се учат от борбите и стратегиите на колегите им в Глобалния Юг. Условията на работниците в Индия не се “развиват” към трудовите стандарти на Щатите и Европа, а именно обратното.
\n\nВ този контекст, всяко анти-работно движение може само да спечели от развитието на по-глобална перспектива. Отвъд океана съществуват дългогодишни анти-работни вълни. Манифестът “Балада срещу работата”, публикуван в Индия през 1997 г., предлага вещ анализ на съпротивата, черпейки от референтни точки от множество индустрии. В Индия има и по-съвременни примери на съпротива. В Русия antijob.net върши в продължение на 20 години това, което анти-работната Редит страница, и със значителен успех. В Китай разочарованата младеж е приела движение, грубо преведено като “плоско лежене / излягане по гръб” във бунт срещу натиска на икономиката.
\n\nАко искаме да унищожим работата – не само да се възползваме от индивидуалната си привилегия да избегнем да работим, докато можем, – трябва да се обединим със всички хора по света, които мразят работата. С бушуващата война в Украйна и с новата Студена война с Китай висяща на хоризонта, общата ни омраза към експлоатацията предлага на всички работници начална точка към световна солидарност срещу тези, които биха ни разделили и владеели. Това може и да е единствената ни надежда.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/7.jpg\")
\nКакво би било нужно за да може анти-работното движение да стане заплаха за участието в работната сила, вместо клапан за отпускане на налягането? За изграждане на анализа на приземно ниво се допитахме от работници в Щатите.
\n\n\n\n\n“Около 5 милиона американци са напуснали работната сила от началото на пандемията. Голдман Сакс предполага, че около 3.4 милиона са окончателно загубени”
\n\n– \"”Антиработно” движение може да е дългосрочен риск за участие в работната сила: Голдман Сакс”
\n
Първо говорехме със служители в хранителната индустрия от няколко града със среден размер в Ръждивия пояс.
\n\n\n\n\n“Ресторантът, в който работех до скоро, има големи затруднения с подбора на служители, тъй като няма толкова работници. Много хора напуснаха индустрията за услуги по време на пандемията, понеже тя влоши работните условия и ги направи по-опасни. Също така, по-често жени вършат тази работа и много жени трябваше да напуснат по време на пандемията, за да се грижат за семействата си – и защото училището и детската грижа са станали ненадеждни, и защото пандемията изолира, омаломощи и непропорционално уби възрастните.”
\n\n“Поне където аз живея, нарко-епидемията имаше силно влияние. В определени индустрии, ако имаш нужда от работник, който няма зависимост към опиати или алкохол, възможностите намаляват. Така че може да кажеш, че още един фактор в “трудовия недостиг” е, че част от работната класа става неработоспособна в резултат на обедняване и отчаяние.
\n\nБунтарството също играе роля тук. Когато човек е безработен за дълъг период от време, може да е трудно да понася нивото на неуважение, което работодателите нехайно му показват. Обществото ни няма система за приобщаване на издивели възрастни обратно в работното място. Мисля, че този оправдан гняв спрямо неуважителното отношение, в комбинация с всичките табели с “търсим персонал”, обясняват много от небрежните гневни напускания тази година.
\n\nВ миналото, ако напуснеш работата си от гняв, на следващото интервю трябва да обясниш празното пространство между двата периода. Спомням си един случай, когато се връщах на трудовия пазар след период на войнствена безработица, работодател погледна резюмето ми и ми каза “Когато видя пропуск като този, предполагам затвор или рехабилитация”. За разлика от това, ако напуснеш работата си в момента, на следващия потенциален работодател може да кажеш, че просто се връщаш на работа след локдауна. Такива неща са невидими за макро-икономисти, но за работниците на място правят голяма разлика.”
\n\n“Всичките ми любими ресторанти и магазина за комикси до къщата ми са ограничили работните си часове заради липса на персонал. Магазините Target и Sheetz тук плащат няколко долара на час повече от преди и повечето магазини имат табели за наемане по прозорците. Но не виждам толкова недостиг на труд, колкото недостиг на евтин труд. Има желатерия в града, която обеща пълни работни часове за $15 на час и получиха стотици заявления за работа.
\n\nЕдна причина за това може би е фкатът, че Amazon се разшири през 2020 г., наемайки складови работници за $15 на час. Това е абсолютното дъно в отношение на заплата за складова работа, която те прекършва, но за хора, които досега са работели обслужване на клиенти е сравнително подобрение. Работата в склад трябва да се заплаща поне $25 на час, но ако избираш между $8 на час в McDonalds и два пъти толкова в Amazon, изборът е лесен, поне в началото. Скоростта на прегаряне от работа там е всеизвестно висока.”
\n
Гледайки модела на Amazon, може да припишем част от трудовия недостиг от 2021-2022 г. на нарушение в икономиката и в очакванията на работниците, тъй като капиталистите експериментират с начини за усилване на извличането на печалба на час труд, вместо просто да плащат възможно най-ниската заплата. Хенри Форд направи нещо подобно преди век. За да убеди работници да вършат убийствен труд на поточната линия, вместо занаятчийство, изискващо умение, той е принуден да им плаща повече. В резултат, Форд опростява процеса на масово производство и създава нов пазар за стоките си.
\n\nАко Форд рационализира производствения процес – като го направи по-ефективен чрез ескалиране на изискванията към работниците и превръщането на основния преди това персонал в остарял – то днес виждаме същото да се случва в дистрибуционния процес. Капиталистите са преминали към производствен модел тип “точно на време” и сега нещо подобно се случва в потребителския край на икономиката: Netflix вместо кина, доставчици до домовете вместо магазини. Представянето на автономно каращи коли може неимоверно да ускори този процес.
\n\nАко работодатели като Amazon предложат повишени заплати, но тази работа идва с повишен оборот, нетният резултат няма да е в полза на работническата класа. Вместо работната сигурност, която ерата на Форд е предлагала на бабите и дядовците ни, ще ни се наложи да работим само тогава, когато би било ползотворно за потенциалните ни работодатели и повечето от нас биха били безработни остатъка от времето. В този контекст, липсата на привързаност към работата ти – и напускането когато ти писне – би било безполезно, вече причислено като начин за поддържане на ефикасността на работното място. Едно анти-работно движение, за да си удържи на името, ще трябва да мине отвъд напускането и да си възвърне от управляващата класа ресурсите, нужни за изграждането на стабилен, сигурен живот.
\n\nНякъде около 60 000 работници в развлекателната индустрия бяха готови да стачкуват на 18 октомври 2021 г. Те щяха да бъдат най-многобройната група, която щеше да участва в тогава оптимистично-наречения “Striketober” (или “Стачкомври”). В последния момент, Международният съюз на театрални и сценични работници (IATSE) постигна плахо споразумение с холивудските продуценти, предотвратявайки стачката. Това, което се случи на нейно място ни разказва много за трудовите борби в нашата епоха.
\n\n\n\n\n“През октомври 2021 г. аз работех по телевизионна продукция с голям бюджет, когато се разчу за потенциална стачка на IATSE,профсъюза на сценичните работници, из цялата страна. С репортажи от новинарски агенции за трудовия недостиг, работници навсякъде в държавата бяха в по-добра позиция за договаряне от много години насам. Въпреки това, стачката не се случи.
\n\nЧувал съм подобни истории от други индустрии. Защо работниците не са могли да се възползват от ситуацията? Приемете това за каквото е – анекдот, не задълбочено разследване.
\n\nФилмовата индустрия има репутация за хаос и изисквания. Трудовите условия, които работниците с документи рядко понасят, са стандарт в САЩ, включително смени от 14, 16 или дори 20 часа; 6-часови престои между смени; никакви почивки по време на работни дни; работни седмици от 80 или повече часа; и месеци без един единствен почивен ден. Хора понякога умират от преумора на сцената или от лоши практики за безопасност, влошени допълнително от липса на почивка – или биват застреляни от високопоставен знаменит актьор без да иска, който няма никаква работа да борави с огнестрелно оръжие.
\n\nРаботниците търпят тези условия, защото това е сравнително добре плащащ профсъюзен труд. Трудно е да откажеш седми работен ден, когато се плаща двойно, особено ако да откажеш значи да загубиш мястото си в продукцията. Ако успееш да влезеш в профсъюза, филмовата работа е рядък начин да изчегърташ 6-цифрена заплата без диплома за висше образование.
\n\nIATSE – Международния съюз на театрални и сценични работници – представлява над 150 000 работници в САЩ и Канада. Трудовите условия се различават широко от една продукция до друга. Когато поточни услуги като Netflix се появиха в края на 2000те години, по-високите заплати и по-нормалните работни часове, асоциирани с традиционната филмова продукция не се прехвърлиха в “новата медия”. Продуцентите спореха, че залагат на нов формат и не са сигурни колко доходоносен ще е той, така че трябвало да ограничат бюджетите, започвайки с работниците, разбира се. Над десетилетие по-късно, “новата медия” се оказа изключително печеливша, но несъответствието в компенсация и условия продължава да съществува.
\n\nС разцъфването на продукциите и наличието на повече работни позиции отколкото работници, есента на 2021 г. беше перфектния момент за IATSE да се бори за по-добро споразумение с поточните услуги. Това почти доведе до историческа стачка, включваща 60 000 филмови работници. Много радикали извън профсъюза бяха развълнувани от възможността това да започне вълна от стачки и други действия.
\n\nВъпреки това – както се е случвало многократно – продуцентите и профсъюзните бюрократи избегнаха стачката, сключвайки споразумение в последната минута. За ничия изненада, много редови членове на IATSE не бяха доволни със сделката. Тя направи много малко, за да подобри условията.
\n\nОтношенията на колегите ми бяха разновидни. Стачка щеше да значи изгубена работа и изгубени заплати и никой не искаше това. Но на много дългосрочни членове на организацията им беше писнало да се справят с едни и същи работни условия. Те щяха да се радват да им го натикат на асоциацията на продуцентите. Не видях много съчувствие за лидерите на профсъюза сред колегите ми.
\n\nКакво щеше да стане ако стачката се бе случила? Когато продукцията прекъсне, компаниите щяха да се опитат да доведат стачкоизменници – лесно в Лос Анджелис и други филмови центрове като Атланта, но по-трудно да други места. Продукцията, върху която работех бе извън тези центрове. Тези занаяти са специализирани и не винаги е лесно за продуценти да намерят квалифицирани сценични дърводелци, бояджии, гримьори и оператори, които не са в профсъюза или които биха пресекли кордона. Биха се опитали да скалъпят разнообразен екип и да продължат да работят.
\n\nКакто се оказа, макар и стачката да бе отменена, продукцията се изправи пред трудов недостиг. Нова вълна от ковид-19 пращаше множество хора вкъщи под карантина всеки ден. На други работници им писна да работят по цял ден всекидневно и спряха да се появяват. Трети, не членучащи в профсъюза, но с еквивалентни заплати, нямаха нужните умения и или бяха уволнени, или напуснаха след няколко дни. Почасовите заплати не бяха достатъчно високи, за да доведат хора чак от Лос Анджелис, или дори да привлекат местни умели работници. Помнете, всичко това се случваше в контекста на масов трудов недостиг из цялата страна.
\n\nТова, което се случи, не беше толкова драстично, колкото стачка, но беше подобно в това, че част от квалифицирания профсъюзен труд беше заменен с по-малко квалифициран, непрофсъюзен труд. Не казвам, че работниците, които не са били членове на профсъюзите, са били стачкоизменници – по-скоро искам да кажа, че цялата ситуация илюстрира неолиберализацията на работното място, индивидуализацията на труда, а също и съвременната борба на работното място по начин, който не е непременно обещаващ. Една стачка, позволена или не, щеше да бъде възможност за нас да направим нещо колективно, да развием отношенията си в борбата. Вместо това хората отпадаха един по един, защото можеха да се движат инертно известно време или да намерят по-добре платена работа другаде. Макар че тези действия в съвкупност оказват влияние върху търсенето и предлагането на трудовия пазар, като поставят работодателите в по-тежка ситуация и дават на работниците повече възможности за влияние при преговорите, те не правят много, за да се противопоставят на капитализма като цяло или да насърчат автономната устойчивост.
\n\nНакратко, ние продължаваме да се сблъскваме с икономиката все по-индивидуално, дори и на синдикализирано работно място. Не искам да възхвалявам основните бизнес профсъюзи като IATSE: профсъюзната бюрокрация беше главната пречка за провеждането на стачка и това вероятно е вярно в повечето отрасли, които все още са синдикализирани. Всичко, което правим заедно, ще трябва да се появи от низините в противовес на ръководството. Това ще изисква нов модел.
\n\nНовата видимост на антиработническите настроения предлага отправна точка, но сама по себе си тя не е решение. Винаги динамичен, капитализмът се променя, особено бързо след пандемията. Лесно е да си представим, че днешните антиработнически настроения ще се появят отново като утрешни пазарни иновации – по-отдалечен труд, допълнителни начини на експлоатация (например производство на онлайн съдържание или монетизиране на отчаяната нужда на хората от връзка), нови начини за прослава на слабо прикритата несигурност на работата на парче, на свободните професии и други подобни. Трябва да измислим как да преоткрием и стачката или някаква друга форма на колективна съпротива.”
\n
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/1.jpg\")
\nПрез декември 2021 г. стачката на 3000-членния профсъюз на завършващите студенти в Колумбийския университет е била най-голямата стачка в САЩ4. Това загатва до каква степен старомодната масова синдикална войнственост е отстъпила от разцвета си през XX век. Разгледахме пълната история на тази стачка и последиците от нея в “Columbia’s Graduate Worker Union Struggle, 2004-2022”.
\n\nВ някои отношения завършващите студенти са емблематични за новата форма на работната сила. Работническото организиране на завършилите студенти заема онова, което завършващият студент би могъл да нарече лиминално (гранично – бел.ред.) пространство между училището и работното място: завършващите студенти са работници, но те все още не са се присъединили към същинската работна сила. Те не са единствените работници, чиито работни места по принцип са временни и преходни; днес има цели индустрии, които вече няма да съществуват по времето, когато следващият випуск студенти ще получи дипломите си. Университетите оправдават ниските заплати, които плащат на завършващите студенти, с предполагаемите им бъдещи възможности за работа – които всъщност ще бъдат достъпни само за малък брой завършили студенти на един все по-конкурентен пазар, който бързо се прекроява от мерките за икономии. В това отношение пирамидалната схема на висшето образование е микрокосмос на пирамидалната схема на самия капитализъм.
\n\nВ същото време стремежът да се защити сигурността на определена група студенти, без да се загриженост за другите работници или студенти, е обречено начинание. Студентите не са от съществено значение за индустриалната икономика в строго материален смисъл. Всяко влияние, което те биха могли да упражнят, ще произтича от натиска, който те могат да окажат върху икономиката в сътрудничество с други хора, които са засегнати поне толкова силно, колкото и те, от строгите икономии и систематичното отнемане на сигурност. Във време, когато глобалната икономика е структурирана така, че работниците в практически всяка индустрия да могат да бъдат заменени, изграждането на солидарност между демографските групи и контексти е стратегическа и етична необходимост.
\n\nЕдно от най-забавните повтарящи се скандирания, което бележи кордоните и демонстрациите, е “НИЕ ИМАМЕ ЗЪБИ!”. Това е намек за искането ни за стоматологична застраховка и има предимствата да е смешно, универсално и близко до хората. В начина, по който се заиграва с метафоричното си значение, обаче има и подтекст на ирония. За да има нещо “зъби”, то означава, че има сила зад себе си. Да кажем, че имаме зъби, означава да изразим, че отправяме заплаха, която можем да изпълним, че не се шегуваме.
\n\nЕдин от начините за справяне с тревожността е смехът. Хуморът в това песнопение е примесен с тревога – със сигурност имаме зъби, но дали борбата ни е такава? Дали стачката ни е толкова силна, че да принуди университета да изпълни исканията ни? И дори ако спечелим, има ли нашата колективна сила като студенти, работници, бъдещи академици и т.н. достатъчно “зъби”, за да има значение, докато неолибералните сили източват ресурсите на университетите и строгите икономии напредват на много фронтове?
\n\nАз никога не съм имал стоматологична застраховка през живота си. Случвало ли ви се е да чакате с часове на опашка в месечната стоматологична клиника за бедни, само за да ви кажат накрая, че номерът ви не е дошъл? Да, случвало ми се е – повече от веднъж. Така че идеята, че мога да получа докторска степен и да ходя на зъболекар, звучи доста привлекателно. Но дали това е встъпление към един по-сигурен живот за моите зъби? Или последният дъх на едно движение, което едва ли ще ни осигури билет за зъболекарския стол след дипломирането?
\n\nМисля, че отговорът зависи от това къде виждаме силата си и дали разработваме съответните стратегии. Можем ли да изместим фокуса си от това да виждаме собствения си (несигурен, заменяем) труд като източник на нашата сила, за да се концентрираме върху изграждането на колективен капацитет за нарушаване на всекидневното функциониране на капитала в университета и извън него? Изглежда, че един-единствен ден на физическо прекъсване на студентите, работниците и доставките е оказал по-голямо въздействие, отколкото пет седмици стачки, ако се съди по комуникацията на университета, а също и по обявяването по време на преговорите на следващия ден на най-големите икономически отстъпки, които Колумбия някога е правила.
\n\nИма много неща, които можем да научим от това. В този смел нов свят нашият труд може да не е източникът на нашата сила. Но отношенията, които установяваме в хода на отстояването на себе си – отвъд границите на позицията, работното място и идентичността – могат да бъдат основа за стачна сила, която използва уязвимостта на инфраструктурата, като се насочва към тесните места в потока от хора и икономики. Нашите врагове са по-загрижени да ни попречат да изградим колективна сила, отколкото да направят конкретни икономически отстъпки. Те знаят, че си струва да направят краткосрочни инвестиции, за да запазят властта си в дългосрочен план. Правили са го и преди, като са откупували цели поколения достатъчно дълго, за да си върнат контрола.
\n\nДокато климатът се срива, масовото наблюдение навлиза, икономическите различия се засилват, а фашизмът надига глава, времето не е на наша страна. Не можем просто да затворим работните си места, а трябва да затворим цялата икономика. Именно това е необходимо, за да нападнем със зъби. А нашите зъби – да не говорим за живота ни – зависят от това.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/2.jpg\")
\nПри откриването на 2022 г. “Студентите работници от Колумбийския университет” постигнаха предварително споразумение с администрацията на Колумбийския университет, гласувайки за прекратяване на една от най-дългите стачки в историята на организирането на завършващите работници. След повече от девет седмици на стачната линия стачкуващите принудиха администрацията да отстъпи пред много от основните им искания. Въпреки това стачкуващите успяха да постигнат тази ограничена победа само защото вече бяха поели и победили профсъюзната бюрокрация, която се опитваше да ги спре да се изправят срещу администрацията. Тяхната победа показва, че работниците, които се стремят да отстояват интересите си на работното място, трябва да започнат с борба за самоопределение и власт на местно ниво в рамките на самото организиране на работното място.
\n\nОтслабващата сила на профсъюзите през последния половин век не е просто резултат от липса на воля. Съществуват структурни причини, поради които синдикалното организиране е довело до намаляващи резултати. Когато тръгнем да се защитаваме, винаги е изкушаващо да се опитаме да възпроизведем моделите, които познаваме от предишните поколения – въпреки че именно неуспехите на тези модели ни поставиха там, където сме днес. Новите условия изискват нови стратегии.
\n\nТакива стратегии могат да приемат различни форми. Например, използвайки интернет, бихме могли да изградим мрежови движения, простиращи се далеч извън работното място, за да защитим работниците в определени индустрии чрез кампании за натиск, бойкоти, саботажи и други тактики, в които всеки може да участва, независимо дали е нает или не.
\n\nЗа да могат обаче хората извън определени сектори на икономиката да участват в тези борби, тези движения ще трябва да отговарят и на нуждите на безработните и несигурно заетите, а не само да запазват статута на работниците, които все още имат късмета да запазят относително стабилна заетост. Силата на въстанието за Джордж Флойд и подобни движения извън работното място предлагат отправна точка. Опирайки се на връхната точка на движението Occupy през 2011 г., можем да си представим, че най-мощните работнически движения в бъдеще ще бъдат антиработнически въстания, които се провеждат извън конкретните работни места, в общо пространство, което всички могат да споделят. В продължението на тази статия изследваме как би могла да изглежда общата стачка през XXI век и как нашите движения биха могли да станат способни да катализират такива стачки.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/05/10/10.jpg\")
Стикери анархисти направиха в знак на солидарност със стачката в Келог в края на 2021 г. Още за стачката.
\nБеше удоволствие да обсъдим тази тема, да съставим това есе и да работим заедно, за да го публикуваме – именно защото това не е работа. Всичко, което нашият колектив е постигнал заедно през последните три десетилетия – а то е много – е резултат от решението ни да откажем, когато е възможно, да продаваме времето, енергията и творчеството си на пазара. Един от главните решаващи фактори за мащаба на социалната промяна, която ще видим през живота си, е дали хора като вас ще инвестират времето, творчеството и ресурсите си в това да променят света или просто ще се опитват да подобрят себе си на индивидуална основа.
\n\nНека се намерим един друг и да видим какво можем да направим заедно извън логиката на капиталистическата икономика. Това е отправната точка на анти-работата.
\n\nФактът, че самостоятелно заетите лица са склонни да изпитват по-голяма степен на автономност в рамките на икономиката, може да ги подтикне да се идентифицират с работата си, но това не прави тази работа по-малко отчуждаваща – просто им дава възможност да участват в собственото си отчуждаване. Те все още не могат да използват времето и ресурсите си за други цели, освен за преследване на печалба, без икономиката да пренасочи ресурсите от тях. ↩
\nДа реализираш печалба означава да излезеш от икономическия обмен, след като си придобил пропорционално по-голяма власт над съвкупните ресурси на обществото като цяло. По дефиниция човек може да печели само за сметка на другите. Две страни могат да се възползват от икономическия обмен, но ако и двете страни имат печалба, някой друг е станал по-беден спрямо тях. ↩
\nФактът, че Копачите от Сан Франциско могат да възприемат първоначалния стандарт на оригиналните Копачи повече от 300 години по-късно, без да се отклоняват съществено от икономическите принципи на своите съименници, показва приемствеността на тези движения и техните амбиции от един век в друг. ↩
\nВсъщност във всеки един момент в стачката са участвали значително по-малко от всичките 3000 членове. ↩
\nПървата фаза на антивоенното движение в Русия е към своя край, потискано предимно с груба сила. В настоящия материал обсъждаме залозите на тези протести, споделяме размисли на руски анархисти за причините, поради които демонстрациите се сблъскаха със стената, и представяме преводи на четири статии от руски анархистки и феминистки групи, които изследват защо се противопоставят на войната, какви предизвикателства са срещнали и как възнамеряват да продължат напред.
\n\nНахлуването в Украйна никога нямаше да бъде възможно, ако режимът на Путин не беше прекарал последното десетилетие в смазване на всяко социално движение в Русия – използвайки изтезания, за да изтръгне фалшиви признания от арестуваните, и отравяйки и хвърляйки в затвора конкурентни политици. По подобен начин военните интервенции на Путин в Беларус и Казахстан – да не говорим за Сирия – помогнаха на автократите да запазят контрола си върху тези страни; Украйна е единствената страна в сферата на влияние, която Путин смята за своя, но която не успя да контролира през последното десетилетие. Някои от анархистите в Украйна, които решиха да се вдигнат с оръжие срещу руската инвазия, са емигранти от Русия и Беларус, които се опасяват, че няма да имат къде да бягат, ако Путин завладее Украйна.
\n\nИ все пак не трябва да се поддаваме на западния разказ, който представя ситуацията като сблъсък между “свободния свят” и източната автокрация. Руският милитаристичен империализъм ни тревожи, защото руският модел на репресии е версия на същата държавна стратегия, с която се сблъскваме и другаде по света. Навсякъде по света правителствата разчитат на все по-репресивни и инвазивни полицейски мерки, за да контролират неспокойното население. Войната в Украйна е само най-новата глава от история, която вече се разиграва в Сирия, Йемен, Етиопия, Мианмар и другаде. Нахлуването в Украйна представлява същата стратегия, която безброй правителства са прилагали в рамките на своите територии, разширена до мащабите на геополитиката: прибягване до груба сила за потискане на съпротивата и разширяване на контрола.
\n\nВойната винаги засилва национализма. Подобно на гражданската война в Сирия, руското нахлуване в Украйна създаде благоприятна среда за фашистите и другите националисти да набират нови привърженици и за привържениците на милитаризма да легитимират своите проекти – от НАТО до местните милиции. Много украински бойци започнаха да наричат руските войници “орки”, обезличавайки враговете си. Главната вина за тази ситуация може и да е на Путин, но тя ще бъде проблем на всички още дълги години.
\n\nЕдинственият начин тази война да можеше да бъде предотвратена – и вероятно единственият начин тя да бъде спряна сега без огромни човешки жертви и от двете страни – бе ако в Русия избухне мощно и интернационално антивоенно движение, което да дестабилизира правителството на Путин, надяваме се последвано от нещо подобно в Украйна и другаде по света. Ако войната се проточи до безкрайност или приключи – по един или друг начин – с грубата сила на националистическия милитаризъм, това ще вкара хората от всички страни на конфликта в националистически и милитаристични лагери за десетилетия напред.
\n\nНо ако войната в Украйна приключи в резултат на бунта и солидарността на обикновените хора, това би могло да създаде прецедент за повече бунтове; бунтове и солидарност, които биха могли да се разпространят от Русия в Украйна, Западна Европа и Съединените щати, а може би дори в Турция, Китай, Индия, Латинска Америка – навсякъде, където хората са принудени да се борят едни срещу други в полза на няколко капиталиста.
\n\nАко знаехме, че толкова много зависи от социалните движения в Русия, може би щяхме да насочим повече ресурси към анархистите там преди десетилетие, когато започнаха репресиите. Това подчертава един урок, който сме научавали по трудния начин отново и отново, от движението срещу инвазиите в Афганистан и Ирак през 2001-2003 г. до трагедията на Майдана през 2014 г.: всяка битка, която губим в глобалната борба за освобождение, ни принуждава да се борим отново при много по-лоши условия и за много по-високи залози.
\n\nВ момента шансовете за преврат в Русия изглеждат наистина малки. Огромното мнозинство от населението, което е останало в Русия, изглежда е патриотично, самодоволно или примирено. По-лошото е, че с напредването на войната в Украйна всички страни могат да се озлобят дотолкова, че да не могат да си представят нищо друго, освен да убиват и умират за съответните си правителства. Но освен ако не завърши с ядрено унищожение, войната в Украйна няма да е последната война на XXI век. Може би все още има време да се поучим от досегашните си неуспехи и да се подготвим по-добре за следващия път, като изградим солидарност отвъд границите и другите различия, за да станем способни да отговорим на войната с единствената сила, която е достатъчно мощна, за да я прекрати: революцията.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/2.jpg\")
Арина Вахрушкина стои на Манежния площад на 18 март_. Надписът й гласи: “За този плакат ще получа глоба от 50 000 рубли. Стоя тук за вашето бъдеще и за бъдещето на Украйна. Хора, не бъдете безразлични! Точно сега в Украйна умират деца, а руските майки губят синовете си. Не бива да е така!” Веднага след това тя е арестувана.
\nВ Русия протестите срещу нахлуването в Украйна достигнаха своя връх в началото на март. По данни на OVD-info на 6 март към 20 ч. московско време руската полиция е задържала над 4419 протестиращи в 56 града, от които 1667+ в Москва, 1197+ в Санкт Петербург и 271+ в Новосибирск. Струва си да се припомни, че денят на действие на 6 март беше организиран по тайни и незаконни канали, тъй като легалните групи не успяха да получат разрешение за този уикенд и се ограничиха да се организират за следващия уикенд, по което време ходът на събитията вече беше определен. През следващите седмици протестите постепенно намаляват. Засега прозорецът на възможността е затворен.
\n\nВ хода на подготовката на този текст общувахме с анархисти от цяла Русия за границите, до които достигна антивоенното движение в първата си фаза. Това са факторите, които според тях са попречили на протестите да продължат:
\n\nМного руски анархисти смятат, че импулсът за общонационални масови протести само временно е затихнал. Те очакват, че с влошаването на икономическото положение и с все повече съобщения за жертви, които достигат до руските семейства, по-голям брой хора в крайна сметка ще се върнат на улиците, за да протестират не само срещу войната, но и срещу правителството и господстващия социален ред. Междувременно анархистите, които остават в Русия, се стремят да разпространяват подходящи практики за сигурност, да възстановяват или укрепват структурите за подкрепа и за справяне с последиците от репресиите и да провеждат тайни контакти и обмен на умения с надеждата, че когато вълната на народното възмущение отново се надигне, те ще бъдат готови.
\n\n\n\n\nРепресиите продължават да действат и може да изглежда, че нямат край. Но вече се виждат проблясъци на зората на свободата. Войната, разгърната от руския фашистки режим в Украйна, явно не върви по плана на ботоксовия диктатор. Съпротивата срещу окупационния режим продължава и в Беларус. Нашите другари в затвора ще бъдат освободени, ако пораженията на руския империализъм в Украйна бъдат подкрепени от народна борба срещу диктатурите на Путин и Лукашенко. Нека колелото на историята набере скорост – за нещастие на тираните.
\n\n– Боец анархист, “Репресии в Беларус и Русия”, 27 март 2022 г.
\n
По-долу, в хронологичен ред, представяме четири текста, публикувани от анархисти и феминистки в Русия през март 2022 г., в които те описват мотивите си да подкрепят антивоенното движение, разказват за предизвикателствата, с които са се сблъскали, и разработват стратегии за следващата фаза на борбата:
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/13.jpg\")
\nТози текст е публикуван на 1 март от Antijiob, анархистки сайт за организиране на работниците. Можете да прочетете интервюто с Antijob тук.
\n\nВсеки раздел в тази статия ще започва с “Тези, които на дело, а не на думи”, защото живеем в държава на тотални лъжи, подобно на света, описан от Оруел в романа му “1984”, в който истината е лъжа, а мирът е война. Защото “нашият” президент, по собствените му думи, не е имал намерение да повишава пенсионната възраст, но всъщност току-що го направи. Защото с думите си той твърди, че плаща “КОВИД-19” пари на медицинските работници, но на практика те трябва да измъкнат парите от шефовете си. Защото с думите си твърди, че е обещал да реши проблема с неизплащането на пари на работниците, които са строили космодрума “Восточний”, но на практика в новото телевизионно предаване “Гореща линия” (където Путин говори с часове, отговаряйки на предварително подготвени въпроси от верни “зрители”) полицията задържа работника, който е повдигнал този въпрос, и го вкарва в център за временно задържане за няколко дни, за да не каже нищо. Защото на думи Путин се бори за мир, но на практика започна война, която ни забранява да наричаме война.
\n\nАвторът на този текст е посветил години на борбата за интересите на работниците и срещу фашизма – в действителност, а не само на думи – и затова, за разлика от Путин, може да му се има доверие
\n\nОнези, които не само на думи, но и на дело се опитват да защитават правата и интересите на работещите, знаят много добре, че при авторитарния режим на Путин това е почти невъзможно. Защо е така? Защото всяко начинание от страна на обществото, в случая на наемните работници, веднага е подложено на репресии. Държавата преследва по престъпен начин най-активните елементи в нашето общество и по този начин ни пречи някога да се превърнем в сила, която би могла да окаже влияние върху ситуацията в страната. Държавата действа в две посоки: от една страна, тя се занимава с безобразно преследване на работнически активисти, а от друга, оформя законите така, че да отговарят на това безобразие.
\n\nКак се случва това? Ето един пример. През 2008 г. Валентин Урусов, работник в диамантената мина в якутския град Удачни, решава да организира синдикат и да се бори за правата си заедно с други работници. Но точно като в старата приказка началникът на местната полиция за борба с наркотиците и неговите детективи го отвеждат в гората, стрелят с огнестрелно оръжие точно над главата му и му подхвърлят наркотици. В крайна сметка Валентин влиза в затвора за четири години (получава шестгодишна присъда, но след четири години е освободен предсрочно), а профсъюзът така и не е организиран.
\n\nАко преминем от беззаконието на ченгетата към тяхното законодателство, си струва да отбележим едно потискащо нещо: с приемането на новия Кодекс на труда стана невъзможно да се проведе законна стачка в Русия. Ето защо стачките изчезнаха от официалната статистика след приемането на този кодекс. Това не означава, че те са изчезнали, а че са станали “незаконни” от гледна точка на правителството на Путин. Между другото, когато Хуберт, председател на германския профсъюз IG Metall [Индустриален съюз на металурзите], попита Путин за покушенията срещу живота и здравето на активистите на МПРА [Междурегионален профсъюз, е един от най-смелите останали профсъюзи в Русия], той каза на Хуберт, че МПРА “не е профсъюз, а екстремистка организация”. Това вероятно обобщава отношението на руския президент към работническото движение. Макар че предполагам, че с течение на времето в неговото съзнание екстремистите се превръщат в терористи.
\n\nИ така – ние не можем да провеждаме законни митинги и стачки, защото за всичко това се изисква разрешение от длъжностните лица. Ако хората нямат възможност колективно да защитават правата и интересите си, те няма да се научат как да го правят, а ако не се научат как да го правят, тогава за работническо движение не може да става и дума. В проклетия и прокълнат Запад работниците ще завземат фабрики, ще се бият с полицията и ще спрат неолибералните реформи, но тук те ще си държат езика зад зъбите. Украинското правителство, също като руското, обслужва интересите на богатите, но има една много важна разлика – то не разполага със средствата за потискане на гражданското общество, с които разполага руското правителство. Там различните олигархични групи се сменят една друга и по този начин са лишени от възможността да се установят трайно и да смажат всичко, което им се изпречи на пътя. И което е по-важно, ако някоя от тези групи се окопае и не желае да се вслушва в хората, украинците я събарят, както направиха на Майдана. За съжаление, това не означава, че обществото поема властта в свои ръце, но означава, че то запазва за себе си способността да се съпротивлява.
\n\nВ крайна сметка стигаме до въпроса, поставен в заглавието на този раздел. Коя всъщност е злата “хунта”, която не позволява на обикновените хора да направят крачка напред? Отговорът на този въпрос е очевиден за всеки здравомислещ човек. Украинското правителство в момента раздава оръжие на всеки, който иска да се бори с нашествениците. Ако това е “хунта”, която предлага щиковете само на националистите и терор срещу собствения си народ, защо не се страхува, че народът ще премине на страната на врага и ще я свали? Защото истинската хунта не може да бъде открита в Украйна. Можете ли да си представите Путин да започне да раздава оръжие на народа? Той се страхува дори от пластмасова чашка [препратка към прословутата гермафобия на Путин, патологичния страх от микроби]. Именно в Русия службите за сигурност имат неограничена власт и я използват, за да се обогатяват и да потискат дисидентите. Въоръженият народ е най-големият кошмар на Путин и неговите генерали и олигарси. Раздаването на оръжие на народа в Украйна предизвика огромна тревога сред руските официални лица и медии.
\n\nhttps://aresistance.noblogs.org/files/2022/04/russia-waiting-for-the-wheel-03.jpg
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/12.jpg\")
Децата на полицаите мразят полицаите!” Руският анархист и бивш политически затворник Алексей Полихович скандира в Москва на 10 август 2019 г. по време на реч, заради която веднага е вкаран в затвора. Анархистите продължават да се организират в Русия въпреки все по-тоталитарните условия.
\nОнези, които се борят срещу фашизма на дело, а не на думи, знаят много добре, че в Русия антифашистите са хвърлени в затвора и че “нашето” правителство използва ултрадясното, за да потушава социалните протести. Най-ярка илюстрация на тази ситуация е историята с Химкинската гора, когато властите наемат фашисти от московската хулиганска група “Гладиатори”, за да разбият лагера на защитниците на Химкинската гора. В отговор антифашистите разбиха сградата на общината в Химки. В отговор на това, без дълго обмисляне, властите започват издирване на антифашисти и вкарват двама от тях – Алексей Гаскаров и Маким Солопов – в затвора за три месеца. Но това все още е лека репресия. Антифашистът Алексей Сутуга трябваше да изтърпи три години за бой с ултрадесните в московското кафене “Сбаро”.
\n\nДруг добър пример. Имаше време, когато движението “Сорок Сороков” беше известно с това, че нападаше активисти, които се противопоставяха на изграждането на [руски] православни храмове в градските паркове. Какви последствия имаха те за това? Никакви. На руските власти им харесва терорът в името на Божията слава. И тук стигаме до още един важен момент. Подобно на фашистите от миналото, руските власти налагат на обществото традиционализъм и палеоконсерватизъм. Уроци по православна култура в училищата. Забрана на сексуалното образование. Изтегляне на “побоя” от Наказателния кодекс – членът, по който най-често се преследват домашните насилници. Това е само малка част от извършеното от това правителство. Всъщност чрез училищата, телевизията и всеки друг достъпен за тях канал правителството насажда религиозен и антинаучен начин на мислене. И после се учудват, когато хората не искат да се ваксинират срещу COVID-19. Можете просто да се гмурнете в ледена дупка и да се прекръстите. “Ние сме руснаци – Бог е с нас.” И този Бог познава постмодерните начини – защото не забелязва стриптийзьорския пилон в двореца на Путин в Геленджик. Но кой знае – може би и в Средновековна Русия е имало стълбове в колибите? Само Бог знае.
\n\nНо да оставим настрана всички културни особености. Накратко, правителството в Русия изповядва идеологията на имперския национализъм. Основната точка на тази идеология е, че всичко трябва да се решава в центъра, а не на местно ниво. В поговорката “Москва не е Русия” е много трудно да се види каква е шегата в нея. Но аз бих оценил, че лозунгът “Газпром е богатството на Русия” е 100% шега. На езика на пиар усилията на този крайно лъжлив режим цялата “Сила на Сибир” отива в чужбина. Сибир остава с обезлесени земи, черно от смог небе, рак и съсипана природа. “Богатството на Русия” не може да донесе газ дори в Красноярския край. Всички газопроводи тръгват в различни посоки от Красноярск, предимно на запад и малко на изток. А за Красноярския алуминиев завод, заради който там е обявен режим на “черно небе”, са виновни “проклетите американци”.
\n\nПравителството в Русия забранява организациите на коренното население на народите, които я населяват. Режимът на Путин обяви за екстремистка башкирската организация “Башкорт”, която защитаваше от индустриално застрояване природния паметник Куштауски шихан. Но може да се посочи и още по-крещящ пример. Например, след като ингушите протестираха срещу промяната на границата между Ингушетия и Чечения, няколко членове на Съвета на теипите на ингушкия народ бяха вкарани в затвора, а самата организация беше закрита. Вместо да се разправя с чеченското си протеже, Путин се поддаде на желанията му. Не е трудно да се предположи как това може да се развие в бъдеще в Кавказ. Но на кого му пука? След нас е потопът.
\n\nБлагодарение на всичко това дори и най-големите украински националисти могат да кажат с чиста съвест: “И тези хора ни забраняват да си чоплим носа!”
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/5.jpg\")
Скоро след инвазията руската полиция задържа активистката за човешки права Мария Малишева и нахлу в дома ѝ.
\nВсеки, който се опитва да подобри живота в страната си не на думи, а на дело, знае, че това не може да стане чрез война със съседите. Но “нашите” бивши “комунисти”, чекисти, главорези и техните деца се превърнаха в колонизатори на 21-ви век. Те не могат да се наситят на териториите си, за да тормозят и експериментират върху хората, които ги обитават. Те искат нови територии. Първо, откъснаха Крим и създадоха фалшиви републики в Източна Украйна, където тези, които не са съгласни с волята на Кремъл и неговите назначени или просто са попаднали в разгара на събитията, ще бъдат държани в най-добрия случай като затворници в мазето. Но дори и това не беше достатъчно за тях. Те искаха цяла Украйна. И в резултат на това “Руски военен кораб, майната ти” се превърна в международен лозунг.
\n\nБолно ми е да пиша това – защото знам, че в нашата традиция има не само потискане на други народи и лизане на ботуша на господаря, но и съпротива. От Новгородското веке [ранен модел за вземане на решения на базата на събрания] през Степан Разин до народняците произлиза народна традиция на борба срещу авторитаризма, която може да се опише и като антидържавен патриотизъм. Хиляди герои са положили главите си, за да не останем ние с вас в историята като “жандармите на Европа” [дългогодишен израз, описващ Русия като репресивна сила в Европа, някога свързван с цар Николай I], а да станем пример за другите.
\n\nТака че защо за пореден път избираме този господарски ботуш и службата на психопатите на трона? Ако искаме да се гордеем с наистина добрите неща в нашата история, как така продължаваме да избираме да живеем при опричнината [масовите репресии и екзекуции на болярите] на Иван Грозни, при Николай Палкин или при Сталин? Руското правителство помогна на диктатора Лукашенко да смаже съпротивата на беларуския народ и да го задържи на трона, а сега иска да постави на колене нашите братя и сестри в Украйна. Искаме ли хората, които живеят редом с нас, да ни възприемат като окупатори, искаме ли да бъдем мразени и презирани?
\n\nАз не искам и затова се гордея – не с Путин, а с факта, че дори този международен лозунг “Руски военен кораб, иди си на майната си” беше изречен на руски език, който, за сведение, уж е забранен в Украйна. Така че за нас все още не всичко е загубено.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/4.jpg\")
Графити с надпис “Не на войната”.
\nТези, които се грижат за народа си – на дело, а не на думи – не искат той да загива в безсмислени войни. Но режимът на Путин се е погрижил единственият социален спасителен пояс за обикновените момчета в Русия да бъде службата в армията и другите правоприлагащи органи. Историята на един от руските военнопленници показва много добре как тези момчета се оказват във Вермахта на Путин. Националистите се гответе – защото историята е много интернационална, но за радост на националистите, съвсем в духа на “скрепи”. [“Скрепи” е дума от една от речите на Владимир Путин за “уникалността” на руската нация; буквалното значение е нещо като “големи хартиени щипки” – нещо, което свързва, което обединява хората.]
\n\nНа 24 февруари Рафик Рахманкулов, руски войник, е заловен от украинските военни. Майка му е Наталия Дейнека, жителка на Саратовска област. Той е неин среден син. Освен него тя има още пет деца, т.е. общо шест. Три деца са нейни и три са от предишен брак на съпруга ѝ. Съпругът ѝ работи като строителен работник, строи мостове и работи на ротационен принцип. Тя ходи с него на ротацията, но работи на друго място – в склад на спортен магазин. Това е едно сложно пролетарско семейство, което не се вписва в мирогледа нито на десницата, нито на левицата. Рафик има партньорка, Лилия, и за да осигури бъдещото си семейство, той преминава на договорна военна служба, след като е призован и изкарва едногодишната си служба в армията. Интересува го заплащането в армията и възможността да получи жилище. Очевидно не е искал да се редува на смени и да плаща ипотека в продължение на 20-30 години, но алтернативата е била да продаде душата си на дявола… искам да кажа, на Путин. Това всъщност е цялата история.
\n\nНямам никакво желание да оправдавам такива Рафики и, разбира се, за да се научат, че “в чужди манастири не се рови” [руска поговорка за това, че не трябва да налагаш собствения си начин на действие на другите], тези момчета се нуждаят от добър побой, но разбирам, че в Русия има много такива Рафики, Иванови и други момчета и трябва да се направи нещо по въпроса. На Путин не му пука за живота им – той има нужда от Ивановци и Рафиковци, които да му служат вярно и смело да дават живота си в неговите военни приключения или да използват бухалки, за да бият други Ивановци и Рафиковци, които са имали малко повече късмет и са разбрали, че така не се живее.
\n\nИ това наистина не е начин да се живее. Единствената прилично платена работа не бива да е в правоохранителните органи. Не можеш да позволиш на хората да имат собствени жилища само като дългово робство на банкерите за 20-30 години. Заслужава ли си Рафик да изгние в полетата на Украйна? Струва ли си Лилия да създаде семейство с мъж, който заради собственото си щастие е готов да потъпче щастието на другите? Рафик и Лилия са ми по-близки от Путин, Медведев, Грефс, Ротенберг, Тимченк, Пригожин [имената на известни руски олигарси] и други влиятелни руснаци от всички националности, затова пожелавам на Сашко и Тоня от Украйна [това са общоукраински имена, стоящи като метоними на обикновените украинци като цяло] победа с надеждата, че заедно с Рафик и Лилия, т.е. с руската работническа класа, най-накрая ще започнем да се борим не срещу въображаемите украински бандеровци (т.е. e., последователи на Степан Бандера, нацистки колаборационист и украински национален герой), а срещу тези, които са ни превърнали в свои роби. В противен случай никакъв “комунизъм” или “антифашизъм” няма да ни помогнат.
\n\nП.П.: Между другото, Сашко и Тоня също ще започнат, когато Русия се откаже, да се борят с Ахметови, Коломойски, Порошенкови и други подобни [имената на украинските олигарси]. Можем да им помогнем само ако се справим със своите. Междувременно те могат да ни научат на едно-две неща, а не ние тях.
\n\n\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/3.jpg\")
\nНа 10 март на страницата в Instagram на Групата на осмата инициатива, феминистка група, която организира съпротива срещу нахлуването в Украйна, се появи следният текст.
\n\nНа 5 март 2022 г. полицията и силите за борба с безредиците нахлуха в домовете на наши активистки, активистки от други феминистки движения, както и на някои непознати. За 6 март беше планиран общоруски антивоенен марш, включващ женска колона, която подготвихме заедно.
\n\nСмятаме, че никак не е случайно, че обиските и арестите засегнаха феминистките активистки точно в навечерието на този марш. Те искаха да нанесат превантивен удар и успяха – на 6 март всички, които отидоха на марша, останаха без нашата помощ и координация. Смятаме, че тези абсурдни изфабрикувани обвинения за “измама с бомба” представляват опит за пълно унищожаване на нашето движение, за заглушаването ни. Но ние няма да бъдем унищожени и няма да замълчим.
\n\nНие сме хоризонтално движение, което се развива отдолу. Колкото и да искат силите за сигурност да “отрежат главата” на Осмата инициативна група, Антивоенната женска съпротива и другите ни другарки, те няма да успеят. Ние нямаме глава. Ние нямаме лидери – това е нещо, което те никога няма да разберат. А сега ще съберем всичките си сили в юмрук и ще продължим да работим – за нас това не е избор, а задължение.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/1.jpg\")
“Това е изображение на стикер с QR код, водещ към нашата_ уебстраница. Разпечатайте го, където е безопасно и възможно, поставете го в пощенските кутии на вашата или на съседните къщи, залепете го по улиците и в дворовете. Разкажете всичко, което знаете, на познатите си, за да могат хората зад пластовете телевизионна пропаганда да видят истинското лице на войната – гадна, кървава и смъртоносна.”
\nДа, реалността се е променила, рисковете са по-големи от всякога, а работата е по-трудна. Най-вероятно няма да ви се обадим директно да излезете на улицата – не искаме да въвличаме активисти в нови наказателни дела. Може би най-добрата стратегия сега са “партизанските” разпръснати действия: продължавайте да разлепвате листовки, разпространявайте информация, както можете, и най-важното – обединявайте се едни с други.
\n\nВ заглавието на нашия профил [Instagram] има връзка към страница с нашите антивоенни листовки. Зелените лентички са символ на мира и антивоенния протест. Използвайте ги. Също така руското антивоенно движение има знаме – бяло-синьо-бяло. Символиката е много важна за протеста, тя е един от неговите стълбове. Продължаваме нашата борба и ви призоваваме да не се отчайвате и да не се отказвате – но в същото време бъдете изключително внимателни. Важното е, че сме милиони и че здравият разум, съвестта и истината са на наша страна. Благодарим ви за всичко, което правите, и за това, че продължавате да се борите за мир заедно с нас.
\n\nАнтивоенен видеоклип на анархо-феминистки от Москва, публикуван от Autonomous Action на 19 март.
\nТози текст се появи на 27 март като епизод от подкаста, публикуван от “Автономно действие” – уеб платформата, създадена от най-известната рускоезична антиавторитарна мрежа. За краткост пропуснахме частта, съдържаща актуални новини за държавните репресии, които са повсеместна характеристика на руските анархистки издания.
\n\nПовече от месец от така наречената “специална военна операция” в Украйна и други безумни решения на руските власти е достатъчен за много хора да свикнат с нея.
\n\nСвикнахме със съобщенията и репортажите от воюваща Украйна – със снимките и видеоклиповете на разрушени градове – с новините за смъртта на познати, познати на познати и някои известни хора – с бежанския поток от тази страна, който вече надхвърли три милиона души. Всъщност общият брой на хората, които са напуснали домовете си от началото на “денацификацията”, вече е повече от шест милиона.
\n\nСвикнахме с новините за нови забрани в социалните мрежи и блокиране на уебсайтове в Русия, за задържания и арести за противопоставяне на войната, за наказателни дела за разпространение на “фалшиви новини” за руската армия – те вече са повече от шестдесет в цялата страна. Свикнахме с масовото бягство от Русия на активисти, журналисти, известни хора и на тези, които просто не искат да живеят под режима на Путин. Свикнахме с всички нови санкции, с повишаването на цените и с празните рафтове, с липсата на редица стоки от първа необходимост.
\n\nПо време на “денацификацията” на Харков 96-годишният Борис Романченко, който е оцелял в Аушвиц, е убит при бомбардировка. На същото място под ракетния обстрел на Путин загива анархистът Игор Волохов, който се е сражавал срещу окупаторите в отрядите за териториална самоотбрана. Също така в околностите на Харков, по данни на украинското министерство на отбраната, руски обстрел е повредил мемориала на жертвите на Холокоста.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/8.jpg\")
Анархисти в Санкт Петербург на 12 март, застанали с неприличен плакат (“денацифицирай собствения си анус, куче!”) в момент, когато в центъра на града е имало повече полицаи за борба с безредиците, отколкото човешки същества.
\nОксана Баулина, журналистка от руския блок The Insider, загива при обстрел в Киев. Преди това е работила във ФБК, докато не е била принудена да напусне Русия поради риск от наказателно преследване. В Мариупол загиналите са погребани в дворовете на разрушените жилищни сгради.
\n\nНа 21 март в списъка на “екстремистките организации” беше добавена международната корпорация Мета. Нейните продукти (Instagram, Whatsapp и Facebook, който преди това беше блокиран в Русия) са били и са използвани от милиони руснаци, както и от институции, включително държавни агенции и държавни корпорации. Решението трябва да влезе в сила след безплодно обжалване; юристите все още спекулират какво ще означава това за потребителите и търговците.
\n\nПлатформата за социални медии VK също блокира страници по искане на Главната прокуратура: например фен-страницата на либералния политолог Екатерина Шулман, страниците на Лявото социалистическо действие, Съюза на демократичните социалисти, политическата партия “Яблоко”, студентското списание DOXA и накрая нашата VK страница на avtonom.org.
\n\nСъдът в Москва определи, наред с други неща, лозунга “Фашизмът няма да мине!”. [“Фашизм не пройдет!”] като “фалшива новина за руската армия”! (Интересно коя от тези три думи?)
\n\nВ Уфа членовете на Марксисткия кръг са обявени за терористична група и са изпратени в център за предварително задържане; твърди се, че са имали намерение да свалят правителството.
\n\nВ Хабаровск неизвестни лица обявиха митинг “в подкрепа на украинската армия”. Те приканват жителите да донесат украински знамена, портрети на Степан Бандера, Тарас Шевченко и други украински личности за тържествено изгаряне в замяна на раздаване на захар. Събитието обаче не се състоя – с изключение на полицията и журналистите, само няколко души дойдоха да се “борят с нацисткото влечуго” за пакет дефицитни стоки.
\n\nСергей Савостянов, депутат в Московската градска дума от Комунистическата партия, смята, че руските войски трябва да “денацифицират” и балтийските държави, Полша, Молдова и Казахстан. Този “народен избор” беше подкрепен от “интелигентно гласуване” през 2019 г. [Саркастична забележка за стратегията на “умното гласуване” на руския политик дисидент Алексей Навални, която помогна за издигането на Савостянов на власт].
\n\nЕдин от журналистите, преследвани за “фалшиви новини”, Александър Невзоров, известен още от времето на перестройката, искаше да публикува компрометиращи доказателства от 90-те години за представители на управляващата клика. Но той правилно стигна до извода, че след това, което те са направили и правят, бидейки на власт, нищо няма да ги дискредитира.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/6.jpg\")
Стикер в Москва на Врабчовите хълмове близо до Московския държавен университет: “Смърт на путинизма – мир на народите”.
\nОще в самото начало на войната от Украйна е получено непотвърдено засега съобщение за руски военен кораб, чийто екипаж отказва да щурмува Одеса. Но напоследък в руската преса започнаха да се появяват доста достоверни публикации за войници, които са напуснали своите части, за търсене на наборници, чието участие в “специалната операция” на Министерството на отбраната на Руската федерация първоначално не е признато, за цели отряди от служители по сигурността от различни региони, които не желаят да участват в бойни действия.
\n\nНеотдавна в Карачаево-Черкезия група смели жени блокираха движението по мост, искайки информация за свои роднини, участващи в “специална операция” в Украйна и изчезнали от комуникациите.
\n\nКакто сме отбелязвали и в миналото, обявяването на “денацификацията” и “демилитаризацията” на Украйна не предизвика “патриотичен подем”, подобен на “връщането на Крим” през 2014 г. През последните осем години, в допълнение към военните действия, провокирани от марионетките на Кремъл в Донбас, преживяхме и задълбочаваща се икономическа криза, спад на средните доходи на руснаците на фона на растящите цени, “оптимизация” на образованието и медицината [т.е. мерки за икономии, орязване на социалните разходи], повишаване на възрастта за пенсиониране и, накрая, изключително непопулярни мерки под претекст за борба с КОВИД-19. Рейтингът и доверието във властите рязко спаднаха.
\n\nРазлични проучвания на общественото мнение изглежда показват, че 60-70% от тях подкрепят “специалната операция” в Украйна. Социолозите, които ги провеждат, обаче твърдят, че повечето от анкетираните просто отказват да отговарят на въпросите. Що се отнася до тези, които изразяват одобрение, при по-внимателно разглеждане се оказва, че те одобряват картината от руската телевизия, според която руските войски освобождават украинците от нацистите. Неслучайно одобрението на така наречената “специална операция” е пряко свързано с възрастта на анкетираните – в по-възрастните възрастови групи има пропорционално повече хора, които получават информация за случващото се изключително от телевизията. Руснаците, които вярват на телевизионните пропагандатори, успяват да не повярват дори на своите украински роднини и познати, които са оцелели след бомбардировките.
\n\nАнтивоенните пикети и улични пърформанси в Русия продължават въпреки всички забрани, арести, административни и наказателни дела, но броят на хората, които се появяват, не е сравним с този от края на февруари и началото на март. От друга страна, зелените лентички, антивоенните листовки и графити са много по-често срещани по улиците на руските градове, отколкото буквата Z по автомобилите. Предполагаме, че поне през следващите няколко седмици или месеци, докато ситуацията в Русия не се промени радикално, протестът ще се изразява не толкова под формата на потиснати масови улични акции, а по-скоро под формата на улично “партизанство” [т.е. анонимни индивидуални актове на пряко действие] и нарастващи саботажи от страна на служителите по сигурността и техните близки.
\n\nВъзможно е някой от управляващите все още да не е изгубил напълно връзка с реалността и това да обяснява защо в Русия все още не е обявено военно положение и всеобща военна повинност – има опасения, че това би породило масови саботажи.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/10.jpg\")
“[Смажи] войната”. Един от поредицата нови антивоенни плакати на Автономно действие.
\nМиналата седмица печално известната “Мъжка държава”, която преди това беше призната за “екстремистка организация”, най-накрая беше добавена към регистъра на забранените организации. Това решение на руските правоприлагащи органи обаче не пречи на тези неонацисти да подкрепят “специалната операция” на Кремъл или да помагат на Кремъл да преследва несъгласните. Вчера дойде и нашият ред – лидерът на “Мъжката държава” Поздняков призова съмишлениците си да напишат доноси до Роскомнадзор с искане да блокират страниците на avtonom.org заради антивоенната ни позиция. Нашият публичен Vkontakte вече беше блокиран на територията на Руската федерация по искане на Главната прокуратура още на 24 февруари. Сега той е достъпен само от страни извън Русия (или чрез VPN).
\n\nТака или иначе, интернет е станал безполезен за каквото и да било друго освен за снимки на котки. А и е по-добре да не гледате котки.
\n\nДа, блокирането на канала на Поздняков в Telegram не му пречи да открива други канали и масови отворени чатове. Талибаните също все още са забранени в Русия, което по никакъв начин не пречи на представителите им да преговарят с руските власти и да бъдат считани за “нормални партньори”. Възможно е неонацистите от “Мъжката държава” също да мечтаят да проникнат в най-високите етажи на руската власт. И в нарастващата лудост не е сигурно, че няма да успеят.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/9.jpg\")
“Човек винаги е отговорен за избора си – какъв е твоя избор?” Един от поредицата нови антивоенни плакати на Автономно действие.
\nВъпреки че катастрофалните събития продължават да ескалират с неимоверна скорост, самото време в момента сякаш е замръзнало в точка на несигурност. Ясно е, че сегашната ситуация е нестабилна и не може да продължи до безкрай. Но времето няма да се движи, докато не стане ясно кога и как ще бъде разрешена настоящата криза в Украйна, Русия и по света.
\n\nВажно е да се отбележи, че на фона на войната, репресиите и пълната несигурност за бъдещето все по-важна роля играят гражданските мрежи за солидарност. Мрежите от приятели, доброволци и активисти за правата на човека помагат да се гарантира, че арестуваните няма да изчезнат. Хората си помагат взаимно, за да не останат котките и кучетата на арестуваните сами вкъщи. Те намират лекарства, набавят си храна въпреки недостига, издирват информация. Мрежи от активисти и доброволци събират помощи за бежанците в чужбина. Често такива мрежи за солидарност функционират много по-ефективно от държавните институции и международните организации, разполагащи с повече ресурси. Бъдещето принадлежи на самоорганизацията и самоопределението!
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/11.jpg\")
“Внимание! Предупреждение за здравия разум: Военните операции водят до повишаване на цените на всички категории стоки и услуги.” Един от поредицата нови антивоенни плакати на “Автономно действие”.
\nТози текст е публикуван от Боец анархист на 30 март 2022 г.
\n\nМирният и “легитимен” протест в Русия е потушен. Нещо повече, сега той е невъзможен по дефиниция: държавата прие ново законодателство за броени дни, благодарение на което дори скандирането “Не на войната!” се счита за незаконно. Либералните правозащитници вече раздават инструкции: не викайте и не пишете “Не на войната!”. Проправителствените журналисти ще накарат Оруел да се обърне в гроба, като усърдно разпространяват идеята, че лозунгът “Не на войната!” е дошъл от нацистки листовки.
\n\nЗа всеки, който следи политиката от първа ръка и изучава историята на протестните движения, е очевидно, че в условията на фашистки диктатури (или диктатури, стремящи се да станат фашистки) протестът ще бъде потушен, освен ако не приеме радикални и нападателни форми. В края на краищата, как хората могат да спечелят, ако бягат от полицията за борба с безредиците?
\n\nЗнаем, че анархисти и антифашисти са участвали в тези протести в много градове в първите дни на войната. И те бяха доста успешни.
\n\nСега обаче е безсмислено анархистите да отиват на централизираните “протестни акции”, т.е. на ритуалното стоене на главните площади, което “Екипът Навални” [поддръжниците на затворения политик Алексей Навални] и други либерални групи ще обявяват още известно време: ще ви натоварят в полицейската камионетка, преди да успеете да направите каквото и да било. Поне това няма да има смисъл, докато улицата не навлезе в нова фаза – когато хората станат готови за активна конфронтация, когато виковете “Срам!” се заменят с хвърляне на бутилки по полицията. Тогава ще настъпи моментът да се присъединим към хората, които са готови да действат. Но да се опитваш да убедиш хората да използват сила, когато в отговор те те заклеймяват като провокатор и крещят “ние сме за мир”, е както самоубийствено, така и загуба на човешки ресурси – които, уви, вече са оскъдни.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/03/31/7.jpg\")
Анархисти в Германия.
\nПри тези условия няма много тактики, които по принцип могат да бъдат използвани. Например, ако се върнем на темата за митингите и подобни действия, анархистите, в сътрудничество с други инициативи, могат – вместо да провеждат един митинг, който е лесен за потушаване – да организират много митинги в различни части на града, които да се стичат като вода далеч от наказващите [т.е. полицията за борба с безредиците], разпространявайки информационни материали по пътя.
\n\nИскаме обаче да поговорим за друга тактика – прякото действие.
\n\nПодпалване на офис за набиране на персонал – добре. Но не е достатъчно добро. По-точно казано, символичният палеж на службата за военна регистрация и набор (в духа на хвърлянето на коктейл “Молотов” в бетонна стена) не е достатъчен, за да оправдае риска за свободата на един революционер.
\n\nНие сме малко. Затова всяко наше действие трябва да бъде възможно най-ефективно. Ако сте готови да подпалите офиса за набиране на персонал, направете го с максимална ефективност (коефициент на ефективност). Ако трябва, прекарайте един месец в подготовка, но го направете добре.
\n\nЕфективността на акцията може да бъде оценена по три критерия: материални щети за държавата, въздействие на новината за акцията и запазване на боеспособността на партизаните след това.
\n\nНеобходимо е да се стремите да постигнете максимална ефективност и по трите скали и да жертвате всяка от тях (особено последната) само, за да получите огромно предимство в останалите категории.
\n\nНека започнем с последния критерий. За нас не е важна еднократната щета от действието. Дори да изгорите до основи офиса за военно постъпване, това няма да спре имперската агресия. Важни са общите щети, които партизанинът (или вдъхновените от неговите действия) ще има време да нанесе, преди да бъде арестуван. Оттук и значението на мерките за сигурност, които вече бяха споменати неведнъж (тук няма да навлизаме в дълбочина, тъй като не пишем инструкции, а обсъждаме обща концепция). Също така, това предполага необходимостта от намиране на баланс между размера на групата (който може да увеличи нанесените щети, а също така позволява по-добра сигурност по време на събитието) и рисковете от изтичане на информация.
\n\n“Онзи ден подпалих офиса за военна регистрация и записване в град Луховиц, Московска област, и го заснех с GoPro. Изрисувах портата в цветовете на украинското знаме и написах: “Няма да отида да убивам братята си!”. След което се покатерих на оградата, залях фасадата с бензин, счупих прозорците и изпратих в тях коктейли “Молотов”. Целта беше да се унищожи архивът с личните досиета на новобранците, който се намира там. Това трябваше да предотврати мобилизацията в района. Надявам се, че няма да видя съучениците си в плен или списъци на загиналите… Украинците трябва да знаят, че в Русия се бием за тях, не всички се страхуват и не всички са безразлични. Нашите протестиращи трябва да се вдъхновят и да действат по-решително. А това трябва допълнително да сломи духа на руската армия и правителство. Нека тези шибаняци знаят, че собственият им народ ги мрази и ще ги унищожи. Земята скоро ще започне да гори под краката им, адът ги очаква и у дома”.
\nЗа да обсъдим критериите за материални щети за държавата и въздействието на новината за акцията, като пример можем да разгледаме акцията на Луховицкия подпалвач. Неговата или нейната цел е била да унищожи архива, съдържащ личните досиета на новобранците, което очевидно представлява значителна вреда за държавата (при това цел, която е постижима дори самостоятелно). За да разпространи информация за акцията, той или тя заснема акцията на видео и отправя призив.
\n\nАко искате да нанесете материални щети на системата, обмислете добре как можете да го постигнете, какви средства трябва да използвате и коя цел е най-добре да ударите. Известни са ни доста случаи, в които хвърлени от бунтовници коктейли “Молотов” не са подпалили нищо и всъщност не са причинили материални щети. Освен това преценявайте не само показността и шумотевицата на действието (например хвърлянето на коктейли “Молотов”), но и неговата ефективност – често е по-ефективно да не се използват снаряди, а (например) да се излее гориво през счупен прозорец.
\n\nЕто защо, преди да планирате акция, не забравяйте да проучите материалите за различните оръжия и да изберете тези, които са достъпни. […]
\n\nВ информационната епоха няма ефект без добро информационно покритие на действието. Направете кратко, но достъпно изложение на причините, поради които атакувате този конкретен обект, и какъв ефект възнамерявате да постигнете. (Краткостта е важна, тъй като многословните манифести са трудни за разбиране и четене, а освен това мащабът на текста трябва да съответства на мащаба на действието, за да не бъде непреднамерено хумористичен). Помислете къде можете безопасно да изпратите това послание за действието.
\n\nВ момента въстаничеството е тема главно за анархистките ъндърграунд групи – останалите го отхвърлят като провокация. Затова на първо място си струва да намерите най-големите анархистки канали, които биха могли да подкрепят подобно действие, и да разберете как най-добре да им изпратите материали за разпространение.
\n\nНо можете също така да се опитате да ги изпратите не само на анархистките платформи, но и на независимите медии – ситуацията се променя, което означава, че може би някоя от тях също ще спомене за вашата акция, особено ако тя е подкрепена с подкрепящо видео. Обърнете внимание на медиите, които сега работят от чужбина – те имат по-малко вътрешна автоцензура. Би било добре някой от другарите да преведе комюникето на английски език, за да отрази акцията в чужбина.
\n\nОпростената схема ни се струва следната. Един коктейл Молотов до полицейското управление, за който никой не научава и който не причинява никакви осезаеми щети, не струва нищо или дори е отрицателен от гледна точка на ефикасността. Но унищожаването на скъпо оборудване или важни документи, или действие, което дестабилизира работата на държавните институции, е положително от гледна точка на ефикасността, чиято стойност може да бъде умножена многократно чрез умело медийно отразяване.
\n\nДа си припомним още веднъж за Луховицкия подпалвач. Унищожаването на архива е добро, но фактът, че хиляди хора са научили за този акт, увеличава ефикасността няколко пъти.
\n\nВ същото време, разбира се, освен преките действия, дори в такъв момент революционерите трябва да правят и други неща. На първо място, агитация, въвличане на широките маси в процеса. Наистина, освен отслабването на държавата (което е целта на целенасочените атаки), трябва да има и инициатива в обществото, която да поеме дневния ред и да преустрои света на основата на свободата и самоопределението.
\n\nВсе пак трябва да се има предвид, че сега дори най-безобидните прояви могат да бъдат наказани доста строго. Трябва да си спомним заплахите на един известен мошеник от Антиекстремисткия център Окопний срещу човек, който разпространявал антивоенни стикери. Време е да се отхвърли мисълта “Аз не правя нищо незаконно, нищо не ме заплашва”. Каквото и да правите, обърнете внимание на собствената си безопасност и бъдете готови за срещи с държавни агенти.
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2022/02/22/avtonom-srieshchu-anieksiitie-i-impierskata-aghriesiia-iziavlieniie-na-ruski-anarkhisti-srieshchu-ruskata-aghriesiia-v-ukraina", "url": "https://crimethinc.com/2022/02/22/avtonom-srieshchu-anieksiitie-i-impierskata-aghriesiia-iziavlieniie-na-ruski-anarkhisti-srieshchu-ruskata-aghriesiia-v-ukraina", "title": "Avtonom: Срещу анексиите и имперскатa агресия : Изявление на руски анархисти срещу руската агресия в Украйна", "summary": "Изявление на руски анархисти срещу руската агресия в Украйна", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/header.jpg", "date_published": "2022-02-22T09:08:00Z", "date_modified": "2024-09-10T03:55:53Z", "tags": [ "Russia", "Ukraine", "war", "civil war", "anti-war", "anti-imperialism", "anti-fascism" ], "content_html": "Това изявление се появи късно снощи на руски в avtonom.org, медиен проект, израснал от анархистката мрежа Autonomous Action.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/1.jpg\")
„Не на войната между народите! Не на мира между класите!” Стенопис в Москва, популяризиращ Автономното действие.
\nВчера, 21 февруари, се проведе извънредно заседание на Съвета за сигурност на Русия. Като част от този театрален акт Путин принуди най-близките си служители публично да го „помолят“ да признае независимостта на така наречените „народни републики“ на Луганската народна република [ЛНР] и Донецката народна република [ДНР] в Източна Украйна.
\n\nСъвсем очевидно е, че това е стъпка към по-нататъшното анексиране на тези територии от Русия — независимо как е формализирано (или неформализирано) юридически. Всъщност Кремъл престава да счита ЛНР и ДНР за част от Украйна и накрая ги прави свой протекторат. „Първо признаване на независимостта, след това анексия“: тази последователност вече беше разработена през 2014 г. в Крим. Това става ясно и от глупавите уговорки на Наришкин на заседанието на Съвета за сигурност („Да, подкрепям влизането на тези територии в Руската федерация“).1 Тъй като срещата, както се оказа, беше излъчена на запис [а не на живо] и тези „уговорки“ не бяха изрязани, а оставени – намекът е ясен.
\n\nВ „призив към хората“ същата вечер Путин изглежда „се съгласи“ с тези искания и обяви признаването на ЛНР и ДНР за независими държави. Всъщност той каза следното: „Ние вземаме парче от Донбас и ако Украйна клати лодката, тогава може да обвинява само себе си, ние изобщо не я смятаме за държава, така че ще вземем още повече.” Според указа на Путин руските войски вече навлизат на територията на ЛНР и ДНР. Това е ясен жест на заплаха към останалата част от Украйна и особено към частите от областите Луганск и Донецк, все още контролирани от Украйна. Това е действителната окупация [в смисъл, че досега Луганск и Донецк бяха окупирани само от подставени лица].
\n\nНие не искаме да се застъпваме за никакви държави. Ние сме анархисти и сме против всякакви граници между народите. Но ние сме против тази анексация, защото тя само установява нови граници, а решението за това се взема единствено от авторитарния лидер – Владимир Путин. Това е акт на империалистическа агресия от страна на Русия. Нямаме илюзии за украинската държава, но ни е ясно, че тя не е основният агресор в тази история – това не е конфронтация между две равни злини. На първо място, това е опит на руското авторитарно правителство да реши вътрешните си проблеми чрез „малка победоносна война и натрупване на земи“ [позоваване на Иван III].
\n\nСъвсем вероятно е режимът в Кремъл да организира някакъв спектакъл на „референдум“ на анексираните земи. Такива изпълнения вече се провеждаха в ДНР и ЛНР през 2014 г., но дори Москва не призна резултатите им. Сега, очевидно, Путин е решил да промени това. Разбира се, не може да се говори за „свободно и тайно гласуване“ в тези територии – те са под контрола на военизирани банди, напълно зависими от Москва. Тези, които бяха против тези банди и против интеграцията с Русия, бяха или убити, или принудени да емигрират. Така всеки „референдум за връщането на Донбас като изгубен кораб в родното му пристанище“ ще бъде пропагандна лъжа. Жителите на Донбас ще могат да формулират решението си само когато войските на всички държави — и преди всичко на Руската федерация — напуснат тези територии.
\n\nПризнаването и анексирането на ДНР и ЛНР няма да донесе нищо добро на жителите на самата Русия.
\n\nПърво, във всеки случай това ще доведе до милитаризация на всички сфери на живота, още по-голяма международна изолация на Русия, санкции и влошаване на общото благосъстояние. Възстановяването на разрушената инфраструктура и вземането на „народните републики“ в държавния бюджет също няма да бъдат безплатни — и двете ще струват милиарди рубли, които иначе биха могли да бъдат изразходвани за образование и здравеопазване. Не се съмнявайте: яхтите на руските олигарси няма да станат по-малки, но всички останали ще започнат да живеят по-зле.
\n\nВторо, вероятното изостряне на въоръжената конфронтация с Украйна ще означава повече загинали и ранени войници и цивилни, повече разрушени градове и села, повече кръв. Дори този конфликт да не ескалира в световна война, имперските фантазии на Путин не струват нито един живот.
\n\nТрето, това ще означава по-нататъшно разпространение на така наречения „руски свят“: луда комбинация от неолиберална олигархия, твърда централизирана власт и патриархална имперска пропаганда. Тази последица не е толкова очевидна, колкото покачването на цените на колбасите и санкциите за смартфони, но в дългосрочен план е още по-опасна.
\n\nПризоваваме ви да противодействате на агресията на Кремъл с всички средства, които сметнете за подходящи. Против завземането на територии под какъвто и да е предлог, против изпращането на руската армия в Донбас, против милитаризацията. И в крайна сметка – срещу войната. Излезте на улицата, разпространете информацията, говорете с хората около вас – знаете какво да правите. Не мълчете. Поемете инициатива. Дори един малък винт може да блокира зъбните колела на машината за смърт.
\n\nСрещу всички граници, срещу всички империи, срещу всички войни!
\n\n\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/22/2.jpg\")
\nСергей Наришкин, ръководител на руското външно разузнаване, се спъна в отговор на въпрос на Путин, като случайно предложи да погълне ДНР и ЛНР в Русия, когато все още не трябваше да каже тази част на глас. ↩
\nПредставяме тази статия, съставена от анархисти в Украйна, за да даде контекст за това как някои участници в социалните движения виждат трудните събития, които се разиграха там през последните девет години.
\n\nТози текст е написан съвместно от няколко активни антиавторитарни активисти от Украйна. Ние не представляваме една организация, но се събрахме, за да напишем този текст и да се подготвим за евентуална война.
\n\nОсвен нас текстът беше редактиран от повече от десет души, сред които участници в описаните в текста събития, журналисти, които провериха достоверността на твърденията ни, и анархисти от Русия, Беларус и Европа. Получихме много корекции и разяснения, за да напишем възможно най-обективния текст.
\n\nАко избухне война, не знаем дали антиавторитарното движение ще оцелее, но ще се опитаме да го направим. А този текст е опит да оставим опита, който сме натрупали, онлайн.
\n\nВ момента светът активно обсъжда вероятността от война между Русия и Украйна. Тук обаче е добре да уточним, че войната между Русия и Украйна продължава от 2014 г. насам.
\n\nНека разгледаме събитията в хронологичен ред.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/1.jpg\")
\nПрез 2013 г. в Украйна избухнаха масови протести, след като специалните полицейски части “Беркут” пребиха студенти, недоволни от отказа на президента Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Побоят беше призив за действие за много сектори на обществото. За всички стана ясно, че Янукович е “преминал границата”. Протестите доведоха до бягството на президента.
\n\nУкрайна я нарича “Революция на достойнството”, руското правителство я представя като нацистки преврат, проект на Държавния департамент и т.н. Самите протести бяха смесени – ултрадесни със своите символи, либерални лидери, които говореха за европейските ценности и европейската интеграция, обикновени украинци, които се обявиха срещу правителството, и малък брой леви. В протестите преобладаваха антиолигархични настроения, а неприятелски настроени към Янукович олигарси финансираха протестите, тъй като той и близкото му обкръжение се опитваха да монополизират големия бизнес през целия си мандат на власт. Така че това беше шанс за други олигарси да спасят бизнеса си. Много малки и средни предприятия също се включиха в протеста, тъй като хората на Янукович не им позволяваха да работят нормално, искайки пари. Обикновените хора бяха недоволни от високото ниво на корупция и полицейската бруталност. Националистите, които не харесваха Янукович като проруски политик, се изказваха активно. На протестите излязоха беларуси и руснаци, които видяха в Янукович приятел на диктаторите Лукашенко и Путин.
\n\nАко сте гледали видеоклиповете от Майдана, може би сте забелязали, че степента на насилие беше висока, протестиращите нямаше къде да се оттеглят, така че трябваше да стоят докрай. Беркут увиваше шокови гранати с гайки, които при експлозията си оставяха шрапнелни рани и прострелваха хората в очите, причинявайки много наранявания. На финала силите за сигурност използваха бойни патрони, в резултат на което бяха убити 106 протестиращи.
\n\nВ отговор протестиращите изработваха самоделни гранати, експлозиви, носеха огнестрелни оръжия на Майдана, а производството на коктейли “Молотов” наподобяваше малки работилници.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/2.jpg\")
\nВластите използваха наемници (титушки), даваха им оръжие, координираха ги и се опитваха да ги използват като организирана лоялна сила. Срещу тях протестиращите са се биели с пръчки, чукове и ножове.
\n\nПротивно на мнението, че Майданът е “манипулиран от ЕС и НАТО”, привържениците на европейската интеграция призоваха за мирен протест, а войнстващите протестиращи бяха наречени провокатори. ЕС и САЩ разкритикуваха завземането на правителствени сгради. Разбира се, в протеста участваха “прозападни” сили и организации. Те обаче не контролираха целия протест. Различни политически сили, включително крайната десница, се намесиха активно в движението и се опитаха да диктуват дневния му ред. Те успяха да се ориентират навреме и се преврнах в организационна сила, като създоха първите бойни единици и канеха всички желаещи да се присъединят, като ги обучаваха и ръководеха.
\n\nВъпреки това нито една от силите не е абсолютно доминираща. Основната тенденция беше спонтанната протестна мобилизация срещу корумпирания и непопулярен режим на Янукович. Може би Майданът може да бъде поставен в дългата редица на “откраднатите революции”. Жертвите и усилията на десетки хиляди обикновени хора бяха узурпирани от малка шепа политици, които си проправиха път към властта и контрола над икономиката.
\n\nВъпреки че анархистите в Украйна имат дълга история, по време на управлението на Сталин всички, които са имали някаква връзка с анархистите, са били репресирани и движението е загинало, а оттам и предаването на революционен опит е прекратено. Движението започва да се възражда през 80-те години на ХХ век чрез историците, а след двехилядната година получава голям тласък от развитието на субкултурите и антифа. Но през 2014 г. то все още не беше движение, готово за сериозни исторически предизвикателства.
\n\nВ началото на протестите анархистите са разпръснати малки групи и отделни активисти. Няколко души казаха, че движението трябва да бъде организирано и революционно. РКАС на Махно беше известна организация, която се подготвяше за такъв тип събития, но в началото на протестите се разпусна, тъй като участниците не успяха да разработят стратегия за ситуацията.
\n\nСъбитията на Майдана приличаха на ситуация, в която полицията нахлува в дома ви и от вас се изисква да предприемете решителни действия, но арсеналът ви включва текстове на пънк групи, веганство, книги отпреди век, в най-добрия случай опит в уличния антифашизъм и местните социални конфликти. Затова имаше много объркване, инфантилност и чакане в опит да се разбере какво се случва.
\n\nПо онова време не беше възможно да се формира единно виждане за ситуацията. Присъствието на крайно десните на протестите възпираше много анархисти да ги подкрепят и да стоят от същата страна на барикадите като нацистите. Това допринесе за много противоречия в движението, включително и обвинения във фашизъм срещу онези, които се присъединиха към протеста.
\n\nОнези анархисти, които се присъединиха към протестите, бяха недоволни от полицейската бруталност и от самия Янукович и неговата проруска позиция. Въпреки това те не успяха да окажат значително влияние върху протестите и бяха в категорията на аутсайдерите.
\n\nАнархистите участваха в революцията на Майдана индивидуално и на малки групи, предимно в доброволчески/невоенни инициативи. След известно време те решават да си сътрудничат и да създадат собствена стотица (бойна група от 60-100 души), но по време на регистрацията на отряда (задължителна процедура на Майдана) анархистите са разпръснати от крайно десните с оръжие, които са в числено превъзходство. Анархистите остават, но не правят повече опити да сформират големи организирани групи.
\n\nСред убитите на Майдана е анархистът Сергей Кемски, парадоксално посмъртно удостоен със званието Герой на Украйна. Той е застрелян от снайперист по време на горещата фаза на сблъсъка със силите за сигурност. По време на протестите Сергей отправя призив към протестиращите, озаглавен “Чуваш ли, Майдане?”, в който очертава възможните начини за развитие на революцията, засягайки аспектите на пряката демокрация и социалната трансформация.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/3.jpg\")
Среща на анархистки отряд
\nВъоръженият конфликт с Русия започва преди осем години, в нощта на 26 срещу 27 февруари 2014 г., когато неизвестни въоръжени лица превземат сградата на кримския парламент и Министерския съвет. Те използват руски оръжия, униформи и оборудване, но нямат знаци на руската армия. Путин не признава участието на руските военни в операцията, въпреки че по-късно го потвърждава лично в документално-пропагандния филм “Крим. Пътят към родината”.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/4.jpg\")
Въоръжени мъже в униформи без отличителни знаци блокират украинска военна част в Крим. 9 март 2014 г.
\nУкраинската армия беше в много лошо състояние по времето на Янукович. Временното правителство на Украйна, знаейки, че в Крим действа редовна руска армия с 220 000 войници, не се осмелява да й се противопостави.
\n\nСлед окупацията много от жителите са подложени на репресии, които продължават и до днес. Някои от нашите другари са сред репресираните. Някои от най-известните случаи: анархистът Александър Колченок, заедно с продемократичния активист Олег Сенцов, е арестуван и транспортиран в Русия (на 6 септември 2019 г., 5 години по-късно, те са освободени при размяна на затворници), анархистът Алексей Шестакович е измъчван, като е душен с найлонова торба на главата, бит и заплашван с екзекуция (успява да избяга), анархистът Евгений Каракашев е арестуван през 2018 г. за репост в социалната мрежа “Вконтакте”. Евгени все още е в ареста.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/5.jpg\")
Анархистът Александър Колченко след размяната на затворници
\nПроруски митинги се проведоха в рускоезични градове в близост до границата с Русия. Участниците се опасяваха от репресии от страна на украинскоезичното население, НАТО и радикалните националисти. Много семейства в Украйна, Русия и Беларус са имали роднински връзки след разпадането на Съветския съюз, но събитията на Майдана доведоха до сериозен разрив в личните отношения. Онези, които гледаха руска телевизия извън Киев, бяха убедени, че Киев е превзет от нацистка хунта и че в момента тече чистка на рускоезичното население.
\n\nРусия включи пропагандната машина със следното послание: “каратистите” и нацистите идват от Киев в Донецк и искат да унищожат рускоезичното население (въпреки че Киев също е град с преобладаващо рускоезично население). Пропагандистите активно използваха снимки на ултрадесни и пускаха всякакви фалшификати в дезинформацията си. Още по време на сраженията се появява един от най-известните фалшификати: разпъването на тригодишно момче, което е завързано за танк и влачено по пътя. В Русия тази история беше излъчена по федералните канали и широко разпространена в интернет.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/6.jpg\")
Фалшива новина от руския държавен телевизионен канал. Една жена разказва как е видяла разстрела и разпъването на тригодишното момче.
\nСпоред нас през 2014 г. дезинформацията изигра ключова роля за възникването на въоръжения конфликт – някои хора в Донецк и Луганск се уплашиха, че ще бъдат убити, вдигнаха оръжие и призоваха Путин да въведе войски.
\n\n“Спусъкът на войната беше натиснат”, по собствените му думи, от Игор Гиркин, полковник от руската ФСБ и поддръжник на руския империализъм. Гиркин решава да радикализира проруския протест. Той пресича границата с въоръжена група руснаци и на 12 април 2014 г. превзема сградата на Министерството на вътрешните работи в Славянск, за да задигне оръжия. Към Гиркин започват да се присъединяват проруски сили за сигурност. Когато се появява информация за въоръжените групи на Гиркин, Украйна обявява антитерористична операция.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/7.jpg\")
\nЧаст от украинското общество, решено да защити националния суверенитет, осъзнавайки, че армията е зле екипирана, създава голямо доброволческо и опълченско движение. Тези, които знаеха нещо за армията, ставаха инструктори или сформираха доброволчески батальони, каквито имаше много. Отделно има хора, които се присъединяват към редовната армия и доброволческите батальони като доброволци. Те събират пари за оръжия, храна, боеприпаси, гориво, транспорт, бронирани граждански автомобили и т.н. Често членовете на доброволческите батальони са по-добре въоръжени и екипирани от войниците на държавната армия. Тези единици демонстрират огромно ниво на солидарност и самоорганизация и ефективно заместват функциите на държавата по защита на територията, позволявайки на слабо оборудваната тогава армия да се изправи успешно срещу врага.
\n\nТериториите, контролирани от проруските сили, започнаха да намаляват драстично. Тогава се намесва редовната руска армия.
\n\nОсвен това могат да се откроят три ключови хронологични момента:
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/8.jpg\")
Доброволци напредват към Иловайск. 2014
\nКъм момента (преди 15 февруари 2022 г.) страните се споразумяха за прекратяване на огъня и условен режим на затишие, с който се злоупотребява. Всеки месец се убиват по няколко души.
\n\nРусия отрича присъствието на редовни войски и доставките на оръжие в неконтролираните украински територии. Заловените руски военнослужещи казват, че са били предупредени за учения и едва когато пристигнали, разбрали, че се намират в състояние на война в Украйна. Преди да пресекат границата, те свалиха символите на руската армия, точно както армията направи в Крим. В Русия журналистите са открили гробища на загинали войници, но цялата информация за смъртта им е засекретена, като само на гробовете е посочена датата на смъртта – 2014 г.
\n\nИдеологическата база на противниците на Майдана също беше различна. Основните обединяващи идеи бяха недоволството от насилието срещу полицията и противопоставянето на безредиците в Киев. Хора, израснали с руската култура, филми, музика и т.н. страхуваха се от унищожаването на руския език. Привърженици на СССР и почитатели на победата във Втората световна война, смятаха, че Украйна трябва да бъде с Русия, бяха недоволни от възхода на радикалните националисти. Привърженици на Руската империя разглеждаха Майдана като посегателство върху територията на Руската империя. Идеите на поддръжниците могат да бъдат обяснени със снимката по-долу: знамето на СССР, Руската империя и Георгиевската лента като символ на победата във Втората световна война. Бихме описали техния портрет като авторитарни консерватори, поддръжници на стария ред.
\n\ncrimethinc.com/2022/02/15/war-and-anarchists-anti-authoritarian-perspectives-in-ukraine
\n\nПроруската страна се състоеше от полицаи, бизнесмени, политици и военни, симпатизиращи на Русия, обикновени граждани, уплашени от фалшификатите, различни крайно десни активисти: руски ура-патриоти, всякакви монархисти, империалисти, ДСРГ “Русич”, ЧВК “Вагнер”, сред които известният неонацист Алексей Милчаков, покойният Егор Просвирнин, създател на шовинистичния руски националистически медиен проект “Спутник” и “Погром”, и други. Имаше и авторитарни левичари, които почитаха СССР и победата във Втората световна война.
\n\nКакто вече казахме, дясното крило успя да спечели симпатиите на Майдана, като организира бойни групи и бе готово да се изправи срещу “Беркут”. Наличието на бойни оръжия им позволи да запазят своята независимост и да принудят другите да се съобразяват с тях. Ето защо, въпреки наличието на символика под формата на свастики, вълчи куки, келтски кръстове, SS и други неща, беше трудно да бъдат дискредитирани, а необходимостта от борба със силите за сигурност на Янукович подтикваха много украинци да призовават за сътрудничество.
\n\nСлед Майдана десницата активно потискаше проруските митинги. Когато избухнаха сраженията, те започнаха да създават доброволчески батальони. Един от най-известните и все още съществуващи е Азов. В началото той се състоеше от 70 бойци, а сега е полк от 800 души, със собствени бронирани машини, артилерия, танкова рота и съществуващ отделен проект за сержантско училище по стандартите на НАТО. “Азов” е една от най-боеспособните части в украинската армия. Съществуват и други военни формирования – Украинският доброволчески корпус “Десен сектор”, Организацията на украинските националисти – но те са по-малко известни.
\n\nС тези успехи десницата си спечели негативна репутация в руските медии. Онова, което в Русия беше ненавиждано, в Украйна се възприемаше като символ на борбата. Например името на националиста Степан Бандера, който в Русия е смятан за колаборационист, беше активно използвано от протестиращите, за да им се подиграват: някои наричаха себе си юдео-бандеровци, за да тролят едновременно и поддръжниците на еврейско-масонската конспирация.
\n\nС течение на времето тролингът допринесе за нарастване на крайнодясната активност. Десните открито носеха нацистки символи; обикновените поддръжници на Майдана твърдяха, че самите те са бандеранци, които ядат руски бебета и създаваха мемове в този смисъл. Крайната десница си проправи път към мейнстрийма: те бяха поканени да участват в телевизионни предавания и други корпоративни медийни платформи, на които бяха представени като патриоти и националисти. Либералните привърженици на Майдана взеха тяхната страна, вярвайки, че нацистите са измама, измислена от руските медии. През 2014-2016 г. всеки, който беше готов да се бие, беше прегърнат, независимо дали е нацист, анархист, крал от организирана престъпна група или политик, който не изпълни нито едно от обещанията си.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/10.jpg\")
Крайната десница троли лаиците със свастика и знаме на НАТО. Азов има отрицателно отношение към НАТО. САЩ не доставят оръжия на Азов.
\nВъзходът на крайно десните се дължи на факта, че те са по-добре организирани в критични ситуации и са в състояние да предложат ефективни методи за борба на недоволните. Нещо подобно направиха анархистите в Беларус, където също успяха да спечелят симпатиите на населението, но все пак не в същия мащаб като крайната десница в Украйна.
\n\nПрез 2017 г., след прекратяването на огъня и намаляването на нуждата от радикали, СБУ (службата за сигурност на Украйна) и правителството кооптират дясното движение, като затваря или ликвидира всеки, който има антисистемна или собствена позиция по отношение на развитието на десницата, включително Александър Музичко, Олег Муйчил, Ярослав Бабич и други.
\n\nДнес то все още е голямо движение, но популярността му е на сравнително ниско ниво, а лидерите му са свързани със СБУ, полицията и политиците и не са истинска независима политическа сила. Продемократичният лагер все по-често обсъжда проблема с крайната десница и започва да проумява и осъжда символите, организациите и т.н., вместо да поддържа старата тактика на мълчанието.
\n\nС избухването на военните действия настъпи разделение между тези, които бяха за Украйна, и тези, които бяха за така наречената ДНР и ЛНР.
\n\nПрез първите месеци на войната в пънк средите все още имаше позиция “Не на войната”, но тя не продължи дълго, така че нека разгледаме проукраинските и проруските лагери.
\n\nПоради липса на организация първите доброволци от анархистката и антифашистката групировка отиват на война индивидуално, като бойци, военни медици и доброволци. Опитват се да създадат свой собствен модул, но поради липса на знания и ресурси опитът е неуспешен. Някои от тях се присъединиха към батальона “Азов” и ОУН (Организация на украинските националисти), като причините за това бяха тривиални: те отидоха там, където беше по-лесно да се стигне. Впоследствие някои хора станаха десни, защото десницата имаше какво да предложи.
\n\n[Бележка на редактора/CrimethInc.: Въпреки че не знаем подробностите за тези събития — и е трудно да ги потвърдим, докато авторите са в разгара на пълномащабна война — очевидно всеки предполагаем антифашист или „анархист”, присъединил се към фашистки организирана милиция никога не е бил наистина анархист. Запазваме този параграф така, както е пристигнал, защото вярваме, че е важно да бъдем критични и да центрираме гласовете на хората в разгара на събитията. Можете да прочетете повече от нашите мисли за това тук.]
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/11.jpg\")
Хората, които не участват в сраженията, оказват подкрепа: те събират средства за рехабилитация на ранените на Изток, за построяване на бомбоубежище в детска градина близо до фронтовата линия. В Харков се намираше скуотът “Автономия” – отворен анархистки социално-културен център, който първоначално се специализираше в помощ на разселените. Той осигурява настаняване, има постоянен свободен пазар, консултира и пренасочва новодошлите и провежда образователни събития. Освен това центърът се превърна в място за теоретични дискусии. За съжаление, проектът престава да съществува през 2018 г.
\n\nВсички тези дейности бяха индивидуални инициативи на отделни лица и групи и не се осъществяваха като част от единна стратегия.
\n\nЕдин от интересните феномени на този период е някогашната голяма радикална националистическа организация в Украйна – “Автономний опир”. През 2012 г. те започват да “отиват вляво”, а през 2014 г. вече са толкова “леви”, че някои членове дори се наричат анархисти. Те представят своя национализъм като освободителен, в противовес на руския. Като примери бяха посочени сапатисткото и кюрдското движение. В сравнение с другите проекти те се смятат за най-близки съюзници, затова някои анархисти им сътрудничат, а други критикуват сътрудничеството и организацията им. Членовете на АО участват активно и в доброволческите батальони и се опитват да насърчават антиимпериализма сред военните. Те защитават и правото на жените да участват във войната – момичета от АО участват в боевете. АО помага на учебните центрове при обучението на бойци и медици, на доброволци в армията и създава социален център в Лвов, наречен “Цитадела”, в който се настаняват бежанци.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/12.jpg\")
Москва. 2014 Анархисти на поход срещу руската агресия.
\nСъвременният руски империализъм се конструира чрез възприемането на Русия като наследник на СССР, но не с политическата си система, а с териториалната си. Режимът на Путин разглежда победата във Втората световна война не като идеологическа победа над нацизма, а като победа над Европа, която показва силата на Русия. В Русия и в страните, които тя контролира, населението е с доста ниска политическа грамотност, така че пропагандата на Путин не си прави труда да създава политическа концепция. Смисълът му е приблизително следният: САЩ и Европа се страхуваха от силен СССР, Русия е наследник на СССР и бившите територии на СССР са руски, нашите танкове влязоха в Берлин, което означава, че можем да повторим и да покажем на НАТО кой е най-силен тук, а Европа загнива, защото там вилнеят гейове и имигранти.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/13.jpg\")
Популярни стикери в Русия през 2014-2015 г.
\nИдеологическата основа за поддържане на проруска позиция сред левите беше наследството на СССР и победата във Втората световна война. След като Русия заяви, че нацистите и хунтата са завзели властта в Киев, противниците на Майдана се нарекоха борци срещу фашизма и киевската хунта. Това прикритие симпатизираше на авторитарната левица, в Украйна това беше организацията “Боротба”. По време на най-важните събития през 2014 г. те заеха първо лоялна, а след това проруска позиция. На 2 май 2014 г. в Одеса няколко техни активисти бяха убити по време на улични безредици. Някои хора участваха и в боевете в Донецка и Луганска област, а други бяха убити.
\n\n“Боротба” обяснява мотивацията си с борбата срещу фашизма. Те призоваха европейската левица да се солидаризира с “ДНР” и “ЛНР”. След като електронната поща на Сурков (политическия стратег на Путин) беше хакната, стана известно, че членовете на “Боротба” са платени и контролирани от негови хора.
\n\nАвторитарните комунисти от Русия симпатизират на самопровъзгласилите се републики по сходни причини.
\n\nПрисъствието на крайната десница сред поддръжниците на Майдана мотивира и аполитичните антифашисти да подкрепят “ДНР” и “ЛНР”; някои от тях се включиха във войната и имаше жертви.
\n\nАполитичните антифашисти са хора от субкултурата, които имат негативно отношение към фашизма, защото “техните дядовци са се борили срещу фашизма”. Тяхното разбиране за фашизма е на нивото на символите, което означава, че те самите често са политически разкрепостени, сексистки, хомофобски настроени и руски патриоти.
\n\nИдеята за подкрепа на т.нар. републики получи широка подкрепа сред левите сили в Европа, най-вече чрез дейността на италианската рок група “Banda Bassotti” и германската партия “Die Linke”. “Banda Bassotti”, в допълнение към набирането на средства, дори направи турне в “Новорусия”. Докато беше в Европейския парламент, “Die Linke” подкрепяше по всякакъв начин проруската позиция и дори провеждаше видеоконференции с проруски бойци. Те пътуваха до Крим и непризнатите републики. Според младите членове на “Die Linke”, както и според фондация “Роза Люксембург” (фондацията на Die Linke), тази позиция не се споделя от всички, но се изразява от най-изявените членове на партията, като Сара Вагенкнехт и Севим Дагделен.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/14.jpg\")
Banda Bassotti в Донецк през 2014 г.
\nЩо се отнася до анархистите – проруската им позиция не придоби популярност. Сред индивидуалните изказвания най-шумен беше Джеф Монсън – боец от САЩ, който има татуировки с анархистки символи и някога се е определял като анархист, но в Русия открито работи за управляващата партия “Единна Русия” и е депутат в Думата.
\n\nВ обобщение, в проруския “ляв” лагер виждаме работата на руските специални служби и идеологическа некомпетентност. Служители на руската ФСБ след окупацията на Крим в разговори с местни антифашисти и анархисти предлагат да продължат дейността си при условие, че в агитацията си рисуват Крим като част от Русия. В Украйна има малки информационни и активистки групи, които се обявяват за антифашистки, но те са заподозрени, че работят за Русия. За щастие, влиянието им е изключително малко, но членовете им се използват като един вид проводник за руските пропагандисти.
\n\nПроукраинските антифашисти получават предложения за сътрудничество и от руското посолство и проруски депутати като Иля Кива. Опитват се да използват негативното отношение към нацистите като батальона “Азов” и да купуват хора; досега само Рита Бондар е признала открито за това. Пише за леви и анархистки издания, но поради нуждата от пари пише под псевдоним и за изданието на руския пропагандист Дмитрий Киселев.
\n\nВ самата Русия ставаме свидетели на унищожаването на анархисткото движение и на възхода на авторитарните комунисти, които изтласкват анархистите от антифашистката субкултура, като един от показателните моменти е антифашисткият турнир през 2021 г. в памет на “съветския войник”.
\n\nПреди десет години възможността за пълномащабна война в Европа би изглеждала налудничава, тъй като светските държави през 21-ви век се опитват да играят маскарада на “човечността”, да прикриват престъпленията си и ако ги извършват, да ги извършват някъде далеч от Европа. Но в случая с Русия видяхме окупацията на Крим и фалшивите референдуми, войната в Донбас и свалянето на пътническия боинг MH17. Украйна постоянно е подложена на хакерски атаки, има хиляди обаждания за мини, не само в правителствени сгради, но и в училища и детски градини.
\n\nВ Беларус през 2020 г. Лукашенко нагло се обяви за победител в изборите с 80% от гласовете. Протестите в Беларус дори доведоха до стачка на беларуските пропагандисти, но ситуацията се промени драстично след пристигането на самолетите на руската ФСБ. Протестът бе брутално потушен.
\n\nПодобен сценарий се разигра и в Казахстан, само че там в помощ на режима бяха изпратени редовните армии на Русия, Беларус, Армения и Киргизстан (в рамките на сътрудничеството в рамките на ОДКБ).
\n\nРуските служби за сигурност привличат бежанци от Сирия в Беларус, за да създадат конфликтна ситуация на границата с Европейския съюз. Разкрита е и руска група от ФСБ, която се занимава с политически убийства с използване на химически оръжия – като например самия “Новичок”. Освен покушенията срещу Скрипал и Навални, те са убивали и други политически фигури в Русия. Режимът на Путин отговаря на всички обвинения: не сме били ние, всички лъжете. Междувременно самият Путин написа преди шест месеца статия, в която уверява, че руснаците и украинците са един народ и трябва да бъдат заедно. Сурков (политически технолог, който изгражда държавната политика и има пръст в марионетните правителства в т.нар. ДНР и ЛНР) публикува статия, че “империята трябва да се разширява, иначе ще загине”. През последните две години Русия, Беларус и Казахстан брутално потискат протестното движение и унищожават независимите и опозиционни медии. Препоръчваме ви да прочетете повече за престъпленията на Русия на bellingcat.com.
\n\nКато се има предвид всичко това, вероятността за пълномащабна война е голяма – малко по-голяма тази година, отколкото миналата. Дори анализаторите едва ли ще ви кажат кога точно ще започне. Може би една революция в Русия би намалила напрежението в региона, но както писахме по-горе, протестното движение вече е потиснато.
\n\nАнархистите в Украйна, Беларус и Русия предимно подкрепят пряко или косвено Украйна. Защото дори с националната истерия, корупцията и големия брой нацисти, Украйна изглежда като остров на свободата на фона на Русия и контролираните от нея страни. Има такива “уникални явления” за постсъветски регион като сменяем президент, парламент, който влияе на нещата, право на мирни събрания и, при нужното обществено внимание, понякога дори нормални съдилища. С тази позиция ние не измисляме нищо ново – така е казал Бакунин: “Ние твърдо вярваме, че и най-несъвършената република е хиляди пъти по-добра от най-просветената монархия”.
\n\nВ Украйна има много проблеми, но нека те бъдат решени без руска намеса.
\n\nСтрува ли си да се сражаваме с руските сили в случай на инвазия? Смятаме, че да, до и включително присъединяване към украинските въоръжени сили (ВСУ, териториална отбрана, партизанство, доброволчество са варианти, които анархистите обмислят в момента).
\n\nСега Украйна е в центъра на борбата срещу руския империализъм. Русия има дългосрочни планове да унищожи демокрацията в Европа. Знаем, че в Европа на тази опасност все още не се обръща голямо внимание. Но можете да следите изявленията на висши политици, на крайната десница, на авторитарните комунисти и с течение на времето ще забележите, че в Европа вече има голяма мрежа от агенти. Например висши служители, след като напуснат поста си, получават някаква длъжност в руска петролна компания (Герхард Шрьодер, Франсоа Фийон).
\n\nНие смятаме позициите “без война” или “войната на империите” за инфантилни и популистки. Анархисткото движение няма влияние върху процеса, така че подобни изявления не променят нищо.
\n\nНашата позиция се основава на факта, че не искаме да бягаме, не искаме да бъдем заложници и не искаме да бъдем убити без бой. Можете да погледнете Афганистан и да видите какво означава “без война”: когато талибаните нападат и хората масово бягат, умирайки в задръстванията на летищата, а тези, които остават, са репресирани. Гореописаното описва случващото се в Крим и може да си представим какво ще се случи, след като Русия дойде в други региони на Украйна.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/15.jpg\")
Афганистан, 2021 г. Хора се опитват да се качат на самолет на НАТО, за да избягат от талибаните
\nПо отношение на отношението към НАТО авторите на текста заемат две позиции. Някои от нас се отнасят положително към тази ситуация. Очевидно е, че Украйна не може да се изправи сама срещу Русия. Дори да се вземе предвид голямото количество доброволци и доброволчески движения, са необходими модерни технологии и въоръжение. Освен НАТО, Украйна няма други съюзници, които могат да помогнат в тази насока.
\n\nТук можем да си спомним историята на Сирийски Кюрдистан: местните жители бяха принудени да работят заедно с НАТО срещу ИДИЛ. И ние сме наясно, че подкрепата на НАТО може много бързо да изчезне, ако Западът има нови интереси или успее да договори някакви компромиси с Путин. И дори сега кюрдите са принудени да работят с режима на Асад, знаейки, че нямат друга алтернатива.
\n\nЕвентуална руска инвазия просто принуждава украинския народ да търси съюзници срещу Москва. И то не в социалните мрежи, а в реалния свят. Анархистите не разполагат с достатъчно ресурси нито в Украйна, нито другаде, за да отговорят ефективно на нашествията на почти фашисткия режим на Путин. Ето защо трябва да помислим за подкрепа на НАТО.
\n\nДругата гледна точка е, че ако НАТО и ЕС увеличат влиянието си в Украйна, това ще затвърди настоящата система на “див капитализъм” в страната и ще намали вероятността за социална революция. В системата на глобалния капитализъм, чийто флагман е лидерът на НАТО – САЩ, Украйна е бедна периферия: доставчик на евтина работна ръка и ресурси. Затова е важно украинското общество да признае необходимостта от независимост от всички империалисти. В контекста на отбранителната способност на страната акцентът не трябва да се поставя върху значението на технологиите на НАТО и подкрепата за редовната армия, а върху способността на обществото за масова партизанска съпротива.
\n\nВиждаме тази война преди всичко като война срещу Путин и режимите, които той контролира. Освен баналната мотивация да не живеем под диктатура, ние виждаме потенциал в украинското общество – то е едно от най-активните, независими и непокорни в региона. Дългата история на народната съпротива през последните 30 години е достатъчно доказателство за това. Това ни дава надежда, че концепциите за пряка демокрация имат почва тук.
\n\nПозицията на аутсайдер по време на Майдана и войната имаше деморализиращ ефект върху движението. Кампанията е затруднена, тъй като руската пропаганда монополизира думата “антифашизъм”. Поради наличието на съветски символи сред проруските бойци отношението към думата “комунизъм” е крайно негативно, така че дори съчетанието “анархокомунизъм” се възприема негативно. Изказванията срещу проукраинската ултрадясна партия хвърлиха сянка на съмнение от страна на обикновените хора върху анархистите. Съществуваше негласно споразумение, че ултрадесните няма да нападат анархисти и антифашисти, ако те не използват символи на митинги и т.н. Десницата имаше много оръжия в ръцете си. Тази ситуация създаваше усещане за разочарование, полицията не работеше добре, така че някой можеше лесно да бъде убит без последствия. Например, през 2015 г. беше убит проруският активист Олес Бузина.
\n\nВсичко това накара анархистите да започнат да се отнасят по-сериозно към нещата.
\n\nРадикалният ъндърграунд започва да се развива, като през 2016 г. се появяват новини за радикални действия. Появиха се радикални анархистки ресурси, които обясняваха как да се купуват оръжия, как да се правят тайници, за разлика от старите, които се ограничаваха до коктейли “Молотов”.
\n\nВ анархистката среда става приемливо да се притежават законни оръжия. Започват да се появяват видеоклипове от анархистки тренировъчни лагери, в които се използват огнестрелни оръжия. Отзвукът от тези промени достигна до Русия и Беларус. В Русия ФСБ разбива мрежа от анархистки групи, които разполагат със законно оръжие и се обучават да играят страйкбол. Хората са измъчвани с електрически шокове, като са принуждавани да признаят за тероризъм. Те са осъдени на 6 до 18 години. В Беларус бунтовническа група анархисти “Черно знаме” е задържана по време на протестите през 2020 г. при опит да премине границата между Беларус и Украйна. Със себе си са имали огнестрелно оръжие и граната, според показанията на Игор Олиневич, той е купил оръжието в Киев.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/16.jpg\")
Анархистката бунтовническа група “Черно знаме”
\nСтарият подход на анархистите в икономическо отношение също се е променил: докато преди повечето от тях са работили на нископлатени места, “по-близо до потиснатите”, сега много от тях се опитват да си намерят работа с добро заплащане, най-често в сферата на информационните технологии.
\n\nУличните антифашистки групи възобновиха дейността си в отговор на нацистките нападения. Наред с други неща, те провеждат турнир “Не се предавай” сред бойците антифашисти и продуцират документален филм, наречен “Качулките”, който разказва за началото на киевската антифашистка група (с английски субтитри).
\n\nАнтифашизмът в Украйна е важен фронт, тъй като освен голям брой местни ултрадесни, тук са се преместили и много известни нацисти от Русия (Сергей Коротких, Алексей Левкин), Европа (Денис “Белият Рекс” Капустин) и Робърт Рандо (САЩ). Анархисти разследват дейността на крайно десните.
\n\nИма активистки групи от всякакъв вид (класически анархисти, куиър анархисти, анархофеминисти, FNB, еко инициативи и т.н.), както и малки информационни платформи. Неотдавна в Telegram се появи политизиран антифашистки ресурс @uantifa, който дублира публикациите и на английски език.
\n\nДнес противоречията между групите постепенно се изглаждат, тъй като напоследък има много съвместни действия и общо участие в социални конфликти. Сред най-значимите от тях са кампанията срещу депортирането на беларуския анархист Алексей Боленков (той успява да спечели съдебно дело срещу украинските служби за сигурност и да остане в Украйна) и защитата на един от киевските райони (Подил) срещу полицейски набези и нападения от страна на крайнодесните.
\n\nВсе още имаме много малко влияние в обществото. Това до голяма степен се дължи на факта, че самата идея за необходимостта от организиране и анархистки структури е била игнорирана много дълго време. (Нестор Махно също се оплаква от този недостатък в спомените си след разгрома на анархистите). Анархистките групи много бързо бяха победени от СБУ или крайната десница.
\n\nСега сме излезли от застоя и се развиваме, поради което очакваме още репресии и опити на СБУ да поеме контрола върху движението.
\n\nРолята ни на този етап може да се опише като: най-радикалните подходи и възгледи в демократичния лагер. Докато либералите предлагат да се оплачат на полицията или на крайната десница в случай на нападение, анархистите предлагат да си сътрудничат с други групи, които страдат от подобен проблем, и да защитават институции или събития, ако има вероятност от нападение.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/15/17.jpg\")
\nСега анархистите се опитват да създадат хоризонтални връзки в обществото, основани на общи интереси, така че общностите да могат да се справят със собствените си нужди, включително да се защитават. Това е съвсем различно от украинската политическа практика, където често се предлага обединение около организации, депутати или полиция. Организациите и депутатите често биват подкупвани, а хората, които се обединяват около тях, биват заблуждавани. Полицията може например да защитава ЛГБТИА събития, но да се разгневи, ако същите активисти излязат на протест срещу полицейската бруталност. Всъщност именно затова виждаме потенциал в нашите идеи, но ако избухне война, основното отново ще бъде да можем да участваме във военните усилия.
\n\nЗа допълнително четене можете да започнете с отговора на Боец Анархист на тази статия.
\n\n" }, { "id": "https://crimethinc.com/2022/02/03/ukraina-miezhdu-dva-oghnia-anarkhisti-v-rieghiona-za-nadvisnalata-zaplakha-ot-voina", "url": "https://crimethinc.com/2022/02/03/ukraina-miezhdu-dva-oghnia-anarkhisti-v-rieghiona-za-nadvisnalata-zaplakha-ot-voina", "title": "Украйна: Между два огъня : Анархисти в региона за надвисналата заплаха от война", "summary": "Anarchists in and around Ukraine speak on the looming threat of war with Russia.", "image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/header.jpg", "banner_image": "https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/header.jpg", "date_published": "2022-02-03T21:38:00Z", "date_modified": "2025-03-02T02:28:07Z", "tags": [ "Ukraine", "war", "civil war", "Russia", "militarism", "Belarus" ], "content_html": "С надеждата да предоставим важна информация за текущото напрежение между Русия, Украйна, Съединените щати и други членове на НАТО, представяме стенограмата на отлично интервю с анархист в Украйна, последвано от друга гледна точка, предоставена от украински анархист от Луганск, който сега се намира в Киев. Очакваме още един текст от група украински анархисти, който се надяваме да публикуваме скоро.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/5.jpg\")
\nКак да разбираме конфликта, който се разиграва около руските войски, които в момента са струпани на украинската граница? Дали това е просто изпълнение от двете страни, насочено към осигуряване на лостове и дестабилизиране на опозицията?
\n\nЗа съжаление, в днешния нестабилен глобален контекст, дори и най-опитните геополитически играчи биха могли да влязат в режим на планиране на шоу, само за да вдигнат малко пушилка и да изпъкнат напред. Може би всичко, което се случва, е балансиране по ръба, но в крайна сметка може да доведе до война. През изминалия месец руските войски бяха разположени в Казахстан и Беларус, осигурявайки ролята на Путин като гарант на диктатурите и показвайки степента на неговите амбиции, да не говорим за несигурния баланс на силите в целия регион. Сега САЩ разполагат войски и в Източна Европа, засилвайки напрежението в преследване на съпернически имперски амбиции. Украинският президент Владимир Зеленски, който започна 2021 г. като предприе офанзивата срещу съюзниците на Путин в Украйна, наскоро помоли администрацията на Байдън да оттегли своите предсказания; това не означава, че заплахата от война не е реална, а по-скоро, че Зеленски все още трябва да се грижи за украинската икономика – независимо дали войната ще продължи седмици, месеци или години.
\n\nПерспективата за руска инвазия поставя трънливи въпроси пред анархистите. Как да се противопоставим на руската военна агресия, без просто да играем за целите на САЩ и други правителства? Как да продължим да се противопоставяме на украинските капиталисти и фашисти, без да помагаме на руското правителство да изработи наратив, който да оправдае пряка или непряка намеса? Как да приоритизираме живота и свободата на обикновените хора в Украйна и съседните страни?
\n\nИ какво, ако войната не е единствената опасност тук? Как да избегнем намаляването на нашите движения до дъщерни дружества на етатистките сили, без да се окажем неуместни във време на ескалация на конфликт? Как да продължим да се организираме срещу всички форми на потисничество дори в разгара на война, без да приемаме същата логика като държавните военни?
\n\nТова не е първият път, когато събитията в Украйна поставят трудни въпроси. През 2014 г., по време на окупацията на Майдана1, който в крайна сметка свали правителството на Виктор Янукович, националисти и фашисти получиха власт в движението. Както пише един свидетел:
\n\n\n\n\n„Украинското ляво и анархистко движение като цяло се озова между два огъня. Ако протестът на Майдана победи… вече е възможно да се предвиди укрепването и появата на нови ултрадесни организации, фокусирани върху използването на насилие и терор срещу политически опоненти. Ако Янукович победи, тогава вълна от най-тежки репресии ще удари безразборно всички, които са нелоялни към властите.”
\n\n \n
Това интервю от онези дни описва ситуацията. Важно е да се подчертае, че нищо не е било неизбежно: едно по-живо анархистко движение би могло да доведе до различни резултати в Киев, както направи в Харков.
\n\nПо това време ние описахме възхода на фашистите в протестите на Майдана като „реакционна контраатака в пространството на социалните движения”:
\n\n\n\n\nТова може да е знак за по-лоши неща, които предстоят – можем да си представим бъдеще на враждуващи фашизми, в което възможността за борба за истинско освобождение става напълно невидима.
\n
Днес сме осем години напред в това бъдеще. Трагедиите в Украйна – от 2014 г., през подкрепяните от Русия бунтове в районите на Донецк и Луганск до наши дни – показват катастрофалните последици от слабостта на антиавторитарните движения в Русия, Украйна и САЩ.
\n\n\nhttps://twitter.com/PeterGelderloos/status/1486440722752540674\n\n\n
В този контекст виждаме държавни участници от двете страни на конфликта, мобилизиращи дискурсите на антифашизма и антиимпериализма, за да наемат доброволци и да делегитимират своите противници. Фашисти и самоопределящи се антифашисти се бият от двете страни на конфликта Русия/Украйна от години, точно както привържениците на всяка страна описват другата страна като империалистическа. Тъй като навлизаме по-дълбоко в XXI век, вероятно ще има все повече и повече въоръжени борби, целящи да наемат анархисти и други антифашисти и антиимпериалисти. Не трябва нито да се изолираме, като стоим настрана от всички конфронтации, нито да позволяваме на чувството за неотложност да ни тласка към скъпо струващи лоши решения. По същия начин, ако се извиним за заемането на каквато и да е позиция с мотива, че ситуацията е объркана и има не толкова добри хора и от двете страни, ние ще споделим отговорността за последвалите кланета.
\n\nПреди да представим перспективите от Украйна, ще разгледаме някои от другите предложения относно начина, по който анархистите могат да се ангажират.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/6.jpg\")
Едни по-лесни времена: анархисти в Киев на 1 май 2013 г.
\nВ своя текст „Защо е необходимо да се подкрепя Украйна?”, Анти Раутиайнен, финландски анархист, който прекара години в Русия, твърди, че най-важният приоритет е да се противопоставим на руската завоевателна война:
\n\n\n\n\nРезултатите от първите 30 години на „демокрация” в Украйна са меко казано неубедителни. Икономиката и медиите са в ръцете на съперничещи олигарси, корупцията е на зашеметяващи нива, икономическото развитие изостава от много страни в Африка, а освен това страната се превърна в център на неонацисткото движение по света. И тези проблеми основно са домашни, а не са резултат от интригите на Кремъл.
\n\nНо алтернативата е още по-лоша.
\n
Правителството на Путин представлява КГБ без социализъм. Както документирахме, подчинените на Путин рутинно използват изтезания и измислени конспиративни случаи наред със старомодно полицейско насилие, за да потискат несъгласието. Според Анти „Путин не е жандармът на Европа, а жандармът на целия свят” – от Сирия до Мианмар, когато диктатор измъчва и убива хиляди свои хора, Путин е там, за да го подкрепи.
\n\nАнти твърди, противно на интервюирания по-долу анархист, че в случай на руска инвазия анархистите трябва да подкрепят украинските военни, а в случай на руска окупация, трябва да бъдат готови да си сътрудничат директно с държавна съпротивителна организация, ако мощна такава съществува.
\n\nТова повдига множество трудни въпроси. В състояние ли са анархистите да предложат полезна помощ на държавни военни? Ако могат, трябва ли? Как биха могли да подкрепят украинската армия, без по този начин тя да бъде по-опасна за социалните движения и малцинствата в Украйна, да не говорим за легитимирането на фашисткия полк Азов? Един от принципите на тристранната война е, че не трябва да укрепвате един противник, за да победите друг. Това се илюстрира от нещастията на анархистите в Украйна преди век, които дадоха приоритет на победата над реакционната Бяла армия, само за да бъдат предадени и убити от Червената армия на Троцки.
\n\n\nhttps://twitter.com/wrkclasshistory/status/1464136850503786505\n\n\n
По същия начин, ако анархистите ще работят заедно с етатистки групи — както вече се случи в Рожава и другаде — това прави още по-важно да се артикулира критика на държавната власт и да се разработи нюансирана рамка, чрез която да се оценят резултатите от подобни експерименти.
\n\nНай-добрата алтернатива на милитаризма би било изграждането на международно движение, което би могло да обезсили военните сили на всички държави. Видяхме разбираеми изрази на цинизъм от украинските радикали по отношение на вероятността обикновените руснаци да направят всичко, за да попречат на военните усилия на Путин. Това напомня за бунта през 2019 г. в Хонконг, който някои участници също описаха в етнически термини. Всъщност единственото нещо, което би могло да запази Хонконг от господството на китайското правителство, биха били мощни революционни движения в самия Китай.
\n\nКато се има предвид, че Русия успя да създаде опора за своя дневен ред в региона на Донбас в Украйна отчасти поради напрежението между украинската и руската идентичност, антируските настроения ще играят само в полза на Путин. Всичко, което се поляризира срещу руския народ, език или култура, ще улесни усилията на руската държава да създаде малка отцепила се република. По същия начин, разглеждайки историята на национализма, можем да видим, че всяка съпротива срещу руската военна агресия, която задълбочава силата на украинския национализъм, само ще проправи пътя за бъдещо кръвопролитие.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/7.jpg\")
Малък протест в Киев през 2018 г. срещу турската инвазия в Африн. Както твърдяхме, анархистите могат да се противопоставят на военни нашествия, без да подкрепят други държавни програми.
\nПо отношение на перспективата за война анархисти от Беларус са формулирали някои от многото й недостатъци:
\n\n\n\n\n„Анархистите никога не са приветствали войните, защото те отвличат вниманието на населението от истинските проблеми, които ни заобикалят постоянно. Вместо да се стреми към свобода, населението започва да обсъжда успехите на напредването на фронтовата линия. Мястото на международната солидарност заема национализмът, превърнал братя, сестри и другари в смъртни врагове. Няма нищо прогресивно във войната. Войната е триумфа на една мизантропска идеология на властта. Днес, както винаги, войната е работа на управляващите, само че в нея умират обикновени хора. В патриотичен транс или просто за пари.”
\n\n \n
И все пак глобалното анархистко движение не е в състояние да предложи на хората в Украйна сигурна алтернатива на войната. Точно както въстанието в Казахстан в крайна сметка беше съкрушено с груба сила, почти всички въстания по света от 2019 г. насам не успяха да свалят правителствата, които оспориха. Намираме се във време на взаимосвързани световни репресии и все още не сме решили основните проблеми, които то поставя. Кървавата гражданска война, която се разрази в Сирия – отчасти като последица от подкрепата на Путин за Асад – предлага пример за това как могат да изглеждат много части на света, ако революциите продължат да се провалят и на тяхно място се появят граждански войни. Може да не сме в състояние да предотвратим предстоящите войни, но все още зависи от нас да разберем как да продължим да преследваме революционна промяна сред тях.
\n\nСтрува си да се отбележи, мимоходом, че поне един украински анархист, редактор на списанието Ассамблея в Харков, изглежда не е особено загрижен за руската инвазия в Украйна, смятайки го за преувеличена измислица на западните медии. Надяваме се, че този човек е прав — въпреки че отбелязваме, че руските и беларуските медии също публикуват драматични истории за надвиснал конфликт около Украйна.
\n\nИ накрая, бихме искали да привлечем вниманието към това комюнике от акция в Швеция, изразяваща солидарност с бунтовниците в Казахстан, като се насочи към трейлър, принадлежащ на Shell Corporation, за да привлече вниманието към съучастието на западните петролни корпорации в кръвопролитието в Казахстан и на други места, застрашени от Русия. Въпреки че тайните действия не са заместител на мощни движения, действието успява чудесно да покаже начина, по който руската автокрация е взаимосвързана със западните капиталисти:
\n\n\n\n\nРуски щикове защитиха трона на Токаев, васала на Путин. Но не само него. Просто погледнете производството на петрол, един от основните отрасли на икономиката на Казахстан. Западните корпорации имат огромен дял в петролния сектор на страната. Ако бунтовниците победят, имуществото на тези корпорации може да бъде експроприирано от хората. Руската намеса и потушаването на въстанието осигуриха кървава „стабилност” не само за олигархичния режим, но и за западните капиталисти, паразитиращи върху природните ресурси на Казахстан.
\n\nЕдна от западните корпорации, действащи в Казахстан, е британско-холандската Shell. Така например на находището Карачаганак, едно от трите най-големи в страната, неговият дял е около 30%. И това не са единствените активи на корпорацията в Казахстан. Изобщо не е изненадващо, че руският режим изпрати войски, за да защити богатството на собствениците на Shell. Shell инвестира в изграждането на газопровода “Северен поток 2” и последователно лобира за интересите на руския режим в европейската политика. (…)
\n\nТеорията и практиката, които обединяват съпротивата срещу диктатурите, капитализма, империалистическите войни и унищожаването на природата в една голяма борба, е анархизъм. Постигането на истинска свобода от всички форми на потисничество ще стане под черното знаме на анархията.
\n\nСега руската държава може да отприщи нова империалистическа война. Искаме да апелираме към руските войници: вие сте изпратени да убивате и умирате за интересите на алчни и жестоки владетели и богаташи. Ако избухне война, дезертирайте с оръжията си, разоръжете офицерите, присъединете се към революционното движение.
\n
![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/2.jpg\")
\nТова интервю е проведено от беларуски анархист, който в момента живее в чужбина с анархистки активист, участващ в различни борби в Украйна. Аудио версията може да бъде намерена в Elephant in the Room.
\n\nВече от няколко седмици руските сили се събират на украинската граница с възможност за нахлуване. Свързахме се с един другар, който може да ни обясни малко повече какво се случва там и какво да очакваме.
\n\nДнес имаме другаря и приятеля Иля, анархист, който в момента пребивава в Украйна. Хей, Иля.
\n\nПривет, привет.
\n\n\nhttps://twitter.com/bad_immigrant/status/1487864014302502922\n\n\n
Благодаря ти много, че наистина се съгласи за това интервю. Днес ще говорим много за различни неща. Мисля, че за много хора това, което се случва в Украйна, е наистина объркващо и има много неразбиране и много пропаганда, която вярвам се провежда от двете страни. Но преди да преминем към историята за сегашната възможност за инвазия, бих искал да говорим за позицията на Украйна в постсъветско време. Къде беше политически след разпадането на Съветския съюз и защо беше толкова важно руските елити да запазят влияние и да упражняват контрол върху политическите процеси в Украйна?
\n\nПърво, много благодаря, че ме поканихте.
\n\nЗа позицията на Украйна след разпадането на Съветския съюз бих казал, че беше доста бурна. Тя премина през няколко различни фази. При президента [Леонид] Кучма и през по-голямата част от 90-те години това беше хлабава държава от различни олигархични групи, които се състезаваха за различни сфери на власт. (До известна степен тя съществува така и до днес.) Но също така е важно да се отбележи, че в този период, през 90-те години, политиката на руската държава е много различна от сегашната. При президентството на Елцин това не беше особено империалистическа политика, доколкото мога да преценя поне. Разбира се, имаше много тясно взаимодействие между двете правителства, както между бизнеса, така и между държавните органи между Русия и Украйна. Но не се очакваше Украйна да бъде подчинена на Русия, въпреки че вече съществуваха много икономически връзки и зависимости между Русия и Украйна в рамките на Съветския съюз, връзки, които продължиха да съществуват и след като той се разпадна.
\n\nСитуацията се промени, когато Кучма напусна президентството и се появи конкуренция между [украинските] президенти [Виктор] Янукович и [Виктор] Юшченко. Виктор Юшченко представляваше тази по-западна и национално ориентирана перспектива. Този конфликт достигна своя връх по време на първите протести на Майдана1 през 2004 г., бих казал. Юшченко спечели и поради това този по-западен курс на политика и този курс на дистанциране от Русия беше преобладаващото политическо течение за известно време в Украйна. През 2008 г., когато се случи войната в Грузия (за Южна Осетия), Украйна определено зае страна – само политическа, а не военна – повече към грузинската страна на този конфликт.
\n\nНо е важно да се разбере, че в Украйна има много различни културни групи, групи от бизнес и политически интереси и групи с различни идеологически тенденции. Не всички са равни помежду си. Това е наистина сложна и многопластова мозайка, която създава много объркване и много различни политически течения и развития. Понякога те не са лесни за проследяване и разбиране дори в Украйна.
\n\nТака че, въпреки че Юшченко спечели за известно време, съществуваше конфликт между — например — по-западни и по-антируски ориентирани групи от населението, от една страна, и, от друга страна, по-проруски групи или, бих казал, групи с постсъветски или съветски манталитет. И този конфликт се случваше и между политически групи, които насърчаваха по-западен курс, и тези, като някои олигархични кланове и мафиотски кланове, които бяха по-отворени за взаимодействие с Русия и с руските власти. Важно е да се разбере, че в Украйна има много корупция; много сенчеста политика се провежда при закрити врати през цялото време. Много повече, отколкото в Европа, например – въпреки че всички знаем, че и в Европа има такива – официалните декларации на местните власти не отговарят непременно на действителната им дейност.
\n\nТака че след президентството на Юшченко, Янукович се върна към кандидатурата си за президент и накрая спечели изборите [през 2010 г.]. След това ситуацията стана много неясна, защото той възприе много лукав подход, бих казал – непрекъснато се опитваше да се преструва, че има работа както със Запада, така и с руските власти. Поради това той създаде много объркване сред населението. След като първо сключи някои споразумения с Европейския съюз, той неочаквано се опита да ги анулира и да премине по-официално в сферата на руското влияние. Това създаде много разногласия и вълнения, които дадоха повод за [втория] протест на Майдана, който започна в късната есен на 2013 г.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/4.jpg\")
Руски военни учения
\nГоворейки за протестите на Майдана: можеш ли да обобщиш малко какво се случи там (но в наистина кратка версия, защото историята е наистина дълга), с ключовите моменти, които може да са интересни за това кой е участвал, защо е бил провокиран и какви бяха резултатите от Майдана?
\n\nДа, естествено. Разбира се, наистина е много трудно да го опиша накратко, но ще направя всичко възможно. Първоначално всичко започна основно със студентски протести. Те се появиха след [споменатите] политически стъпки на Янукович, които бяха много непопулярни сред населението и особено сред младежта. Много хора много подкрепяха сближаването с Европейския съюз: възможността да отидат в ЕС без визи и други форми на сътрудничество. Така че, когато Янукович се отдръпна от тази линия, която преди това обяви, това беше спусъка за големите протести, включващи младежи, предимно студенти, през ноември 2013 г.
\n\nНо не само младежите бяха недоволни от политиката на Янукович. И така, след като младежите бяха жестоко пребити от полицията за борба с безредици, това предизвика интензивно отмъщение от по-широки части на украинското общество. Започвайки от този момент, протестите се превърнаха в многопластови, многокласови протести, които привличаха различни слоеве от обществото за участие. Много хора от различни региони на Украйна дойдоха по улиците на Киев, а също и в много други градове, както в източната, така и в западната част на страната. Хората излязоха по улиците и също след време започнаха да завземат административни сгради. Най-интензивните протести се проведоха в Киев, а също и в няколко западни града, за които се смята, че са по-прозападни, по-отдалечени от Русия, повече украински говорещи и други подобни.
\n\nКонфликтът премина през няколко етапа на влошаване на конфронтациите, след това на временно умиротворяване. Но след това, през февруари [2014], достигна своя връх. Последният конфликт започна, когато протестиращите се опитаха да окупират сградата на парламента в Киев, а също и да дойдат в президентския офис с искане за незабавна оставка на президента Янукович поради неговите репресии, корупция и проруска политика. Отмъщението от частите за борба с безредиците и специалните части беше супер жестоко; около сто души бяха убити. Тогава се стигна до етап на открита конфронтация, дори въоръжена, може да се каже, между страната на протестиращите и страната на правителството. Това беше моментът, когато някои сенчести неща започнаха да се развиват. Янукович просто изчезна след няколко дни в средата на февруари и след това се появи в Русия.
\n\nКогато той избяга, това беше моментът на краха на по-проруския режим в Украйна. Това беше повратната точка, от която започна да се развива сегашната ситуация.
\n\nПравилно. И си забрави златната багета2, когато си тръгна, нали?
\n\nДа, да, точно — и много други неща! [смее се]
\n\nМного хора на Запад, повлияни от руската пропаганда и дезинформационната кампания, започнаха да вярват на разказа, че случилото се в Украйна през 2014 г. е фашистки преврат, подкрепен от НАТО. Някои журналисти – също и либерали, но освен либерали, имаше и анархисти и леви, които възпроизвеждаха този разказ – твърдяха, че това е преврат на НАТО и че след това е установено фашистко правителство.
\n\nМожеш ли да оцениш този разказ? Така ли беше или в този момент се случваше нещо друго?
\n\nДа, мисля, че мога да говоря за това с увереност, защото сам участвах в събитията. Бях в Киев девет дни в много горещата фаза на конфликта през февруари. И така, това, на което лично бях свидетел, беше наистина популярното движение, в което [участваха] стотици хиляди хора. Когато го обсъждах по-късно с някои западни другари, чух тези спекулации за това какво е направило НАТО зад кулисите и нацисткия преврат и подобни неща. Други хора отговориха, че ОК, ако има стотици хиляди хора по улиците, не може да е просто организиран преврат или нещо подобно.
\n\nКрайната десница участваше в това, разбира се. Те участваха активно, направиха ефективни политически разработки в това и бяха много агресивни, много доминиращи и успешни до определен момент. Но те все още бяха малцинство в тези протести, разбира се. И въпреки тяхното идеологическо влияние – то наистина съществуваше, вярно е, но те не бяха тези, които управляваха протестите или които наистина проектираха исканията и идеологическото лице на тези събития.
\n\nВидях много спонтанно народно самоорганизиране. Видях много искрени народни вълнения и гняв срещу държавните елити, които наистина направиха тази страна бедна и унизена. Така че в най-голяма степен това беше абсолютно автентично народно въстание. Въпреки че, разбира се, всички политически сили, които биха могли да се възползват от него, се опитаха да му повлияят колкото могат. И те бяха отчасти успешни.
\n\nНо аз приемам това най-вече като въпрос към нас – към [автентичните] либертарианци, анархистите, радикалната левица ако искате – защо не бяхме достатъчно организирани, за да се конкурираме ефективно с фашистите? Това не е въпрос към движението на Майдана или към народа на Украйна, а към нас. И още веднъж, за да обобщим, Майданът беше преди всичко народно въстание.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/3.jpg\")
Полк Азов
\nСлед Майдана това, което се случи, бе, че Путин беше разочарован, имаше много политически спекулации и политически борби и в крайна сметка [руската] окупация или превземане на Крим, а след това движението [към подкрепяната от Русия сепаратистка война] в Донбас. Можеш ли да обобщиш малко от това, което всъщност се случи между 2014-2015 г. и сега? Колко голям конфликт назряваше там или нещата, които се случват там, просто изскочиха от нищото?
\n\nКогато украинският режим на Янукович започна да се срива, това беше моментът на истината, моментът, в който цялата стабилност и всички ясни неща по някакъв начин бяха нарушени. Тогава руските власти започнаха да реагират много остро — и също импулсивно. Те искаха да предприемат контрамерки срещу движението на Майдан, което имаше тенденция да отдалечи Украйна от руското държавно влияние. След това те окупираха Кримския полуостров. До голяма степен заеха отношение и към местното население, защото местното население там не е толкова много — разбира се, не можем да обобщаваме, но много хора там не се идентифицират с Украйна, не се асоциират с Украйна. Това беше основата, която даде възможност на Русия да я вземе успешно от Украйна.
\n\nТе [руските власти] също повлияха много на събитията в Донбас, защото новите украински власти, временното правителство, направиха някои много глупави ходове срещу руския език. Това даде възможност на руските пропагандисти да представят събитията на Майдана като „антируски” в националистическия смисъл на тези думи. Това не беше вярно в по-голяма степен, но за хората от Донбас – който е много рускоговорящ и много психологически близък до Русия, доколкото мога да преценя, въпреки че там живеят много различни хора – това създаде възможността на руските власти да разширят [влиянието си] там, да изпратят там сили3 и да подкрепят местните сепаратистки групи, за да се бият ефективно или поне да оцелеят срещу украинската армия, която се опита да гарантира целостта на украинската държава. В този момент се случиха някои драматични военни събития в Донбас, където част от населението заяви, че не иска повече да бъде част от Украйна. Но без руската държавна подкрепа не би било възможно това движение да се разрастне до такава степен. И трябва да припомним, че милиони бежанци от Донбас тогава отидоха както в Русия, така и в Украйна.
\n\nМного хора от Донбас все още се чувстват близки до Украйна. Но това не е въпрос, който наистина може да бъде решен в рамките на тази държавна логика на две национални държави или по-скоро на руската империалистическа държава и украинската национална държава. Това е въпрос, който наистина се нуждае от конфедерално решение. Но както обикновено и двете държавни страни използваха този конфликт за своя собствена изгода и това беше моментът, който започна да увеличава националистическото мнение, както в Русия, така и в Украйна, бих казал.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/9.jpg\")
Съвместно обучение с участието на американските и латвийските военни
\nТака. Имаше споразумения от Минск [през 2015 г.], които бяха нещо като споразумение между Путин, Меркел, между Запада и Изтока. Но само за да дам впечатление за Донбас: случвало ли се е нещо там през последните няколко години или е вярно, че не са се случвали военни действия и не се е случвало насилие от какъвто и да е вид?
\n\nРазбира се, важно е да се знае, че до днес тези споразумения от Минск никога не са били реално прилагани. И въпреки че активната фаза на конфликта – по време на която фронтовата линия се издигаше и слизаше и се извършваха значителни движения на армии – наистина е приключила, това все още е зона на постоянен конфликт, на постоянни по-малки сблъсъци, със смъртни случаи всяка седмица определено и понякога дори всеки ден. Все още има много обстрел от двете страни. Това е рана, която никога не е зараснала. Това все още е нещо, което се случва постоянно, дори при ниска интензивност.
\n\n\nhttps://twitter.com/crimethinc/status/1485713815681572870\n\n\n
И така, когато се случиха тези събития, каква всъщност беше реакцията на местното анархистко движение или на антифашисткото движение? Доколкото си спомням, “антифашистката” част на антифашисткото движение се включи в борбата срещу руснаците и отиде на война в Донбас… но какво става с анархистите и останалите антифашисти, които не участваха във войната?
\n\nВ този момент трябва да кажа преди всичко, че в периодите, които обсъждаме, все още не живеех в Украйна, през 2015, 2016, 2017 г. и т.н. Но все пак и днес мога да преценя някак си и разбира се, че и преди напипвах пулса на това движение.
\n\nДа, част от анархисткото движение наистина получи това „патриотично” чувство или, ако искате, това „антиимпериалистично” настроение и те заеха тази отбранителна страна – тоест някои хора се присъединиха към доброволческите части, а също и към армията , редовната армия, мотивирани от необходимостта да се изправи срещу по-голямото зло на империалистическата държава на Путин. Някои хора заеха може би по-умерена и по-интернационалистична позиция, опитвайки се да подчертаят, че и двете страни по никакъв начин не са добри, че и двете страни представляват потисническа и лоша политика – както от руската, така и от украинската държава.
\n\nНо в момента мисля, че абсолютното мнозинство от местната анархистка общност е супер враждебно настроено към всяка руска инвазия и не вярвам на всички спекулации на Путин, че това е някак антифашистка акция срещу украинската крайнодясна политика и така нататък. Няма начин. Това е просто империалистически ход. Това е ясно на всички местни другари.
\n\nТази година започна като огромна мръсна буря. Руснаците нахлуха в Казахстан със своите партньори и помогнаха за стабилизирането на режима на Токаев. Сега има възможност за война в Украйна. Можеш ли да кажеш защо Путин започна тези наистина агресивни действия толкова бързо? Мисля, че минаха няколко месеца, откакто започнаха да местят армията към украинската граница, казахстанската криза и т.н. Какво мислиш за причините, поради които това се случва?
\n\nГоворейки много общо и като цяло, режимът на Путин е в отчайващо положение. От една страна, той все още е много мощен, има много ресурси и голям контрол върху собствената си територия. Но в същото време силата им се изплъзва като пясък между пръстите. На различни места има ясни пукнатини в тази създадена от Путин система от гранични държави, които се предполага, че са сателити на неговия режим, като Казахстан, Беларус, Киргизстан и Армения. Много големи социални течения, големи социални бунтове и протести се случват във всяка от държавите, които току-що споменах. Геополитически има сериозна заплаха контролът му върху тези съседни територии да намалее.
\n\nОсвен това вътрешно-икономическата ситуация в Русия започна да се влошава от 2014 г., всъщност след тези събития на Майдана, превземането на Крим и големите санкции от западните сили срещу Русия. Това предизвика постоянен икономически спад и сега голяма част от популярността, която Путин спечели след превземането на Крим, вече е изчезнала. Също така, това беше стимулирано от пандемията от COVID-19, което изобщо не допринесе за популярността му сред населението. Сега, до голяма степен, той не е толкова популярен като лидер дори в Русия.
\n\nТака че това е положението, ако сте Путин: вие все още сте много могъщ, но в същото време виждате да се разиграват ситуации, които не са във ваша полза. Мисля, че всички тези агресии са отчаяни опити да се попречи на изплъзването на властта му, да запази по някакъв начин авторитарното си управление.
\n\nМисля, че всички глупости, които Путин правеше исторически във всички тези други страни, обикновено бяха опит да се отвлече вниманието от вътрешните проблеми, както спомена. Колко популярен всъщност е настоящият конфликт с Украйна в руското общество? Патриотична еуфория ли е, като „Да, нека го вземем, по дяволите”? Или има съпротива, никой ли не подкрепя това? Какво назрява в голямата руска общност?
\n\nЗа мен това е малко трудно да се прецени правилно, защото не съм бил в Русия от почти три години. Но в същото време мога да кажа, че хората, с които поддържах връзка, са супер песимисти с тази перспектива за война. Разбира се, хората, с които контактувам, представляват специфична идеологическа рамка. Нормални хора, доколкото мога да предполагам и предполагам и доколкото виждам в примерите на обикновените хора, с които познавам… Бих казал, че все още не са много оптимисти за перспективите за голяма война с когото и да било , защото разбират, че това ще доведе до смърт и дори до по-нататъшен икономически спад. Дори телевизионната пропаганда, която става все по-ужасна в Русия от година на година – това е един вид постоянен прилив от глупости, навлизащи директно в мозъците на хората – дори това всъщност не е способно наистина да насочи хората към война .
\n\nТака че не, в Русия няма патриотична еуфория, доколкото виждам, това всъщност е един вид депресивно време след всички тези вълни на пандемията, след всички тези битки за QR кодове и ваксинация, а също и някои други непопулярни стъпки от страна на властите, като очевидната изборна измама, на която станахме свидетели тази есен в Русия: всичко това е много лоша основа за хората да станат наистина истерични [истерично про-военно настроени].
\n\nРазбира се, ако започне война, предполагам, че първоначално тя може да предизвика известно повишаване на патриотизма, както почти винаги се случва. Но мисля, че няма да е стабилно или наистина значимо. И ако Русия срещне решителна съпротива, някакви големи проблеми в Украйна, мисля, че целият този продържавен патриотизъм ще изчезне много скоро и ще се превърне в своята противоположност.
\n\nОт друга страна, в момента украинското правителство също се опитва да използва ситуацията – например, движейки се много бързо със западните съюзници, получавайки оръжия и т.н. Но можеш ли да обобщиш реакцията вътре в украинското общество по отношение на действията на украинското правителство? Какво се опитват да направят освен всички тези усилия за мобилизация?
\n\nВсъщност сега ситуацията не ми е много ясна. От 2004 г., както вече споменах, преди този конфликт в Източна Украйна, [конфликтът е от полза] както за режима на Путин, така и за местните власти, защото когато имате тази защитна националистическа патриотична истерия, наистина е по-лесно да се предпазите от всякакви въпроси отдолу, от масово ниво. Въпроси като какво става у нас? Защо сме толкова бедни? Защо сме толкова дълбоко в лайната? Имаше ясен и бърз отговор на тези въпроси: всичко това е заради външния враг.
\n\nТова беше инструментът, използван много от местните власти, тази нагласа „Ще вземем мерки за всички вътрешни проблеми, след като външната заплаха изчезне”. Тази линия всъщност не е много популярна в Украйна, но съществува и се изразява шумно в някои части на обществото.
\n\nЯсно е, че правителството на Зеленски се бори по много различни начини със своите политически опоненти – както с бившия президент Порошенко, който сега е изправен пред наказателно преследване, така и с по-проруски сили като Медведчук, който сега също е изправен пред наказателно преследване и неговия партията е подложена на репресии. По някакъв начин крайната десница също попадна под репресия, след като любимият им патрон, вътрешният министър Аваков, подаде оставка преди няколко месеца. След това някои хора от движение „Азов” – от този национален корпус, който е най-голямата крайнодясна партия в Украйна в момента – също бяха арестувани.
\n\nТака че украинската държава се консолидира някак си. Това е видимо. Колкото до това как това се отразява на вътрешната политика около тази заплаха, засега не ми е много ясно. Но можем да видим някои наистина тревожни тенденции, които заплашват да концентрират изпълнителната власт в ръцете на президента и неговия екип.
\n\nГоворейки за политиката на сегашното правителство, как би я описал? Спомням си, че Зеленски беше популист – като да кажем, да, ще се борим с корупцията, ще направим всички щастливи и т.н. Каква е неговата политика в момента? Има и разказ, който чувам в западното полукълбо, че войната няма толкова голямо значение, защото по същество замества един фашистки режим с друг фашистки режим. Доколко политиката и „либералните свободи” в Украйна се различават от Русия в момента?
\n\nНа първо място, режимът на Зеленски определено не е фашистки, поне не в момента — дори само защото все още няма толкова голям контрол. Това е така, защото в Украйна властта на държавата не е толкова консолидирана, колкото в Русия или Беларус. Но този режим все още по никакъв начин не е „добър”, разбира се. Те все още са корумпирани лъжци, които вършат основно неолиберални глупости. Това е дизайнът на по-голямата част от тяхната политика, бих казал. Но все пак тази страна е много по-малко авторитарна в социалната си структура, въпреки че е супер гадна в икономическата си структура. Това е причината, поради която толкова много политически дисиденти от Беларус, Русия, а също и Казахстан, например, се приютяват тук. Тъй като тук няма такава единна държавна линия, няма толкова много възможности или възможност държавата да контролира и проектира целия социален пейзаж — въпреки че, както казах преди, държавата се опитва да го прави повече сега.
\n\nТака че превземането на Украйна от руските власти или явно проруско правителство ще бъде катастрофа, защото една някак малко по-свободна зона — или бих казал, по-скоро „сива зона”, каквато е Украйна сега — ще се измести в контрола на авторитарната и сурова диктатура на Путин. За да бъде ясно, украинската държава все още е супер скапан популистки режим, който не е направил никакви положителни политически стъпки, доколкото мога да преценя, откакто Зеленски дойде на власт. Единствената конкретна стъпка, за която се сещам в момента, беше този закон за земеделските земи, които сега могат да се купуват и продават свободно на пазара, докато преди имаше някои пречки. Вярваме, че това законодателство скоро ще доведе до концентрация на земеделски земи в ръцете на няколко големи земеделски корпорации. Така че цялата неолиберална политика като тази се въвежда на място.
\n\nНо все пак виждаме много бедност, както в Украйна, така и в Русия. Разбира се, Украйна е по-бедна страна, защото няма толкова много нефт и газ. Но ако Русия окупира Украйна, наистина ли вярваме, че местната работническа класа и бедните хора ще получат някакви икономически ползи от новия окупационен режим? Разбира се, че не. Наистина ми е трудно да повярвам в това. Защото руската икономическа ситуация се влошава и влошава и те просто нямат ресурси, които да споделят с други хора. За да се построи този голям мост от континентална Русия до Крим, се наложи прекратяване на строителството на няколко моста в Сибир и в други части на Русия. Така че те нямат ресурси, които да споделят с местните хора тук, дори и да искат да ги откупят по някакъв начин. А в сферата на политиката и обществото, разбира се, не можем да очакваме нищо добро от режима на Путин. По отношение на диктатурата, по отношение на държавния контрол и държавното потисничество, режимът на Путин в момента е много по-опасен от местния режим. Местният режим не е „по-добър”, просто е по-малко мощен.
\n\n\nhttps://twitter.com/bad_immigrant/status/1487069917186830340\n\n\n
Много от нещата, които се случват с Русия, нещата, които Путин си позволи през последните петнадесет години, се случиха с някакво мълчаливо ОК от международната общност. Или [те само водят до празни изявления в смисъла на] „ние осъждаме нарушаването на правата на човека”, бла-бла-бла. Като ситуацията в Казахстан, например – най-новата, всъщност не предизвика политическа или социална реакция от други играчи на политическата арена. За мен е интересно да попитам каква може да бъде реакцията на международната общност спрямо възможността за инвазия в Украйна? Дали е като, добре, ще влезем във войната и всички ще прецакаме Русия? Или по-скоро ще бъдем „загрижени”, ако Русия превземе Украйна, бла-бла-бла?
\n\nЕ, не съм сигурен дали картината ми е наистина вярна от тук, но разбира се, всеки ден в новините чуваме и виждаме, че например американският президент и американското правителство заплашват Русия с огромни икономически санкции в случай на военна агресия. Освен това наскоро научихме, че известна военна подкрепа е дошла и в Украйна – не военни, а някои оръжия. Така че мисля, че има някаква реакция от така наречената международна общност.
\n\nНо оттук винаги изглежда, че Западът непрекъснато обещава, но всъщност никога не предприема решаващите стъпки, които всъщност биха могли да предотвратят агресията на Путин. Така че хората в Украйна, мисля дори онези, които са имали известна симпатия към западните страни, се чувстват все по-изоставени от силите, на които някога са вярвали.
\n\nГоворейки за анархистите в Украйна — знам, че анархисткото движение в Украйна не е най-силното в региона и пострада от последните конфликти в Донбас и така нататък. Каква е сегашната реакция на възможността за руска инвазия? За какво говорят анархистите? За какво мислят или се мобилизират анархистите, в случай че руските сили настъпят?
\n\nЕ, бих казал, че има две различни настроения в анархистката общност тук. Разбира се, ние го обсъждаме много, почти всеки ден и на всяка среща, и някои хора наистина се интересуват от участие в съпротивата. Някои във военно отношение, а някои също и по отношение на мирното доброволчество, някои доброволчески логистики и т.н. Разбира се, някои други хора мислят повече за бягство и намиране на убежище някъде. По-скоро симпатизирам (и това е моя лична позиция, но и политическа) на първата идея. Ако избягате, вие сте извън всякакви политически и социални протести. Ние като революционери трябва да заемем някаква активна позиция, а не пасивна позиция на просто наблюдение или бягство. Трябва да се намесим в тези събития. Това е сигурно.
\n\nНай-голямото предизвикателство и най-големия въпрос е: по какъв начин трябва да се намесим в тях? Защото ако, както се случи през 2014-15 г., просто отидем поотделно и се присъединим към някои украински войски, за да се противопоставим на агресията, това всъщност не е политическа дейност. Това е просто акт на самоусвояване в държавната политика, в политиката на националната държава.
\n\nЗа щастие това не е само моето мнение. Много хора тук мислят да направят някаква организирана структура… която може да е в някакво сътрудничество с държавните структури за самоотбрана, но все пак ще бъде автономна и под наше влияние и ще бъде съставена от другари. Така че това ще бъде организирано участие със собствен дневен ред и собствено политическо послание, за наша собствена организационна полза. Не просто заемане на страна с някакъв държавен играч в този конфликт.
\n\n\nhttps://twitter.com/Jake_Hanrahan/status/1459541251276128259\n\n\n
Така е, но някои хора със сигурност биха казали: „Ей, вие сте анархисти срещу държавата, а сега защитавате държавата”. Почти съм сигурен, че някои хора смятат, че анархистите трябва да излязат изцяло от тези конфликти. Какво би им отговорил?
\n\nПреди всичко бих им отговорил — благодаря, това е ценна критика. Наистина трябва да преценим как да се намесим, за да не се превърнем просто в инструмент в ръцете на някоя държава. Но определено, ако приложим някаква умна политика — ако приложим изкуството на политиката, бих казал — имаме шанс да направим това. Ако стоим далеч от държавните конфликти, тогава ще стоим далеч от действителната политика, както казах преди. Това сега е един от най-значимите социални конфликти, които се случват в нашия регион. Ако се изолираме от него, ние се изолираме от действителния социален процес. Така че трябва по някакъв начин да участваме.
\n\nРазбира се, няма съмнение, че трябва да се изправим срещу путинисткия имперализъм. Ако имаме нужда от някакъв вид сътрудничество по тази линия, тогава имаме нужда от това. Разбира се, трябва много внимателно, много предпазливо да преценим как да не станем зависими от някои много реакционни и негативни сили. Това наистина е въпрос и предизвикателство, но това е трудният път, по който можем да продължим. Бягането от тези предизвикателства е равносилно на капитулация по отношение на насърчаването на анархията и насърчаването на социалното освобождение и революцията в нашия регион. И това не е приемлива позиция за мен и за много други другари.
\n\nМисля, че за мен също е важно тук да отбележа, че като цяло Украйна е нещо като последното укрепление сред бившите съветски страни. В момента разширяването на империята на Путин предприема все по-агресивни стъпки – отново историята на Казахстан, историята на Беларус, пълната подкрепа на режима на Лукашенко при определени условия на реинтеграция на Беларус в Русия – всички тези стъпки имат за цел да доведат до това целият регион отново да е под авторитаризма на Путин. За нас като анархисти е изключително важно да дадем отговор на това, а не просто да седнем на троновете си и да кажем: „О, това е толкова страхотно, ние сме анархисти; ние сме против държавата и цялата тази проста, глупава политика на държавата не ни касае.”
\n\nТова е правилно, разбира се. Но в същото време искам да подчертая, че ние също не трябва да вземаме страната на местните националистически кръгове и местните национални държави. Защото това в никакъв случай не са прогресивни политически субекти или прогресивни политически гласове. Те също така наистина произвеждат много потисничество и експлоатация и това също наистина трябва да бъде конфронтирано, както гласно, така и чрез нашите действия.
\n\nРуските ракетни системи земя-въздух пристигат в Беларус
\nТочно. Напълно съм съгласен с това. За [читателите], които не са в региона, как хората могат да ви подкрепят? Или как всъщност хората могат да получат повече информация за ситуацията?
\n\nАми, на първо място, подкрепата може да бъде информационна; ако следите внимателно какво се случва тук и разпространявате информация, това вече би било наистина голямо нещо. Освен това мисля, че ако имате възможност да влезете в контакт с местни другари анархисти, е възможно да поискат някаква подкрепа: може би действия за солидарност, може би подготовка на някакви условия за хора, които трябва да избягат, например, за да избягат от региона . Освен това в даден момент може да се наложи известна финансова подкрепа. Ако имаме някакво организационно присъствие в този конфликт, това ще изисква много материални неща и финанси.
\n\nЗа съжаление, в момента не мога да препоръчам някакъв единен уебсайт или Telegram канал или нещо подобно, което бихте могли да следвате, за да знаете всичко. Все още има множество различни по-малки медийни проекти и по-малки групи, а не някакъв наистина голям единен съюз или единна организация. Но определено, ако положите малко усилия, лесно ще влезете в контакт с тази или онази фракция на местното анархистко движение, за да можете да следите ситуацията и да сте готови да реагирате по някакъв начин. Това вече ще бъде изключително оценено.
\n\nЯко. Благодаря много за разговора. Пази се и да се надяваме, че войната няма да се случи и руснаците ще се махнат и ще има други неща, за които да се погрижите в битката, вместо да се организира съпротива срещу руската инвазия.
\n\nДа, надявам се.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/8.jpg\")
\nУкрайна е във война с Русия и нейните проксита вече осем години. Броят на жертвите вече надхвърли 14 000. И все пак, докато руските войски се събират по нашите северни и източни граници, за първи път в историята на тази война — или дори в цялата история на Украйна, както си я спомням — редовно получавам съобщения от мои чуждестранни приятели, някои от които не съм чувал от години, всички нетърпеливи да научат дали съм в безопасност и дали заплахата е толкова значителна, колкото им беше казано. Тези приятели се различават по политическите си възгледи, възраст, професия, житейски опит и произход. Единственото общо нещо между тях е, че всички са от САЩ.
\n\nОстаналите мои другари по света изглежда имат по-малко безпокойство за това. Миналата седмица бях домакин на един приятел от Гърция и друг от Германия, и двамата изглеждаха изненадани да научат, че са кацнали в страна, която всеки момент трябва да стане епицентър на Третата световна война (което вероятно е причината самолетните им билети да струват само осем евро). И аз щях да се изненадам, ако не беше фактът, че аз също гледам американска телевизия. През последните няколко седмици забелязах прилив на препратки към ситуацията в Украйна във всички видове токшоута, които гледам онлайн. Почти сякаш сега в САЩ се говори повече за Украйна, отколкото по време на корупционния скандал със сина на Джо Байдън.
\n\nЗа украинец, какво значи това внезапно нарастване на интереса към нашата безкрайна борба срещу империалистическия ни съсед насилник ще зависи от политическата ви позиция. Когато се съгласихме да се откажем от ядрените си оръжия през 1994 г., присъединявайки се към Будапещенския меморандум, Русия, Обединеното кралство и САЩ обещаха да уважават и защитават независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна и да се въздържат от всякаква заплаха или използване на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на Украйна. Когато се оказа, че всички тези обещания са напълно безполезни само двадесет години по-късно, много хора тук нямаше как да не се почувстват предадени. Много от тези хора сега смятат, че е време САЩ да зпочнат да изпълняват обещанията си. Без този контекст би било изключително предизвикателство да се разбере защо някои хора в Украйна биха аплодирали, когато презокеанска империя, която нарича Украйна „заден двор на Русия”, лети с военни самолети, пълни с войници над тази суверенна държава.
\n\nВъпреки това, има някои други в Украйна, които, като мен, не ограничават недоверието си до империята, с която ние за съжаление споделяме граница, а разширяват тази добре заслужена липса на доверие и върху останалите. Дори заради хората, които наистина вярват, че врагът на техния враг е техен приятел, си струва да се запитаме колко такива приятели, които САЩ са направили по света – виетнамци, афганистанци, кюрди и други – не са съжалили, че са се сдобили с такъв съюзник.
\n\nТази сравнително ниска летва на критично мислене за съжаление не е толкова разпространена в Украйна, колкото късогледият патриотизъм, национализъм и милитаризъм, всички от които набират скорост тук с нарастването на военната истерия. В Украйна няма много дискусии за това защо най-накрая сме забелязани от САЩ и Великобритания сега, след осем болезнени години на загуба на животи и територии – включително моя роден град Луганск. И това отсъствие на любопитство относно мотивите на империите работи и в двете посоки: точно както повечето от нас не се интересуват какво ще спечели администрацията на Байдън от тази игра на власт, нашето разбиране защо Путин ще се опита да нахлуе по-нататък сега е ограничено до “Този кръвожаден маниак е просто луд.” Едва ли някой си представя възможността да се случва нещо повече.
\n\nОще по-малко хора поставят под съмнение твърдението, че Русия наистина е увеличила присъствието си на украинската граница по начин, който прави настоящата ни ситуация по-заплашителна, отколкото беше преди година.
\n\nНе казвам, че заплахата от нахлуване на руските войски, струпващи се по нашите граници, е незначителна. Но се съмнявам дали участието на САЩ наистина е насочено към деескалация на този конфликт в полза на народа на Украйна.
\n\nЗа съжаление, това, че съм тук, не ми дава особен опит, на който да разчитам. Още в началото на 2014 г., виждайки всичко, което се случва в страната, отказах да повярвам, че Украйна е на път да влезе във война до момента, в който това се случи. В ретроспекция изглежда, че е било неизбежно. Сега никой от нас не знае наистина дали войната ще се случи и ако се случи, кога ще ескалира.
\n\nНякои хора вече са избягали от страната. Повечето хора не могат да си позволят дори кратко пътуване на къси разстояния в чужбина, така че са длъжни да запазят спокойствие и да продължат. Отвъд корупцията и войната, причината, поради която повечето хора в Украйна са толкова отчайващо бедни, може би или може би не съвпада с факта, че Украйна забрани комунизма през 2015 г. и в момента е единствената държава в Европа, в която парламентът се състои изцяло от различни нюанси на десни партии.
\n\nКогато събития като това се развиват на почти 6000 мили от вас, естествено е за един отвъдморски антиавторитарист да се стреми да се увери, че не подкрепя лошите хора. Не всички отстояващи себе си са сапатисти, кюрди или каталунци. Широк спектър от различни групи по света се противопоставят на империалистическата агресия. В този спектър много от хората, които твърдят, че пазят Украйна, попадат много по-близо до групи като Хизбула и Хамас. Дали много от тях са ксенофоби, консервативни, сексисти, хомофоби, антисемити, расисти, прокапиталисти или дори откровени фашисти? Да. Но водят ли неравна битка срещу изключително мощна и насилствена съседна държава, в която изглежда са единствената надежда за каквато и да е смислена съпротива? Също така да.
\n\nИ това не са най-трудните въпроси.
\n\nАко една автократична империя се опитва да унищожи друга държава, която се защитава отчасти от фашисти, ще седим ли и ще се радваме ли, че ще има малко по-малко фашисти в света? Ами ако смъртта включва и хиляди невинни хора, които се опитват да се защитят или просто са на грешното място в грешното време? Намесваме ли се, разбирайки, че тези разделения между хората са от полза само за онези, които вече са мощни, а никога за хората, които са разделени?
\n\nТова повдига друг въпрос: какво означава „включване”? Има ли начин да се „намесим” тук, който е едновременно съществен и без отрицателни последици? Нито една от двете стратегии, които САЩ прилагаха досега, не показа голям успех. Антагонизирането на Русия само влошава нещата за всички, докато много хора тук вярват, че алтернативата – изразяване на „дълбока загриженост”, без да се пречи на Путин – е това, което на първо място доведе до началото на войната през 2014 г. Ето защо се съмнявам, че всяко решение на проблема с имперския апетит, което не включва едновременното премахване на двете империи, може да бъде нещо повече от кръпка върху проблем от такъв мащаб. Истината е, че Украйна не е първата жертва на глада за власт, нито ще бъде последната. Докато поддържаме тези чудовища живи, няма значение дали са приятели или врагове, опитомени или бясни, оковани или свободни. Те винаги ще бъдат гладни.
\n\nНадявам се обаче, че все още има много повече, което хората в САЩ и останалия свят могат да направят. Надявам се, че всички можем да организираме и създаваме общности, които да надхвърлят повърхностните разделения, наложени ни от вредните идеологии на капитализма, консерватизма и индивидуализма, като се стремим да помним, че сме наистина слаби и безпомощни само когато сме разделени, сегрегирани, невнимателни един към друг или сме се хванали за гърлата. С образование и солидарност можем да се опитаме да създадем свят, в който безсмислен конфликт като този би имал още по-малко смисъл. Докато не успеем да направим това, можем да направим всичко възможно, за да предоставим подкрепа на онези по света, които са станали жертва на тези жестоки войни.
\n\nКакво означава това, конкретно, точно сега, тук, в Украйна? И междувременно дали фактът, че много хора, борещи се за Украйна, наистина са фашисти, означава, че всички хора, които се крият зад гърба им – включително и аз – също носят отговорност за техните възгледи? Ето, навлизаме в по-трудните въпроси.
\n\nНо тук никой не се занимава с тези въпроси. Хората в Украйна са заети с уроци по първа помощ и боравене с оръжие – или научават къде са градските приюти – или най-вече просто се борят да се оцелеят ден за ден. Тук няма пълна паника, само тъпа умора. Заплахата от голямата война остава много реална; ако се случи, е малко вероятно това да доведе до нещо различно от още по-слаба, по-лоша и по-малка Украйна от тази, която вече имаме. А наистина не мога да препоръчам дори текущата версия.
\n\nКато се има предвид всичко това, също си струва да призная, че няма да рискувам живота си, борейки се за тази държава срещу руската армия. Вероятно ще направя всичко по силите си, за да се евакуирам, ако Киев стане още по-непригоден за живеене, отколкото вече е. Разбира се, това е намерението на човек с някои привилегии. Повечето от хората тук няма къде да отидат.
\n\n\nhttps://twitter.com/crimethinc/status/1485711889950720010\n\n\n
Майдан Незалежности („Площад на Независимостта”) е централният площад на Киев, столицата на Украйна. Това беше мястото на масови протести през 2004 г., по време на така наречената „Оранжева революция” и отново през 2013 до 2014 г. по време на събитията, довели до Украинската революция от 2014 г. ↩ ↩2
\nСъобщава се, че след бягството на Янукович протестиращите откриха двукилограмово изображение от плътно злато на хляб в резиденцията му, както и позлатени тоалетни. Украинският капиталист Владимир Лукяненко очевидно е подарил питката на бившия президент като подарък за рождения ден. ↩
\nРуското правителство отрече изпращането на войски в района на Донбас в Украйна. ↩
\nИзминалите седмици станахме свидетели на масово движение, което се противопостави на политиката за покачване на “екологичната” такса върху горивата на президента Еманюел Макрон. Движението, което неведнъж конфронтира органите на реда, комбинира множество противоречиви елементи: хоризонтално организирани преки действия, твърдения за “аполитичност”, участието на крайнодесни организатори, както и автентичния гняв на потиснатите. Видно е, че неолибералният капитализъм не дава решения на проблема с климатичните промени: освен да обремени допълнително бедните, а когато гневът на бедните се въплъти в реакционно, консуматорско възмущение, се отварят възможности пред крайно дясното. Тук ще опишем движението на жълтите жилетки и ще разгледаме въпроси, които то поражда.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/a-las-barricadas.jpg\")
A las barricadas: жълтите жилетки даде платформа на хората да се бунтуват без да губят идентичността си на консуматори.
\nСлед изборите през 2018 г. в САЩ чухме много аргументи, че би било по-добре политици центристи да спечелят държавна власт. Но какво става, когато центристите дойдат на власт и я използват за да стабилизират капитализма за сметка на бедните? Едно от последствията е, че крайнодесните националисти получават възможност да се представят като бунтовници, които се опитват да защитят “обикновените хора” от потискащите машинации на правителството. Във време, когато държавата може да направи много малко за да смекчи страданието, което капитализмът причинява, може да бъде по-изгодно действието да се центрира извън залите на властта. В следствие, крайнодесният национализъм може да се позиционира по-добре под центристките правителства, отколкото в крайнодесни правителства.
\n\nВ опита си да свържат движението за защита на околната среда, феминизма, интернационализма и антирасизма с неолиберализма, центристите всъщност правят така, че поне някои от движенията, възникващи в опозиция на властта, трябва да са антиекологични, мизогинни, националистически и расистки. Това върши добра работа на центристите, защото им дава възможност да се представят като единствената възможна алтернатива на крайнодесните екстремисти. Точно тази стратегия направи възможна победата на Макрон в президентския вот срещу Марин льо Пен. В това отношение центристите и националистите са лоялни един към друг врагове, които целят да разделят помежду си всички възможни позиции, като по този начин правят невъзможно да се създаде каквото и да е реално разрешение на кризите, породени от капитализма.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/a-social-movement-between-anger-and-confusion.jpg\")
Социално движение на гняв и объркване
\nНакратко: ако вълната от победи на националистически движения, която все още продължава в световен мащаб, в крайна сметка отстъпи на възникнали като реакция ответни центристки движения, но анархистите и останалите революционери не успеят да популяризират тактиките и движенията, които биха могли да бъдат адекватни решения на катастрофалните проблеми, пред които хората са изправени, това би могло да подготви почвата за още по-мощна вълна крайнодесен популизъм.
\n\nТрябва да изследваме популистките социални движения при условията на центристки правителства, за да можем да установим начините, по които крайнодесни групировки биха могли да ги подменят — и да създадем начини за предотвратяване на това. Една от причините да обръщаме такова внимание на движението на „жълтите жилетки“, което в момента се развива във Франция в условията на управление на президента-архицентрист Макрон.
\n\nДвижението на „жълтите жилетки“ показва странните пропуквания, които биха могли да се получат под влияние на противоречията на съвременния центризъм: най-вече фалшивата дихотомия между справянето с глобалното затопляне и справянето с катастрофалните поражения, нанесени от капитализма. Тази дихотомия е особено опасна, тъй като дава на националистите наратив, с който да се възползват от икономическата криза, като същевременно дискредитират движенията за опазване на околната среда, олицетворявайки ги с потисничество, упражнявано от страна на държавата.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/against-the-dictature-of-the-rich-banner-seen-near-nantes.jpg\")
“Срещу диктатурата на богатите” – видяно до Нант
\nТова, което се случва сега във Франция, напомня на случилото се в Бразилия през 2013 г., когато движение срещу растящите цени на градския транспорт предизвика национална криза. Тази криза предостави на десетки хиляди нов опит с хоризонталната организация и преките действия, но също така позволи на националистите да спечелят нови територии като се представят за бунтовници срещу политиката на управление. Между Бразилия от 2013 г. и Франция от 2018 г. обаче има две големи разлики. Първо, движението в Бразилия първоначално беше организирано от анархисти, но твърде бързо набра твърде много сила, за да могат анархистките ценности да се задържат в основата му — а в движението на „жълтите жилетки“ анархистите никога не са имали значимо влияние. Второ, движението в Бразилия се разви при условията на правителство приемано за ляво, а не центристко такова. Подмяната на движението срещу повишаването на цените на градския транспорт в Бразилия задвижи поредица от събития, които имаха своята кулминация в изборната победа на Болсонаро — отявлен привърженик на военната диктатура и извънсъдебните масови убийства. Във Франция обстоятелствата изглеждат дори по-малко обещаващи.
\n\nКакво би трябвало да направят анархистите в подобна ситуация? Не можем да застанем на страната на държавата срещу демонстрантите, които вече трябва да се борят за самото си физическо съществуване. Също така не можем да застанем на страната на демонстрантите срещу околната среда. Трябва да заемем антинационалистическа позиция в рамките на протестите срещу правителството и позиция, насочена срещу държавата в рамките на екологичните движения. Движението на „жълтите жилетки“ ни предоставя възможност, от която можем да се поучим и да помислим как да създаваме печеливши стратегии в една епоха на тристранни конфликти, които ни противопоставят както на националистите, така и на центристите.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/blocking-roads-by-setting-barricades-on-fire.jpg\")
Горящи барикади
\nПреди няколко седмици правителството на Макрон официално обяви, че на 1 януари 2019 г. за пореден път ще увеличи данъците върху горивата, което от своя страна ще доведе до цялостно увеличение на цената им. Това решение беше обосновано като стъпка в посока преминаването към „зелена енергия“.
\n\nДизеловите превозни средства съставляват две трети от всички автомобили във Франция, където дизелът е по-евтин от обикновения бензин. След десетилетия на политики, насочени към стимулиране на потребителите към покупката на дизелови автомобили, правителството решава, че дизеловите горива вече не са „екологични“ и следователно хората трябва да сменят колите си и да променят навиците си. Макрон намали данъците на свръхбогатите в началото на своето управление; до момента той не е предприел никакви стъпки, за да накара богатите да платят прехода към по-екологични технологии, макар че точно богатите са тези, които печелят от екологично вредни индустрии. Това накара голяма част от хората да пренебрегнат аргументите на Макрон в полза на екологията. Мнозина видяха в решението за увеличаване на акцизите още една атака срещу бедните.
\n\nФренското правителство е отговорно за създаването на фалшивото противопоставяне между екологията и нуждите на работещите. Десетилетия пространствено планиране доведоха до съсредоточаване на икономическата активност, възможностите за работа и развитие на публичния транспорт главно в големите градове — и до изолация на провинцията, което от своя страна направи необходимо използването на автомобили от голяма част от населението. Останали без друг избор, много хора сега са напълно зависими от своите превозни средства както за работата си, така и за всекидневните си дейности.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/yellow-vesters-blocking-a-toll-collection-point.jpg\")
Блокиране на пункт за събиране на пътна такса
\nВ отговор на изявлението на Макрон за увеличаване на акциза върху горивата, хората започнаха да се организират по интернет. Няколко петиции срещу увеличението на цената на горивата бързо набраха скорост, като например тази онлайн петиция, която вероятно ще достигне милион подписа по времето на печат на този материал. На 17 септември 2018 г. организация на шофьори осъди „свръхоблагането на горивата“ и прикани членовете си да изпратят касовите си бележки за гориво, придружени с писма, изразяващи неодобрението им, директно на президента Макрон. На 10 октомври 2018 г. двама шофьори на камиони създадоха събитие във Фейсбук, в което призоваваха за национална блокада в знак на протест срещу увеличението на цените на горивата на 17 ноември 2018 г. В резултат на това във Фейсбук и Туитър се появяваха все нови и нови групи, които споделяха видеоматериали, в които хората критикуват решението на президента, обясняват колко е трудно вече финансовото им положение и как увеличаването на акцизите върху горивата само ще го влоши още повече.
\n\nВ навечерието на събитието в цялата страна вече имаше около 2000 групи, които изразяваха намеренията си да блокират пътища, пунктове за събиране на пътна такса, бензиностанции, рафинерии, или поне да организират демонстрации.
\n\nЗа да се откроят, участниците в този ден на действие решават да се облекат с жълти жилетки за безопасност, а техните симпатизанти са призовани да покажат тези жилетки в колите си. Всеки шофьор във Франция е длъжен да има такава жилетка в колата си в случай на инцидент на пътя. Заради своята зависимост от автомобилите си и от страх, че социалната ситуация ще се влоши, протестиращите избират тези жилетки за символ на съпротивата срещу решението на Макрон. В резултат, протестиращите и медията започват да наричат движението “жълтите жилетки.”
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/blocades-near-nantes-on-november-17.jpg\")
Блокада близо до Нант на 17 ноември
\nПо време на уикенда 17-18 ноември 2018 г. бяха организирани хиляди събития. По време на първия ден от националната блокада по улиците на страната излязоха около 288 000 „жълти жилетки“. Това беше успех за движението, особено ако се вземе под внимание фактът, че то не получи никаква помощ или подкрепа от профсъюзите или други големи организации.
\n\nЗа нещастие, напрежението ескалира, когато избухнаха сблъсъци между „жълти жилетки“ и други граждани. Една жена на над 60-годишна възраст от протестиращите „жълти жилетки“ е прегазена от кола, управлявана от майка, която се опитвала да закара болното си дете на лекар и да мине през блокада, участниците в която започват да блъскат по колата ѝ. През този уикенд ранените са около 400, един протестиращ е убит, а арестуваните са около 280 души.
\n\nВъпреки тези инциденти, движението не отслабва. Блокадите продължават и през следващите дни, макар и с по-малко участници. За да поддържат натиска над правителството, „жълтите жилетки“ отправят нов апел за действия в национален мащаб за следващата събота — 24 ноември. И отново многобройни групи „жълти жилетки“ във Фейсбук планират действия и демонстрации из цяла Франция и разпространяват призиви за сливане на националните протести на голяма демонстрация в Париж.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/water-canon-against-protestors.jpg\")
Протестиращи изправени срещу водно оръдие. Кадърът изглежда вдъхновяващо, но от крайнодясното националистко движение „Френско действие“ твърдят, че снимката показва техни активисти, които „са в първите редици срещу силите на реда“.
\nВ началото за място на провеждане на тази демонстрация е определено Марсово поле — близо до Айфеловата кула — където силите на реда биха могли да обградят и ограничат протестиращите. Това официално решение обаче не се харесва на някои от „жълтите жилетки” и в социалните медии започват да циркулират други призиви. Демонстрацията в Париж на 17 ноември не успява да постигне целта си — Президентският дворец. Затова „жълтите жилетки”, които не успяват да се съберат на тази дата, решават да повторят опита си на 24 ноември. И така, вместо да се съберат в подножието на Айфеловата кула, хората блокират Шанз-Елизе — място с огромно символично значение. Тази луксозна улица е най-посещаваната в Париж; Елисейският дворец, който е и резиденцията на Макрон, се намира на края на този булевард.
\n\nКакто и предишната седмица, демонстрантите се опитват да стигнат колкото е възможно по-близо до Президентския дворец. През целия ден по най-известния френски булевард се издигат барикади и се водят схватки. Според изнесените данни, по време на този втори протест по улиците на Франция излизат около 106 000 протестиращи, от които около 8000 в Париж. Тези цифри показват, че движението губи от силата си. По време на демонстрацията в Париж, 24 души са ранени по време на сблъсъците, 103 души са арестувани, от които 101 са задържани. Първите дела срещу тях се провеждат на 26 ноември (понеделник).
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/bonfire-at-the-champs-elysees.jpg\")
Огньове на Шанз-Елизе
\nДвижението на „жълтите жилетки“ описва себе си като спонтанно, хоризонтално и без лидери. Трудно е да сме убедени в истинността на тези твърдения. Движението води началото си от групи в социалните медии, които улесняват централизирани акции, при които хората на местно ниво решават какво и как искат да правят. В това отношение наистина определено съществува някаква степен на хоризонтална организация.
\n\nВъпросът дали движението наистина няма лидери е по-сложен. От самото начало „жълтите жилетки“ твърдят, че движението им е „аполитично“ и няма лидер. То се описва като резултат от органичните усилия на няколко групи от хора, работещи съвместно на основа на споделения си общ гняв.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/yellow-vests-demonstration-in-paris.jpg\")
\nВъпреки това, както във всяка група — в това число и анархистките такива — съществува някаква групова динамика. В най-общия случай някои хора успяват да акумулират повече подкрепа от други, било благодарение на достъп до ресурси, способност да убеждават, или просто защото са по-запознати с новите технологии. Ако разгледаме по-отблизо самопровъзгласилите се за говорители на движението на „жълтите жилетки“, ще видим кой има по-голямо влияние в рамките на движението и можем да си извадим изводи върху неговия възможен дневен ред.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/road-blocking-action-near-nantes.jpg\")
Ядосани потребители от двете страни на барикадата
\nТака става ясно е, че консервативните и крайнодесни групи се надяват да наложат своя дискурс, да разпространят идеите си и използват това „аполитично движение на разгневени граждани“ като начин да спечелят допълнително влияние. Тези им действия обаче срещат и своя отпор. „Жълтите жилетки“ в Тулуза решиха да отстранят Бенжамен Коши от редиците си заради политическите му убеждения. На 26 ноември по време на гостуването си в радиопредаване, Коши заяви, че в отговор на отстраняването му, сформира нова национална организация, наречена „Лимоните (Les Citrons), с помощта на която ще продължи борбата срещу повишаването на акцизите и използва възможността да разкритикува „липсата на демократичност в рамките на движението на „жълтите жилетки“.
\n\nОсвен всичко това, изглежда, че т.н. „движение без лидер“ напълно променя стратегията си след втората демонстрация в Париж. В понеделник, 26 ноември, на пресата беше представен списък с осем официални говорители на движението. Вероятно предишния ден „жълтите жилетки“ са били помолени да гласуват онлайн и да изберат своите нови ръководители. Тези номинации и стратегически решения вече създават напрежение в рамките на движението. Някои „жълти жилетки“ вече критикуват законността на избора, което от своя страна повдига въпроси за това как първоначално са били подбрани тези лидери.
\n\nМеждувременно, някои от членовете на движението призоваха към нови протестни действия на 1 декември, събота. Исканията са ясни: 1) По-голяма покупателна способност; 2) Отмяна на всички данъци върху горивата. Ако тези искания не бъдат удовлетворени, демонстрантите заявяват, че ще пристъпят към действия, насочени към оставката на Макрон. 27 000 души завяват участие в събитието. И този път обединението, под чийто надслов преминават протестните действия няколко седмици по-рано, сякаш се изпарява, тъй като няколко местни организации се отделят от движението в знак на протест срещу политиката на по-изострена конфронтация, която движението сякаш възприема.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/night-blockade.jpg\")
Нощна блокада
\nВместо да изследва хоризонталния принцип на организация на движението, корпоративните медии се концентрираха върху съвсем различен въпрос: основателен ли е гневът на протестиращите?
\n\nМного медии посочиха, че движението е съставено главно от слабообразовани хора с по-ниски доходи, които са против мерките за опазване на околната среда; те описаха демонстрациите като насилствени, за да делегитимират гнева на протестиращите. Въпреки това, някои медии с времето промениха своите позиции и смениха снизходителния си към исканията на протестиращите тон, като възприеха по-толерантен такъв. Например, след сблъсъците на Шанз-Елизе миналата събота, новият министър на вътрешните работи Кристоф Кастане, заяви: „мащабите на пораженията са незначителни, в по-голямата си част те са материални, а това е най-важното“. Това е доста изненадващо изявление, като се има предвид как корпоративните медии и политици обикновено порицават подобни действия по време на първомайски демонстрации и по време на протестите срещу промените в Кодекса на труда.
\n\nОт наша гледна точка няма никакво съмнение, че гневът на протестиращите е оправдан. Повечето от участниците в движението споделят с какви трудни житейски ситуации им се налага да се справят ежедневно. Разбираемо е, че вече им е писнало; проблемът с горивата е просто капката, която преля чашата. Хората от по-ниските слоеве трябва да се трудят все повече и повече, за да оцеляват, а останалите са просто на ниво, което им помага да не бъдат твърде силно засегнати от икономическите промени и данъчните увеличения, засягащи потребителите. Поне на този етап.\nТака че гневът, както и преките действия, са оправдани. Въпросът е дали политическата визия и ценностите, които движат протестиращите, могат да доведат до нещо добро.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/hum-well-let%27s-give-them-biofuels-brigitte-macron.jpg\")
“Нека им предложим биогорива” – Бриджит Макрон
\nПо време на действията на „жълтите жилетки“ бяха регистрирани многобройни расистки, сексистки и хомофобски изстъпления. По време на демонстрацията на 17 ноември в Париж сред многобройните протестиращи бяха забелязани някои добре познати антисемити и националисти. В демонстрациите в Париж на 24 ноември също участваха членове на крайнодесни и националистически групировки. Някои наши другари съобщиха, че присъствието на елементи от крайната десница в парижките демонстрации „не може да бъде оспорено“. Те разказват, че са видели група монархисти с флага; множеството е преценило факта на присъствието им като „незначителен“ на фона на водните оръдия, използвани от силите на реда по време на сблъсъците.
\n\nВ същия доклад се споменават и някои елементи, които трудно се поддават на интерпретация. Така например докато множеството в Париж скандира някои добре известни лозунги от май 1968 г. като „CRS SS” (сравняващ резерва на френската полиция, използван главно за борба с безредици, с хитлеристките СС) и от демонстрациите срещу промените в Кодекса на труда „Стани, Париж, вдигни се!“, те скандират и първия куплет на Марсилезата, който вече се свързва с традиционните републикански партии, а не с радикалите. Този лозунг може да се интерпретира като алюзия към корените на Френската революция, но тази песен е и френският национален химн, което ѝ придава патриотичен и националистически тон.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/the-yellow-vests-movement-in-action.jpg\")
Жълтия блок
\nОще един пример: докато върви по Шанз-Елизе, множеството скандира: „Ние сме си у дома.“ На англоговорящия читател това изречение не прави особено впечатление, а е просто потвърждение на факта, че демонстрантите са превзели улиците, както го интерпретираха авторите на доклада. Този лозунг обаче напомня за лозунга, използван от привържениците на „Национален фронт“ по време на събиранията им. Разбирано в този контекст, „ние сме си у дома“ има по-заплашително подзначение. За националистите то означава, че Франция е и винаги ще бъде бяла, християнска и етническа държава. Всеки, който не се вписва в тази идентичност и политически дневен ред, е считан за чужденец или нарушител. С други думи, този лозунг създава парадигма, в която индивидът или се вписва, или не. Използването на тези думи по време на демонстрациите на „жълтите жилетки“ е лош избор, ако не и заплаха.
\n\nПариж не е единственото място, където в рамките на движението се проявяват реакционерски тенденции. На 17 ноември в Коняк „жълти жилетки“ нападат чернокожа жена зад волана на колата ѝ. По време на сблъсъка някои от протестиращите ѝ казват да „се върне в страната си“. Същия ден в Бург ан Брес депутат и партньорът му са нападнати с обвинението, че са хомосексуални. В департамента Сом „жълти жилетки“ се обаждат на имиграционните власти, когато разбират, че в камион, заседнал в трафика, се крият мигранти. Списъкът може да бъде продължен.
\n\nНякои от участниците в това „аполитично“ движение открито изразяват презрението си към социалните движения — в това число и към движението за по-добро образование, движението за защита на болниците и за достъп до здравни услуги, движението на железопътните работници. На практика, това движение, което претендира, че се разграничава от колективните битки, за да може да извоюва привилегии за „всички“, всъщност насърчава индивидуализма и егоизма: правото на отделния индивид да продължи да използва колата си евтино, но без никаква реална визия за социална промяна.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/police-forces-blocking-the-freeway.jpg\")
Полицията блокира магистралата докато жълтите жилетки си правят селфита
\nСред анархистите и левите можем да намерим два различни лагера, когато става въпрос за явлението “жълта жилетка”: онези, които мислят, че трябва да вземем участие в него, и тези, които мислят, че трябва да запазим разстоянието.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/the-ultra-right-will-loose.jpg\")
“Ултра десницата ще загуби!”
\nВсички тези аргументи са валидни, но ако водят до анархисти, участващи в движение, което предлага на фашистите платформа за набиране на последователи — както някои анархисти направиха в украинската революция — това ще бъде бедствие, което отвори пътя за по-лоши катастрофи.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/down-with-the-state-cops-and-fascists.jpg\")
“Долу държавата, полицията и фашистите!”
\nФундаменталният проблем с движението на “жълтите жилетки” е, че изконно се базира на погрешни схващания, опитвайки се да запази условията, които всички ние би трябвало да сме се борили да премахнем на първо място. Вместо да се стремим да защитаваме днес отчуждения и мизерен консумеристки начин на живот, който сам по себе си е резултат от век на пораженията и предателства в работническите движения, трябва да питаме защо сме толкова зависими от автомобилите и бензина на първо място. Ако нашите пътища за оцеляване и пътуване не бяха изградени по такъв изолиращ, индивидуализиран начин — ако капиталистите не успяха да ни експлоатират толкова безмилостно — ние нямаше да избираме между разрушаването на околната среда и отказване от последните останки на финансова стабилност.
\n\nТрябва да променим нашите навици и да се откажем от нашите привилегии в борбата за друг свят (или друг край на света), но както винаги, правителствата и капиталистите ни принуждават да понесем проблемите, които те причиняват. Не трябва да им позволяваме да формулират условията на дискусията.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/some-clear-claims-asking-for-the-destitution-of-macron-the-resignation-of-the-government-and-the-abolition-of-the-system.jpg\"){kind=spacer}
“Свалете Макрон, разпуснете правителството и унищожете системата”
\nСъщевременно, ситуацията извън сърцето на френската държава е доста различна. На остров Реюнион, след 17 ноември, настъпиха социални катаклизми, при които бяха блокирани всички стратегически обекти — пристанището, летището и префектурата. От страх да не загубят контрол над ситуацията и от загриженост за икономиката, френските власти наложиха забрана за излизане след определен час, от 20 до 25 ноември.
\n\nВ Европа, докато движението на жълтите жилетки се опитва да се преструктурира в следствие на отслабено от проблеми в управлението и конфликти за стратегически насоки, това би могло да бъде възможност за създаване на нови връзки и предложения за по-системни решения на проблемите, предизвикали това движение.
\n\nЩо се отнася до екологията, трябва да подчертаем, че богатите са главно отговорни за изменението на климата и че те трябва да бъдат тези, които плащат да се справят с него — ако не сме в състояние да ги детронираме първо. До известна степен това изглежда е това, което в момента се опитва да направи в Англия сегашното Extinction Rebellion движение срещу капитализма и изменението на климата. Иронично е, че от двете страни на английския канал се случват две различни блокиращи движения по отношение на капитализма и екологията — едното отправя екологични искания към държавата, а другото е реакционно срещу държавните екологични мерки.
\n\nЗа национализма трябва да отстояваме, че не е по-добре да бъдем експлоатирани от гражданите на собствената ни раса, пол и религия, отколкото да бъдем експлоатирани от чужденци, и подчертаваме, че ще можем да се изправим само срещу онези, които ни угнетяват и потискат, само ако установим солидарност по всички линии на различие — раса, пол, религия, гражданство и сексуални предпочитания. Ние сме вдъхновени от протестиращите в Монпелие жълти жилетки, които сформираха защитен гард на честта в подкрепа на феминисткия марш на 24 ноември.
\n\nПреди всичко, в пространството на социалните движения се нуждаем от антикапиталистически, антифашистки, антисексистки и екологически фронт. Въпросът е дали това трябва да се осъществи в движението на “жълтите жилетки” или срещу него.
\n\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/chaos-for-xmas.jpg\")
Предколеден хаос
\n![](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2018/11/27/building-up-barricades.jpg\")
Още много изгреви ни чакат
\nТова е само част от по-голяма поредица статии, появили се една след друга, остатъка от които все още не са преведени; можете да прочетете останалите на английски език тук.
\n\n![наистина са фашисти](\"https://cdn.crimethinc.com/assets/articles/2022/02/03/1.jpg\"){kind=link}